"Филм и психоанализа - тази двойка любовници се оказа въпреки прогнозата на Зигмунд Фройд много трайна. Киното е винаги място за нашите проекции. Седейки в тъмната зала и гледайки героите от екрана, ние с лекота влизаме в паралелен свят за два часа и преживяваме по един или друг начин реалността там. Нашите преживявания, подпомогнати от психоаналитичния подход, ни дават много информация за нас самите.
През 2010 г. сложихме началото на един процес - организирахме семинар в Нов български университет (НБУ), а след това в рамките на Културните празници Аполония проведохме в Созопол международна конференция Филм и Психоанализа. Неочаквано за нас на второто събитие дойдоха около 250 участници, главно млади хора. Така разбрахме, че интересът в България към този вид рефлексивно възприятие на киното е голям. През януари същата година се появи и българската филмова група главно благодарение на Светлозар Василев и Надя Кожухарова. Оттогава на различни големи форуми като международния София Филм Фест, кинолитературния фестивал Синелибри, в НБУ и на редица научни конгреси, но също така редовно в Дома на киното и в кино Одеон в София групата представя актуални филми и ги обсъжда с публиката при пълен салон. Особено радостна съм, че от 2021 година филмовата психоанализа се преподава като академичен курс в програмите на НБУ, а приложната психоанализа е в основата на курсови работи и магистърски тези в тази нова за България област.
Тази книга е едно естествено продължение на изданията през последните години на тема кино и психоанализа. През 2019 г.
Светлозар Василев публикува в издателство Колибри своята монография
Огледало на въображението. Психоанализа на филмовото преживяване. За първи път българската публика се запозна с метода Анализ на зрителското преживяване въз основа на критичен прочит на няколко десетки филма, цитирани в тази великолепна книга. Една година по-късно, през 2020 година, монографията на
Андреас Хамбургер Филмова психоанализа. Несъзнаваното в киното/Киното в несъзнаваното беше издадена от НБУ Прес на български език. Преводачите Христо Тодоров и Виолета Вичева, въпреки нелеката задача да превеждат един толкова труден и специфичен текст, се справиха отлично. Повече от 400 филмови анализа радват своите читатели от две години насам.
Любителите на киното и психоанализата държат в ръцете си третата книга на тази тема. Тя е сборник с 30 филма, анализирани от едни от най добрите в света филмови аналитици. За нас като съставители, беше голяма чест да се включат автори като Лора Мълви, Андреа Сабатини, Ралф Цвибел и гореспоменатите утвърдени български филмови аналитици Надя Кожухарова и Светлозар Василев, както и много други високо ценени автори.
Като редактор на тази книга бях непрекъснато очарована колко прецизно и същевременно пластично преводачите, отново Тодоров и Вичева, са се справили с текста и многото авторови стилове. Неоценима професионална помощ в редакцията ми оказаха Надя Кожухарова, Светлозар Василев и Нели Вюрцелбергер, на които изказвам моята голяма благодарност за тяхната работа и всеотдайност. Преводът на български на няколко термина и концепции породиха дискусии между нас и по тази причина смятам, че е нужно уточнение за читателите.
1. Инсцениране/инсценировка: мнението, че дословното заемане на немското Inszenierung има негативни конотации на български език: нещо е направено фалшиво, за заблуда, се споделяше и от преводачите, и от редакторите. Глаголът инсценирам на български обикновено носи негативно усещане за престореност, изкуственост, фалш, но в статията от речника на българския език това негативно значение е дадено като вторично и преносно, а първичното е приспособявам литературно произведение за поставяне на сцена: глаголът се употребява точно в този смисъл в текстовете от нашия сборник, като тук става дума, разбира се, не за театрална, а за киноадаптация. Изборът на театралната дума Inszenierung не е случаен. И в немския тълковен речник Duden значенията на глагола inszenieren са представени по същия начин. Понятието за сцена и сценично разбиране (което етимологически отзвучава в думата инсценировка) е от особено значение за определен подход в психоаналитичния анализ на културни артефакти (според теорията на Алфред Лоренцер например). В този подход не се изключва и онова второ (потенциално негативно) значение на инсценирам: в киното често става дума тъкмо за изкуствено представяне на определени ситуации така, сякаш те се случват уж като наистина.
2. Друго понятие, което беше разисквано от преводачите и редакторите, е женскост. Поначало това е коректният превод на немското Weiblichkeit, английското femininity или френското féminité. Дума женскост в българския език има и тя се употребява във феминисткия дискурс. В много езици, както и в българския, се прави разлика между прилагателните (с един и същ корен) женски (който се отнася до жена, който е на жена) и женствен (на когото са присъщи типично, подчертано женски качества, особености на външността или характера като изящество, красота, грациозност, деликатност; нежен). На немски съответната двойка е weiblich / weibisch, а на английски, да кажем, feminine / effeminate. Първото прилагателно може да се употреби единствено и само за жена, а второто както за жена, така и за мъж. Първото отразява женското (женската природа, женската идентичност) в един безусловен смисъл (който, понеже е теоретичен конструкт, a priori е предмет на изучаване от феминистките изследвания), а второто - женското в исторически обусловен, социално стереотипен смисъл (качествата, обвързвани с ролята на жената в съответната култура). Логично е на български да могат да се образуват (и те се образуват!) съответните съществителни: женскост и женственост.
Важни са и разсъжденията на преводачите за отделните понятия, които не само показват големите знания, които те притежават, но и тяхното голямо значение за обогатяването на езика. Затова и си позволявам на това място да цитирам мислите на преводача Христо Тодоров: На много от местата приех за Weiblichkeit предложенията женска идентичност, женска природа (където ми се е струвало, че точно за природа и за идентичност се говори) или само женското (което е синоним на женскост). Също така си позволих на много места да преведа Weiblichkeit метонимично просто като жена - решение от типа pars pro toto, concretum pro abstracto и т.н. И накрая, на относително малко места отначало оставих женскост, защото смятах, че тази дума би била адекватна в конкретния контекст и тя поначало би трябвало да присъства в нашия превод: ние, преводачите, също участваме в изграждането на езика, а разграничението женскост / женственост е ценен плод на едно теоретично усилие на феминизма.
Искам с удоволствие да благодаря на издателство Колибри и на Фондация Баумгарт за реализирането на това издание, за тяхната помощ и подкрепа. На всички наши читатели желаем приятни часове с тази книга, която ще ви накара да гледате филмите по различен емоционален и интелектуален начин. Книгата е предназначена за широката публика, но и за преподавателите и студентите по психология, кино и философия, както и за специалистите от областта на психичното здраве.
Приятно четене!"
Вивиан Праматароф-Хамбургер Мюнхен, 10.10.2022"Из книгата
Книги 
