Пътят към Ада е осеян с добри намерения! Когато решава да се върне в родния си Видин, Шарки има простичък план - да отвори свой нощен клуб, с който да намери една изгубена част от себе си. Какво може да се обърка? Оказва се - всичко! Попада в стари истории и нови взаимоотношения между някогашните ѝ съученици. Нещата излизат от контрол. Преди да се усети, е изправена пред необходимостта да нарушава човешки и божии закони - заради собствените си разбирания или заради очите на един свещеник. Нищо чудно, че през повечето време има нужда от двойна водка в Ада, за да понася себе си и да не крещи по другите. А когато се ... |
|
|
"Ние, хората, се раждаме със свобода в гърлото и с нежност, дълбоко скрита в душите ни. Имаме своя истина и своя мяра за човечност. Всеки наш ден носи мъдростта на предишния и се превръща в ценен урок. Това се повтаря, докато осъзнаем, че щастието е в дребните радости, в сълзата, която не търси възмездие, в стореното добро, което не чака отплата, и в невинните детски очи. И че за всичко, което ни се случва, си има причина. Но има и една сила, която се е притаила в човека и озарява живота му. Нарича се Любов. Обич е история точно за тази любов, трепереща, както свещица в пряспа, и едновременно с това достатъчно смела, ... |
|
|
Таванът на Сикстинската капела на Микеланджело е един от най-емблематичните шедьоври на Ренесанса. В Рафаело, художник в Рим Стори разказва за неговото създаване през очите на най-яростния съперник на Микеланджело - младия, красив и брилянтен художник Рафаело. Останал сирак на единадесет години, той е твърдо решен да спази обещанието, което е дал на баща си на смъртния му одър - да стане най-великият художник в историята. Ала за да бъде най-добрият, Рафаело трябва да победи легендарния Микеланджело Буонароти. Когато папа Юлий II поканва и двамата художници в Рим, те се изправят един срещу друг - Микеланджело изписва ... |
|
|
Не ви познавам е своеобразно продължение на Поразените. Действието му се развива в наши дни, но нишките не са прекъснати. Александра вече не е дете. Върху нея се стоварва тежестта на миналото. Деветосептемврийският манталитет е дълбоко прикрит, но просмукан в обществото. Той е чакал своето време като чудовище, притаявало се дълго в укритието си, което сега спокойно може да показва хищническите си зъби, да ръмжи, да заплашва и да разкъсва."Поразените е триптих на пролетта. Както в някои фламандски платна страничните крила се затварят, за да разкрият другото, по-голямо изображение: в този случай това е портретът на ... |
|
|
Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |
|
|
Гласът на тихия копнеж е във всяка от нас. Така силно се стремим да бъдем пълноценни партньори, посветени на работата, добри приятелки, грижовни майки, дъщери, съпруги. Мислим, че този стремеж ще ни накара най-сетне да се почувстваме живи и смислени, но вместо това сме все по-изморени, притиснати, претоварени и неудовлетворени. Вървим през живота си и се питаме: Не трябваше ли всичко да е по-красиво от това? Чувствена и дръзка, настоятелна и нежна, тази книга е проникновен поглед върху много лични и обществени теми, които или се считат за неудобни, или често остават неизговорени. Чрез собствените си преживявания, ... |
|
|
"Защо лаят краставите магарета" е написана в характерния журналистически стил на Калин Тодоров, отличаващ се с овладян тон, прецизна фактология, изненадваща информация. Това не е гола публицистика или полусъблечена есеистика, а по-скоро нов тип разследваща журналистика, разглеждаща от невидимите събития зад завесата на съвременната българска преса, така и невидимите страни до днешната гореща война между САЩ и Русия. Да, докато кучетата (или краставите магарета, това е без значение) си лаят, новите реалности кристализират пред очите ни. Прави са китайците: не дай боже да живееш в интересни времена! Е, бива и ... |
|
|
"Моя най-скъпа Ан, ако е трудно да живееш, то още по-трудно е да опишеш живота си". Историята започва, когато 16-годишният англичанин напуска мрачния следвоенен Лондон и отива в австралийската пустош, "с копнеж по онова, което се намира отвъд хоризонта". Десетки години по-късно зрелият мъж разказва как сбъднатата младежка мечта се сблъсква с другия копнеж, вдъхновил живота му на писател. Как тези два на пръв поглед противоречиви импулса - пустошта и градът, са се съчетали в сложната същност на твореца. Дали те са антагонисти, или са две части от едно цяло, наречено живот? Успял ли е Алекс Милър да ги ... |
|
|
"Искам да благословя този роман. Защото - както е казал Джон Дън - не питай за кого бие камбаната - тя бие за теб! Един млад мъж иска да спаси своето дете. Като му подари живота си. Това е толкова силно, че смразява и обезоръжава!" Калин Терзийски "Малко момиче пострадва при игра. Необходима е сложна операция, която финансово е непосилна за родителите. Притиснат от ситуацията, бащата избира немислимото. Красноречиво този разголващ роман ни показва, че във всеки от нас се крие малък герой, но също така поставя и изключително сложните въпроси - какво всъщност е геройството и каква е цената на човешкия ... |
|
|
"Здравей, Непознат! А ти кое парче от пъзела на моя живот си?" За прегръдките, които могат да опустошат границата на реалното с Отвъдното. За картините, които се рисуват със сълзи, кръв и страст. За Пеперудата, която се изтръгва от гърдите ни. За усещането, в което напълно разбираш, че както става ураган от размаха на пеперуда... То размахът на душата може да създаде стотици светове. И всички да ги съживи. ... |
