„Реймон се изненада от жената, седнала срещу него в работническия трамвай. Той далеч не страдаше, че всяка вечер се слива с човешкия му товар - напротив, приятно му бе да си представя, че пътува сред множество преселници на борда на параход, който цепи мрака. Чувстваше се удобно сред тези хора и далеч не подозираше, че една думичка бе достатъчна, за да изникне изведнъж пустинята, която разделя класите, както разделя и отделните личности. Върховната възможна близост навярно беше в този досег, в това съвместно гмуркане в мрака с трамвая, който пореше вечерния град. Ала тази вечер той видя срещу себе си една жена - тази дама. ... |
|
|
"Глухата неприязън на Фернан към майка му е ужасяваща, и още как! От нея той беше наследил пламъка, но ревнивата нежност на майката беше направила сина безсилен да подхранва непознатия огън у себе си. За да не го загуби, тя бе пожелала той да бъде слаб, беше го задържала само защото го беше подлагала на лишения. Беше го възпитала в дух на недоверие, на глупаво презрение към жените." Франсоа Мориак ... |
|
|
Тъжна песен "Велика е смъртта..."Рилке Велика си смърт, но самотна. Аз имам дом и любов - ти нямаш, нямаш. Нежна е сянката на чучулигата, дето лети над полето. Зелени са ябълките, по които пълзят охлювите на звездите През мен минава една тъжна песен, точно сега, в този миг. Аз имам къде да умра - ти нямаш, нямаш... Григоре Виеру "Прелестни в своята ясност и простота, стиховете на Григоре Виеру (1935 - 2009) неизменно събуждат чувството за красота и хармония у всеки, докоснал се до тях. "Поредица от вълшебни мигове" ги нарече един румънски критик и може би това е най-краткото и точното им ... |
|
|
В приказките доброто дело се награждава, но в живота невинаги е така. Ричард Мейхю не го знае, когато намира ранено момиче на оживена лондонска улица и му помага, съсипвайки единствения си представителен костюм и годежа си, а това се оказва далеч не най-лошото, защото попада на място, за което се знаят две неща - че се намира някъде под истинския Лондон и че няма нищо по-лесно от това да се разделиш с живота си. Подземният свят всмуква Ричард, но преди това е погълнал сънищата на миналото, забравените истории и вчерашните герои. Свят-лабиринт, в чиито шахти дебне нещо смътно, лепкаво и неназовимо и не знае обратния път. ... |
|
|
Носител на "Пулицър" за 2003 г. ... "Родих се два пъти: най-напред като момиче, в един необикновено лишен от смог ден в Детройт през януари 1960 г.; и после отново – като момче в юношеска възраст, в кабинет на спешно отделение близо до Петоски, Мичиган, през август 1974 г. В свидетелството ми за раждане е вписано името Калиопа Хелън Стефанидис. В последната ми шофьорска книжка (издадена във Федерална република Германия) като лично име фигурира просто Кал. Също като Тирезий бях първо едно, а после – друго. Съучениците ми се подиграваха, а лекарите ме използваха като опитно зайче. Едно червенокосо момиче от ... |
|
|
Роберт Музил (1880-1942) е сред най-известните австрийски писатели на ХХ век. Роден е в Клагенфурт. Започва да следва в техническата военна академия във Виена, но прекъсва офицерското си образование. Популярен става още като студент по философия, психология, физика и математика в Берлин, когато през 1906 година публикува първата си творба "Лутанията на възпитаника Тьорлес". (Петнайсетина години по-късно написва двете си пиеси.) Още по-голяма известност добива, след като в началото на 30-те години излизат първите два тома от големия му роман "Човекът без качества", върху който той работи повече от ... |
