Ново издание ... Катарите наследяват посланията на богомилите, през XIII в. хиляди бедни и богати в Западна Европа изповядват все по-привлекателната им доктрина. Те вярват в Христос, но не и в Кръста. Как ще реагира Ватикана? Ще понесе ли разрастващата се нова религия или ще извади меча? През тригодишните си експедиции в Южна Франция авторът изследва крепости, замъци, бойни полета, непознати на науката архиви за живота на катарите. Първият патриарх на катарската църква е българинът Никита, избран през 1167 г. Роман с реални исторически събития, герои, битки. Разтърсващи любовни интриги. ... |
|
|
Иван Гарелов е роден на 6 февруари 1943 г. в с. Смилец, Пловдивско. Завършва журналистика в Софийския университет през 1967 г. Работи във в. "Народна младеж" (1968 - 1969) - като редактор, в БТА (1970 - 1973) - като редактор, в БНТ (1973 - 2000) - като редактор, зам.-главен редактор и продуцент, водещ и продуцент на обзорното информационно политическо предаване "Панорама", в Нова телевизия (2000 - 2001) - като директор на Новини и актуални предавания, в Би Ти Ви (2004 - 2006) - като водещ на телевизионната игра "Вот на доверие". Автор е на книгите "Идвам от Израел" (1986), " ... |
|
|
От публикуваните писма българският читател има възможност за първи път да проникне в света на Иван Евстратиев Гешов - творческа биография. Подбраното епистоларно наследство отразява основни момент от разнообразната обществена, книжовна, политическа, дипломатическа, държавническа и благотворителна дейност на автора; илюстрира възприятията и възгледите му' представя го в интимния му свят на семейството - като син, съпруг, баща и приятел; дава сведения за качествата, намеренията и поведението му; изяснява или коригира наслоени заблуди и литературни интерпретации. ... |
|
|
За Есма миналото е като ракла, която предпочита да държи заключена на пуст таван, но тя се отваря и при най-лекия повей на вятъра. Изсипва живота ѝ навън - и незначителното, и значимото. От раждането на майка ѝ в кюрдското село на брега на Ефрат, през влагата на апартамента в Истанбул, до лавандуловата улица на Лондон и пясъците на Абу Даби, в които потъва баща ѝ. На дъното на раклата, белязал всички спомени с цвета на кръв, е ножът на страшното убийство. Историята е за престъпление в името на честта. Романът - за ориста да раняваме най-тежко онези, които най-силно обичаме. Това е книга за две сърца и ... |
|
|
Да се влюбиш е дрога, а да обичаш е лекарство. Нико е на 28 години. За него е важно да не го изядат по-големите риби, но и да не е принуден да изяжда по-малките. Той е неориентиран, отдаден на забавления и неспирен секс без задръжки. „Настроението ми е като несигурен и нерешителен пенис. Хем гледа нагоре, хем надолу. С една дума, продължавам да вървя, после се връщам назад, правя крачка напред, две встрани. Това моето не е вървене, а танц на бинтован танцьор с някоя и друга синина.” – признава героят, но осъзнава, че за да се чувстваш добре с някого, първо трябва да се чувстваш добре със самия себе си. Проблемите на Нико ... |
|
|
"Тя идва от остров, който искаше да построи рая...“ Така започва и завършва романът “Всекидневното нищо” (La Nada Cotidiana), в който Сое Валдес рисува съвременна Куба по начин, който предизвика Фидел Кастро да обявяви писателката за един от най-големите “врагове на революцията”, наред с други двама класици на кубинската проза, Гийермо Кабрера Инфанте и Рейналдо Аренас. Повествованието в този увлекателен роман води главната героиня Йокандра, която търси спасение от заобикалящия я абсурд в писането и секса. Гласът на разказвачката, родена в същата година като авторката, поражда подозрение в автобиографичност, ... |
|
|
Символизмът е в основата на поезията на Ахмед Хамди Танпънар. Същият стил се наблюдава и в неговите романи. Докато в своята поезия той застъпва метафизическите тенденции и естетическите виждания, за прозата той избира социалната тематика. Неговите романи разказват, по характерен за него начин, за богатите житейски истории и проблемите на Турция. Анализите, които Танпънар прави, проучвайки трудностите, изживени от турците в опитите им да променят цивилизацията, съдържат ценни разсъждения за турското общество и неговата структура, които заслужават да бъдат взети под внимание. Романът "Институт за точно време" ... |
|
|
Кой може да се заинтересува от един обикновен пастир, който не е богат? Колко пари може да се поискат от такъв човек, за да му върнат отвлечения син жив и здрав? Звучи нелепо точно той да стане жертва на похищение, но това се случва. Пастирът трябва да напрегне всичките си усилия, за да помогне на сина си. В процеса на издирване на един телефонен номер той трябва да вложи опита и познанията си, да устои на напрежението, за достигне накрая до потресаващата истина. Една история за ценностите, които имаме. Една драма за изкушенията, които трябва да преодолеем, ако не искаме да им се покорим. ... |
|
|
"Децата научават това, което преживяват на практика. Разпределете децата в класове и те ще изживеят живота си в невидима клетка, изолирани от общността; прекъсвайте децата със звънци през цялото време и те ще се научат, че няма нищо важно; принудете ги да се молят за естественото си право да ходят до тоалетна и те ще се превърнат в лъжци и подлизурковци; подигравайте им се и те ще се откажат да създават тесни връзки с хората; засрамвайте ги и те ще изнамерят хиляди начини да ви го върнат.... Школуването се крепи на византийската тактика на наградите и заплахите, моркова и тоягата. Благоволението на властимащите, ... |
|
|
Най-важното е да не превиваш гръб - смята Гражданин - анонимен писател, който не се поти над белия лист, нито пък запълва компютърния екран. Той твори върху стените и вратите на обществените тоалетни! И е безкрайно щастлив, когато в един бар някакъв посетител се оказва негов почитател и му цитира "тоалетните" писания. Зад псевдонима Гражданин авторът откровено споделя какво мисли за: политиците, полицаите, корумпирания си шеф...Неговата изповед е монолог, замаскиран като диалог с читателя. Остроумен, ироничен, саркастичен, комичен и безмилостен роман, който непрекъснато човърка чувствата и мислите ти, докато го ... |
|
|
Ела Рубинстайн е 40-годишна домакиня от Бостън, майка на три деца и рецензент към литературна агенция. Първата ѝ задача е да прочете и оцени "Сладко богохулство" - роман, написан от напълно неизвестен автор на име Азис Захара. Книгата на Захара разказва през погледа на различни хора за пътя, извървян от Шамс към Руми, както и за ролята, която дервишът изиграва при трансформирането на успешния, но нещастен духовник, в отдаден мистик, страстен поет и защитник на любовта. Завладяна от "правилата" на суфизма, които защитават равенството на всички хора и религии и искрицата любов, която всеки носи в ... |
|
|
"Всичко възможно" е книга, в която няма нито една измислена дума - в нея са събрани лични истории и наблюдения на авторката върху живота с наркотици от над 6 години. Тази книга е за хората, които знаят за какво става дума - за да почерпят от нея надежда и лични поуки. Тя е и за хората, които не знаят - не бързайте да осъждате. Преди да го направите, опитайте да разберете какво се случва. Какво е да гледаш как детето ти се самоубива и да не знаеш как да му помогнеш? Какво е да осъзнаваш, че си загубил вече всичко, което си обичал и трябва някак да намериш сили в себе си, за да промениш изцяло живота си? Има ли ... |
