Повече от седемдесет години антиутопията 1984 е настолно четиво за всеки, обичащ свободата. Големия брат, наблюдаващ ни денонощно, отдавна се е превърнал в нарицателно. А фалшивите новини са навсякъде. Колкото и прекален да ни се струва описаният тотален контрол, той е познат в историята. Има го и днес в поне една страна. И липсва гаранция, че няма да плъзне отново по света. Освен прекрасна белетристична творба, изпълнена с бунтуваща се тъга и напрежение, този все по-актуален роман на Джордж Оруел е и включена аларма докъде може да стигне обществото, ако се подчинява на властта сляпо и овчедушно. Книга, която всеки ... |
|
"Написано чета: В началото бе слово! И спирам още тук! Как почнал бих наново? За слово не върви оценка чак такава - дано Духът помогне друг превод да направя, дано ме озари... Сега пък съм написал отдолу ей това: В началото бе мисъл!. Перото си задръж! Не бързай с мисълта! Внимателно вникни дали е тъкмо тя оная мощ, която света е сътворила? Защо пък да не бъде: В началото бе сила!. Записвам си и него на своя лист, обаче пак нещо ми подсказва да стане другояче... И най-подир Духът съветва ме умело да пиша с чиста съвест: В началото бе дело!" Из книгата Йохан Волфганг Гьоте (1749 - 1832) е роден във Франкфурт ... |
|
На 26-годишния Емил, поразен от ранен Алцхаймер, му остават две години живот. Емил решава да избяга от болницата и от съчувствието на семейството и приятелите си, и да предприеме едно последно пътуване. Пуска обява, с която търси спътник, готов да сподели приключението му, и за свое учудване не след дълго получава положителен отговор. Три дни по-късно пред тайно закупения от него кемпер се запознава с Жоан, млада жена с голяма черна шапка и с раница на гръб, която не дава никакво обяснение за присъствието си. Така започва едно изумително красиво пътешествие. В срещата между двамата и в срещата им с други хора по пътя се ... |
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
Лиза е изправена пред избор: да продаде красивата си просторна къща на брега на океана или благодарение на кулинарните си умения и гостоприемството си да я превърне в къща за гости. Заради хазартната зависимост на починалия ѝ съпруг спестяванията на семейството са на привършване. Лиза е над петдесет, не е работила повече от три десетилетия, докато е отглеждала децата и се е грижила за дома, и на практика е невъзможно да си намери работа. А имотът има нужда от поддръжка... Тя взема трудното решение да направи семеен хотел и е подкрепена от четирите си пораснали деца. Синът ѝ Чейз, който има собствена ... |
|
Маниак е виртуозно произведение, вместило в себе си и историческия роман, и философския трактат, и митовете за съвременните технологии. Лабатут пише за учените така, както Боланьо - за поетите. В центъра на този литературен триптих е Джон фон Нойман, титан в науката, унгарец вундеркинд, направил революция във всичко, до което се е докоснал, участвал в проекта Манхатън и създал архитектурата на изчислителните машини, въз основа на които е разработен един от първите компютри Маниак. Историята на Фон Нойман е предхождана от разказа за трагичната съдба на друг прочут учен - Паул Еренфест, а последните глави са посветени на ... |
|
Сънят на ягуара е семеен епос и този път авторът е бил вдъхновен от венецуелския си произход по майчина линия. Историята се развива в продължение на три поколения в страната Венецуела, преживяла диктатура, демокрация, държавни преврати и революция в рамките на един век. Когато една няма просякиня от Маракайбо, Венецуела, намира новородено бебе на стъпалата на църква и го приютява, тя няма представа за необикновената съдба, която очаква сирачето... Израснал в бедност, Антонио става последователно продавач на цигари, портиер на доковете, слуга в публичен дом, преди да се превърне, благодарение на кипящата си енергия, в ... |
|
"Никога не съм изпитвал такова вълнение. Вълнението ми е огромно по две причини. Първата, защото, ако Бог не реши нещо друго, това ще е последният ми роман. И втората, която е още по-важна, е съдържанието на книгата. В нея се опитах да предам целия мой духовен опит, който съм трупал в продължение на 50 години. Аз непрекъснато съм разсъждавал върху това по каква причина темата за разпятието на Иисус Христос продължава да вълнува хората 2000 години по-късно? По каква причина тази история има толкова трайно и необикновено присъствие в духовния живот на цялото човечество? Също така един от въпросите, който ме е мъчил, е ... |
|
Един късен любовен роман на Кутси за късния любовен роман между възрастен полски пианист и неговата барселонска Беатриче."Минава един ден, през който тя размишлява върху думите заради вас. Каквото и да означават на английски, каквото и да означават на полски, който вероятно се крие зад английския, въпросът е какво означават в действителност? Той е тук заради нея, както някой е в хлебарницата заради хляба? И какво означава тук в крайна сметка? Каква полза за него, ако неговото тук е Жирона, а нейното тук - Барселона? Или може би той е тук заради нея, както някой е в църквата заради Бог?" Из книгата "Кутси ... |
|
През пролетта на 2020 г. трите дъщери на Лара се завръщат у дома - в семейната черешова градина в Мичиган. Докато берат череши, порасналите момичета молят майка си да им разкаже историята на Питър Дюк - известния актьор, с когото преди години Лара е споделяла сцената и сърцето си в летен театър, наречен Том Лейк. Докато миналото оживява, всяка от четирите жени поглежда към своето днес и към света, който никога вече няма да е същият. Написан в неподражаемия стил на Ан Патчет, Том Лейк е пулсиращо от надежда и обгърнато от сладка меланхолия изследване на младежкото влюбване и на зрялата любов; на живота, който родителите ... |
|
Има книги, които човек приема като живи същества. Тази е такава."Смълчава и трогва, заради вътрешната храброст да се пише искрено. Все по-рядко срещано, все по-изчезващо качество. След последната страница ти се иска да я прегърнеш. Разказите тук са чиста обич. Без нито един фалшив тон. И с милост към живота." Катя Тодорова "Тези кратки разкази пресъздават случващото се на земята сякаш видяно от небето. Те са трохички реалност, мечти, болки и фантазии, накратко странични ефекти от Божията милост. Йорданка Белева умее да привнася поезия в прозата си, което ѝ помага да чуе и види онова, което често ... |
|
Историята на Пенелопа, знаменитата съпруга на Одисей, както не е разказвана никога досега. Седемнайсет години са изминали, откакто Одисей, царят на Итака, е отплавал, за да воюва край стените на Троя. С него са заминали и всички мъже, които могат да държат копие, оставяйки на острова само жени, деца и старци. Пенелопа е почти дете, когато се омъжва за Одисей. Докато той е жив, тя е в безопасност. Но сега, години след като всички други оцелели царе и герои са се завърнали, от Одисей и хората му няма и следа... освен ако не се броят няколко песни на скитащи поети, които разказват за сирени и циклопи. Слуховете за съдбата ... |