Том дванадесети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "В живота няма нищо невъзмездено, макар че не всякога го съзнаваме. Прекосиш ли огневата зона, поглеждаш я вече през рамо, от отдалечение. Все по-глухо проникват до слуха ти експлозиите, отслабва задушливият мирис на скапани трупове. Навличаш чужда дезинфектирана униформа. Зарастнали са белезите от бодливата тел. Наоколо се стеле коварна тишина, която запълваш с размерени, делнични ползи..." Вера Мутафчиева ... |
|
"В крайна сметка убих баща си. Самотната златна стрелка на синия циферблат на кулата на "Московския университет" на Ленинские гори показваше минус четиридесет по Целзий. Колите не палеха. Птиците ги беше страх да летят. Градът беше замръзнал като пача от хора. Сутринта, като се погледнех в кръглото огледало в банята, видях, че слепоочията ми са побелели за една нощ. Бях на тридесет и две. Беше най-студеният януари през живота ми." Из книгата ... |
|
"Спомням си ясно, през кожата, без никога да съм бил там, изгарящото слънце из безкрайните памучни полета на Луизиана. Помня с небцето си вкуса на мадлената у Пруст и трохите от нея, които плуваха в чая. Помня как в Макондо докараха лед за първи път и баща ми ме заведе при циганина Мелкиадес. Помня една страховита зимна виелица и свещта, която гореше у дома, свещта гореше... Бил съм летец от войната, кибритопродавачка, куче, което безнадеждно чака стопанина си. Понякога лежа ранен на Аустерлицкото поле, гледам как се движат облаците над мен и си мисля как съм могъл да не ги забележа досега... Тъгувам често по една ... |
|
"За мен е много важно, че в Русе мислят за мен. Споменът за града, в който съм прекарал първите шест години от живота си, след повече от осемдесет години не е загубил нищо от свежестта и пъстротата си. Виждам всичко пред себе си както беше тогава... Вместо да избледнее, този спомен с всяка година става по - богат. Имам още една причина, поради която съм благодарен на българите, имам предвид поведението на целия народ през последната война. Когато ставаше въпрос евреите да бъдат пратени на сигурна смърт, българите се изправиха като един човек и спасиха живота на хиляди хора. Между спасените имаше и мои близки роднини. ... |
|
Пълното издание на прочутия роман на Габриел Гарсия Маркес, донесъл му Нобелова награда през 1982 година. Сто години самота не е обикновен роман. Това е роман паметник на рода Буендия, който обхваща 100, 200 или повече години (вие решете колко) от създаването както на него, така и на легендарното селище Макондо, което обитава, до неговия край. Не е възможно да се опише това произведение в няколко реда. Книгата е пълна със събития, житейски и обществени случки, страсти и подробности. Героите в нея са много и поведението им е най-разнообразно. Има и много хумор, както и много прочути изречения, които ще останат завинаги в ... |
|
След 9 секунди ще бъда твоето убежище. ... Здравей, Непознат... Готов ли си да преброим до 9? Идва денят, в който водата ще проговори. Реката ще спре да тече, дърветата ще наклонят стъблата си, за да се помолят за всичко изгубено. За 9 секунди ще разбия сърцето ти, за да върна живота ти с думи, върху които цъфтят асфодели. Радослав Гизгинджиев завършва "Славянска филология" във Великотърновски университет. Завършил е кинорежисура в класа на Дочо Боджаков. Има зад гърба си множество литературни награди и признания. Участва в съвместни визуални проекти с известни фотографи и художници. Режисьор е на поредица ... |
|
"Доброто стихотворение е принос към действителността. Светът вече не може да бъде същият, щом към него се е прибавило едно добро стихотворение. Доброто стихотворение помага да се промени формата и значението на вселената, помага да се разшири знанието на всеки за себе си и за околния свят." Дилън Томас Америка дълго ще помни Дилън Томас като архетипния поет- романтик с присъщата му ярка театралност, с непрестанното пиене, с гръмогласните спорове пред публика и с неописуемия начин, по който рецитира творбите си с дълбоко чувство и уелска мелодичност. Когато умира по време на поредното рецитаторско турне в Ню ... |
|
Бьорстад ще ликува, но и ще пламне. Продължението на разбилата вече хиляди читателски сърца "Бьорнстад". ... Виждали ли сте как пада някой град? Нашият го направи. Ще казваме, че през това лято насилието се настани в Бьорнстад, но това ще бъде лъжа. Насилието вече си беше тук. Защото понякога е толкова лесно да накараш хората да се мразят, че направо е непонятно как изобщо ни остава време за нещо друго. Това е история за спортни зали и за всички сърца, които туптят около тях, за хора и спорт и за това как понякога те се редуват да се спасяват. За нас, които мечтаем и се борим. Някои ще се влюбят, други ще ... |
|
Сборникът съдържа осемнайсет неиздавани, непознати или смятани за безвъзвратно изгубени разказа на легендарния писател. Писани в края на 30-те години на миналия век, те са били отхвърлени от редакторите заради провокативната си тема и стил или са потънали във водовъртежа на последните години от живота на Фицджералд. Дори когато се е нуждаел от пари и вниманието на критиците, писателят е предпочел да ги остави непубликувани, вместо да допусне редакторска намеса. Разказите показват Ф. Скот Фицджералд в различна светлина и затвърждават позицията му на една от знаковите фигури в историята на американската литература. В ... |
|
Смъртта край ли е, или начало? Древен ръкопис крие отговора. ... Роман от автора, по дирите на който върви Дан Браун. Смъртта край ли е, или начало? Древен ръкопис крие отговора. Археологът Бьорн Белтьо е по следите на древен вавилонско-египетски ръкопис, наречен "Книгата на мъртвите". Но той не е единственият, който търси мистичното произведение. "Domini canes" - опасен монашески орден от религиозни екстремисти, би направил всичко, за да го спре, тъй като се страхува, че откритията му ще разтърсят основите на християнската вяра. Същевременно учените в една медицинска лаборатория в САЩ са на път да ... |
|
Едва шестнайсетгодишен, бъдещият президент на Франция Еманюел Макрон се влюбва в по-възрастната с двайсет и четири години учителка Брижит Озиер - семейна, с три деца. Двамата преодоляват всички трудности и заедно стигат до най-високото стъпало в държавната йерархия. Тя отрича да е подхранвала подобни амбиции у бившия си ученик. Той навсякъде изтъква, че Брижит е негов съветник, наставник, приятел и вдъхновение. Тя смята, че трябва да стои в сянка и да не пречи на съпруга си, но той непрекъснато я избутва в светлината на прожекторите. Медиите я наричат "сив кардинал" или я сравняват с Клер Ъндърууд, героинята от ... |
|
Неизлечимо болна млада жена и малкият ѝ син пристигат в Стария Созопол. Тук се запознават с няколко души, които скоро стават тяхно семейство: Михаил - бивш популярен актьор и настоящ пияница, Демир - мъдър и благ старец, Луиза - борбена и импулсивна арменка, и баба Настасия - ясновидка и гадателка. От този миг животът на всички се преобръща, а съдбите им се преплитат необратимо в любов, раздяла, смърт, прошка, мистика и усещане за предопределеност. Драматичната история на ръба между философията и притчата провокира читателя да си задава въпроси, да открива своите лични отговори и да изживее цяла палитра от човешки ... |