Книгата е част от поредицата Училищна библиотека на издателство Дамян Яков с уводна статия от доц. д-р Елка Димитрова. Народен С идеали все боравих - Всичко друго смятах грях, с тях и себе си забравих, на света свят не видях. Все за другите залягах, трябва, казвах, тъй е ред, свойте работи отлагах - чуждите все по-напред. Минах живот любороден, със неволи бол и бол... И личи, че съм народен - гладен, жаден, бос и гол. 1875 Петко Славейков ... |
|
|
Томът включва избрани стихотворения на известния поет и художник, както и киносценария "Пролом за безумци". ... |
|
|
В предлаганата книга са включени сто и една любовни танка, като малко повече от половината са от първата антология с японски песни Манйошю "Сборник от милиарди листа", а останалите – от императорските антологии, съставени между Х и ХІІІ в. "Дори да ме забравиш, замълчи за това. Остави ми за спомен недосънуван сън от мимолетния ни свят."Ума но Найши ТРАДИЦИОННАТА ЯПОНСКА ПОЕЗИЯ В предлаганата книга са включени сто и една любовни танка, като малко повече от половината са от първата антология с японски песни Manyōshū Сборник от милиарди листа, а останалите – от императорските антологии ( ... |
|
|
Землянката строителка на светове Кин Арад среща странния пътешественик Джаго Джало. Той ѝ показва магически артефакти, с които се е сдобил в плосък свят на границата на изследваната Вселена. Към тях се присъединяват шандата Силвър и кунгът Марко, но само трима ще достигнат плоската планета. След което ще им се наложи да открият създателите на Диска, за да се завърнат обратно в своите светове... В Страта Тери Пратчет за пръв път развива идеята за плоския свят, разработена по-късно в Света на Диска. ... |
|
|
Приказки за любовта, за фините трептения на душата, за необятните стремления на духа, за богатия свят на въображението, за магията на детството. Любовта - прелестна и тайнствена... Проклятието да бъдеш обичан от всички, и благодатта сам да обичаш... Копнежът по вълшебствата и изгубения рай на детството. Тези игри на сенки, прелестни пъстроцветни кристали, притежават тайната на капките роса - и в най-малките си частици те са огледало на безкрайността. Под тънкото було на естетическата хармония в творбите на Херман Хесе, един от най-големите писатели на XX век и Нобелов лауреат за литература за 1946 година, извира ... |
|
|
Поредица "Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература. ... Шедьоврите на световната литература са кариатидите, които крепят огромното и невидимо мироздание на човешкия дух. Във всяко време, когато са поставени на изпитание нравствените устои на отделната личност или цели нации, великата творба е като спасителна слънчева стълба в безобидната на отчаянието, хаоса и неверието. В този том ви предстои среща с поредния велик роман на Фьодор Михайлович Достоевски - "Престъпление и наказание". Всичко ли е позволено на човека, мъртъв ли е неговият вътрешен бог? Всяко ... |
|
|
В свързаната с “ Картички ”, но самостойна книга “Писма”, Силвия Чолева продължава да настоява на това, че детайлите са важни частици на цялото, че любовта е изгнание и убежище. Изречения от имейли, каквито са днешните писма, са епиграфи на стихотворенията. Пощенските картички са отворени, писмата – затворени, но и в двете проблясва онзи копринен конец, който реже - по думите на Марин Бадаков - “меко, внезапно и дълбоко”. И двете стихосбирки са оформени от Даниела Олег Ляхова. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". Световната поетична класика ... Стиховете на Нобеловия лауреат Георгиос Сеферис са предложени на читателя в блестящия превод на Стефан Гечев. Сеферис променя реалността в една нова "надреална" действителност. Четенето на неговите стихове се превръща в лично преживяване, което възбужда у читателя най-чисти емоции и дълбоки размисли. "Ние, които тръгнахме за това поколение, Гледахме почупените статуи, Забравихме се и си казахме, Че животът не изчезва толкоз лесно, Че смъртта има неизследвани пътеки И своя ... |
|
|
Противоречив по съдържание и форма, романът е предмет на разгорещен дебат върху въпроса докъде стигат границите на творческата свобода в литературата. Да озаглавиш автобиографичен роман "Моята борба" е рискована постъпка, която се нуждае от аргументация, за да не бъде разбрана погрешно. Буквалното заимстване на заглавието на манифеста на националсоциализма, написан от Адолф Хитлер, прави асоциацията неизбежна. Читателят обаче няма да открие прояви на симпатия или опити за пропаганда на националсоциалистическата идеология нито в настоящата, първа част на "Моята борба" на Карл Уве Кнаусгор, нито в която ... |
|
|
Джулиан Барнс - носител на наградата "Букър". ... Събираш заедно двама души, които не са били събирани дотогава. Понякога това прилича на онзи първи опит да се впрегнат ведно балон с водород и балон с топъл въздух. Кое е за предпочитане: да се разбиеш и да изгориш, или да изгориш и да се разбиеш? Но друг път се получава, създава се нещо ново и светът се променя. След време, рано или късно, по някаква си причина единият бива изтръгнат от света. И изтръгнатото е по-голямо от сбора на онова, което е съществувало. Математически може да е невъзможно, но емоционално е възможно. "Нива на живот" е ... |
|
|
"Нощни мелодии I и една богиня се изляга безмълвно Лицето, застинало в изгрева, се е взряло във мене, гледа ме втренчено и се изгубва в пътеките с безкраен бръшлян покрити с листа-зари целите бездънен ров с неразгадана тайна и оранжевата премяна на слънцето и Венера, в хладката гръд на нощта се явяваха зов се въздига из заревото на деня снежна тишина натежава о, панделката от косата ми е паднала взряно в мене, застинало е лицето съзерцава като сянка, осъзнава живота си с белотата и тежестта на снега върху пръстта с цвят на рози от земната твърд идещ отдъхва си лицето в синя делва сега и полека избледнява" ... |
|
|
„Веднъж Веднъж се скитах по пътищата, самотният ми силует беше изсъхнало дърво в пустинята. Веднъж се взирах уплашен в мрака, виках за помощ, но гласът ми се разтопи в тежката нощ. Мъгла погълна звездите и луната. Леден вятър яхна дивата пустош. Веднъж чух как славей пее в нощта – сякаш пееха облаци. Песента се спусна към мене – езеро с разцъфнали лилии. Белите им цветове прогониха мрака. Веднъж те търсих в най-гъстата тъма и бях най-щастливият човек в света, когато се срещнахме през пролетната нощ.“ Жао Лихон, роден в Шанхай през 1952 г., е един от най-даровитите поети и учени на съвременен Китай. Завършил ... |
