Артър и Джордж са израснали в два безкрайно различни свята на Британия от края на деветнайсети век: Артър в обедняло благородно семейство от Единбург, Джордж - в дома на викарий от малко село в Стафордшър. Артър става лекар, сетне писател; Джордж - адвокат в Бирмингам. Артър ще стане един от най-знаменитите хора на своето време, а Джордж упорито се труди в пълна неизвестност. Но с началото на новия век двамата се срещат след една поредица от събития, наречени във вестникарските сензационни заглавия от онова време "Злодеянията в Грейт Уайърли". Чрез комбинация от задълбочени исторически изследвания и богато ... |
|
|
"Човек забравило себе си обича." ... "Съвременната българска литература започва - а според някои и свършва - с Виктор Пасков. В "Балада за Георг Хених" диша, говори и страда, за да изкупи за пореден път греховете на всички ни, самият Господ. Необичаен евангелист е Виктор Пасков. Но с тази книга, едно от най-важните произведения в (не само) съвременната българска литература, той пристъпи към вечността. Ние сме дъските в ръцете на стария майстор Георг. Сами трябва да изберем дали да ни превърне във виола, или пък в бюфет. Онези, които ще изберат виолата, са читателите на Балада за Георг Хених. И в ... |
|
|
Какво е саможертвата? Да загинеш на бойното поле в името на отечеството или да спасиш живота на едно дете? Сава е бежанец от пепелищата на Одринска Тракия след Балканските войни, сега студент по право в София. Елиза е генералска дъщеря, талантлива пианистка, сега в последния клас на Музикалното училище. Любовта им е невинна и кратка - новата, голяма световна война ще прати младия идеалист в школа за запасни офицери, а през септември 1916-а ще го отведе на Добруджанския фронт, където съдбата го среща с мобилизиран румънски писател и четиригодишно сираче. Затрогващ и хуманен, Рана e отзвук от жестоките болки на една ... |
|
|
Романът е публикуван през октомври 1956 г. и получава престижната награда "Гонкур" същата година. Често е бил определян като "екологически", но при появата му огромната част от общественото мнение е нехаела на тема опазване на природата и единици са познавали смисъла на думата "екология". "Мисля, че беше човек, стигнал в самотата си още по-далече от останалите - същински подвиг, между другото, защото стане ли въпрос за чупене на рекорди по самота, се оказва, че всеки от нас носи сърце на шампион." Думите, изречени в романа по адрес на главния герой, Морел, обобщават съдбата на ... |
|
|
Джулиан Барнс, носител на наградата "Букър" и ревностен франкофил, ни пренася в Париж от края на XIX в., за да обрисува Бел епок чрез живота на една забележителна личност: д-р Самюел Поци. Той е красив и харизматичен. Освен това е световнопризнат хирург, учен атеист, колекционер, донжуан и модел на един от най-великолепните портрети на Джон Сингър Сарджънт. Сложните отношения в семейството на д-р Поци се развиват на фона на прекрасната епоха на разкоша и удоволствията, която обаче често показва грозната си страна: тя е истерична, нарцистична, упадъчна. Това е време на жестоки предразсъдъци и неистов ... |
|
|
1946 г. Любимата игра на седемгодишния Америго е да брои и оценява обувките на минувачите по улиците на Неапол. Най-много точки му носят здравите обувки, но те са рядкост, а за нови и дума не може да става. Америго не познава баща си и двамата с майка му едва оцеляват в съсипания от войната град. Спасението идва от Северна Италия, а с него и драмата на откъснатите от родителите си деца. Седемдесет хиляди бедни хлапета от Юга са изпратени временно в приемни семейства. Как обаче се справя Америго, когато внезапно попада в съвсем различен свят? 1994 г. Америго вече е прочут цигулар. Сега, когато за пръв път след ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Безкрайна проза" на издателство "Леге Артис". ... Ирационална, сюрреалистична книга, която трябва да се чете на символно ниво. Героите са на ръба на рационалното, преувеличени, стигащи до пароксизъм. Хуморът е самоубийствен, жесток, рязък и невинаги особено фин. Гротеската е запазена марка на Ромен Гари. Пародийният език, диалози и сцени, предадени изключително живо от преводача на книгата, са извор едновременно на горчивина и истинско словесно забавление. "Роман, който е привидно пълен със смях и лукавство, но чиято идея и структура почиват върху две дълбоко ... |
|
|
The Man Booker International Prize 2018. Превод от полски: Силвия Борисова. ... С новото издание на емблематичния роман "Бегуни" от Олга Токарчук издателство "ICU" си поставя за цел да възроди интереса към една от най-знаковите съвременни писателки, важни не само за полската, но и за световната литература. Преводът е на Силвия Борисова - органичният преводач на Токарчук на български. Но днес, десет години след първото издание на романа у нас, е преработен от преводачката и с нова редакция и корекция. През април 2018 г. английският превод на романа "Flights", дело на Дженифър Крофт, е ... |
|
|
"От няколко десетилетия въпросът за социалното неподчинение занимава трайно мислителите и политолозите. Цветан Тодоров подхожда към него с осем биографични очерка на Ети Хилезум, Жермен Тийон, Борис Пастернак, Александър Солженицин, Нелсън Мандела, Малкълм Екс, Давид Шулман, Едуард Сноудън. Тези наши предшественици или съвременници живеят и работят в различни страни и на различни поприща. Но всички те отхвърлят от морални съображения определено социално зло, от което страда цяло едно общество. Неподчинението им не е плод на негативизъм, евентуално присъщ на техния характер, а на стремеж да утвърдят положителни ... |
|
|
"Легенда за светия пияница" е последната новела на Йозеф Рот и в нея се прокрадват автобиографични нотки, защото както своя герой и авторът напуска този свят след самоубийствено пиянство в Париж. Рот си отива отчаян след присъединяването на Австрия към Третия райх, когато му е отнета и последната надежда, че неговият свят, светът на многонационалната монархия може да се върне. Йозеф Рот (1894 - 1939) е австрийски журналист и писател, чието творчество е сред върховете на европейската класика. У нас е познат най-вече с романите си "Радецки марш" и "Гробницата на капуцините". След ... |
|
|
Тринайсетте разказа в Чуждестранният легион (1964) са литературно, интелектуално и формално предизвикателство. "Нежно обичам незавършеното, недодяланото, онова, което неумело опитва кратък полет и тромаво тупва на земята", казва тяхната авторка Кларис Лиспектор (1920 - 1977), едно от най-впечатляващите пера на ХХ век. И същевременно доказва и опровергава тази своя обич в елегантно минималистичните си, но и неограничено вълнуващи истории. По страниците на сборника детства завършват с трясък; зад всяко яйце прозира космическа конспирация; съботен обяд става повод за екзистенциална равносметка; една машинописка ... |
|
|
Изданието е двуезично - на български език и на немски език. ... Настоящият български превод на "Дуински елегии" от Райнер Мария Рилке излиза почти столетие след появата на немскоезичния първообраз през 1923 г. Въпреки тежестта на изминалото време и на безбройните пластове от тълкувания, диамантеното тяло на Рилкевата поетична мисъл продължава да блести с ненакърнена цялост. Стефан Цвайг, един от най-проникновените познавачи на Рилкевата поетика, обобщава неимоверния езиков подвиг, чието свидетелство са "Дуински елегии":"...тук, в тази свещена есен на своята окончателна зрелост, Рилке ... |
