Който иска да види, да опознае, някого не спира поглед върху гърба му, върху крака му или дори върху ръката му, колкото и характерни да са те за човека. И то не защото са облечени. Едно смътно чувство на симпатия привлича очите към това, което им е родно - очите, а те греят на лицето. И затова иска ли човек да опознае някого, да го запомни - взира се в лицето му. Защото то наистина е образ на човека. Всеки се вглежда в лицата на хората не само да ги запомни, за да отличава един човек от други, но и да ги опознае - вложеното у всекиго физиогономично чувство му подсказва, че външният образ на човек е израз и на душата му. ... |
|
|
Големият политик и владетел Филип II е една от най-интересните личности през Античността. Именно той придава нов облик на държавния и политическия живот в Европейския югоизток между 359 и 336 г. пр.Хр. Амбициозен и властолюбив, добър войник и още по-добър стратег, предвидлив реформатор, ловък дипломат, строг администратор, религиозен и свободомислещ дух, жизнелюбив човек - всичко това е съчетано в една личност, толкова интересна и значима, че е предизвикала вниманието (омразата и възхищението) на мнозина от съвременните му писатели. Интересът към него не заглъхва и сега, а преоценката за влиянието му върху още по- ... |
|
|
Адолф Кох е лютерански капелан - дворцов пастор на княз Александър I. В края на декември 1879 г., преди Коледа, пристига в България на служба на новоизбрания държавен глава. Той става свидетел на всички драматични събития, които бележат първите години след Освобождението, и ги описва в своята творба "Княз Александър Батенберг. Истината за царуването му". Това е разказ за първия монарх на Третата българска държава, но и очерк за времената, в които българският народ е изправил глава и е положил основите на съвременното ни общество. Това е биография, но и ценен извор за историята на модерна България. Ролята и ... |
|
|
Без съмнение българските средновековни ръкописи са изключително важен исторически извор. Някои достигат до нас само в преписи, а десетки други целенасочено са унищожавани или погубени във времето, което прави изследването им истинско предизвикателство за всеки учен. Настоящата книга е най-пълното съчинение, което ни показва разнообразието на книжното наследство. Авторът - проф. Куйо Куев, е един от изтъкнатите изследователи на старобългарската литература, а проучването му е базирано на десетилетна работа в архиви и библиотеки в 6 държави. На страниците на Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете се ... |
|
|
...Византия далеч не е била това, което я представят школските ни учебници! И причината за историческите напасти, които тя ни навличаше, се криеше предимно в това, че тя носеше една висока култура, която неотразимо въздействаше над нашия живот, но която ние не бяхме в състояние изцяло да възприемем, а едностранчивото ѝ усвояване разлагаше нашия живот със сила, на която нищо не можеше да противостои... Освен общия научен интерес следователно, който може да представя историята на Византия, за нас, българите, се явява и друг един още по-силен, тъй като тая история бе неразривно оплетена с нашата собствена и защото още ... |
|
|
Книгата История на културата на проф. Петър Мутафчиев представлява лекционен курс, който той е чел на своите студенти във Военната академия. Авторът се концентрира върху културната история на Новото време, но за да придаде по-голяма контекстуалност и дълбочина на разсъжденията си, Мутафчиев започва лекциите си още от Античността, преминавайки през Средновековието, разширявайки хоризонта както на запад, така и на изток. Книгата представлява панорама на европейската културна история, разказана увлекателно, която би събудила интерес както сред студенти, така и сред всички останали читатели, искащи да се докоснат до една ... |
|
|
Петър Мутафчиев е един от най-значимите български историци от първата половина на XX век. Основните му изследователски интереси са в областта на медиевистиката и византологията. След участието си в Балканските и Първата световна война, за което е награден с няколко ордена за храброст и заслуги, преосмисля миналото на родината през един нов философски и културологичен поглед. Особено ценни и днес са неговите народопсихологични обобщения. Незавършената му История на българския народ е наречена един от шедьоврите на българската историография. Първият том е издаден през 1943 г., малко преди авторът да почине, а вторият - ... |
|
|
Имената на Димитър и Константин Миладинови се нареждат сред най-значимите в епохата на Българското възраждане. Техният сборник Български народни песни, издаден през 1861 г. в Загреб със съдействието на хърватския епископ Йосип Юрай Щросмайер, остава един от безценните паметници на националната ни култура. Със своите 665 песни и над 23 000 стиха той обхваща цялото многообразие на българския живот - от юнашките подвизи и любовните трепети до сватбените и жетварски ритуали. В тях звучи неподправеното творчество на народа - просто, ясно и силно, както самите автори го определят. Настоящото издание има за цел да направи ... |
|
|
"Драги читателю, в ръцете си държиш едно ранно философско произведение обосноваващо християнството като противовес на езичеството, чрез убийствена критика на езичеството. За живота на Тациан знаем съвсем малко. Той е живял във втори век. Бил ученик на мъченика Юстин. След смъртта му той се е оттеглил в Сирия. Счита се, че е един от основателите на секта на енкратитите, които са се отказвали от брака, наричайки го блудство, от месото и виното и са водили изключително аскетичен начин на живот. Официална християнско догма счита схващанията на Тациан за християнството за ерес. Това най-добре е изразено от Ириней Лионски ... |
|
|
Битката, победата и смъртта в традиционния свят. Този сборник включва есета на Юлиус Евола, написани през 30-те и 40-те години на миналия век. В тях той разглежда трансценденталните аспекти на бойните действия и духовните и героичните аспекти на войната през призмата на различни традиции, включително скандинавската, ведическата, римската, персийската, иранската, ислямската и католическата. Той стига до заключението, че войната може да има свещен характер, с помощта на който човек да постигне себепознаване. Тук той показва как традиционалистите могат да се подготвят да преживят войната по начин, който ще им позволи да ... |
|
|
Ако искаш мир, готви се за война. От зората на цивилизацията хората воюват - за територия, за власт, за ресурси, за слава, идеи, вяра. От Херодот, през Сун Дзъ и Макиавели, до Карл фон Клаузевиц и Базил Лидъл Харт великите умове на всяка епоха неуморно търсят разковничето за успешната война. А то е скрито в правилния прочит на историята. Ала историята се пише от победителите и увенчава имената им - Ханибал, Александър Македонски, Наполеон... Затова нека се вгледаме в знаменателните битки и сражения: някои са легендарни - шепа хора разгромяват многочислена армия; други са поучителни - цяла война е изгубена заради ... |
|
|
Никога не позволявай на истината да развали хубавата история. Този популярен цитат може да бъде отнесен и към начина, по който широката аудитория възприема немалко епизоди от родното минало. Заветът на кан Кубрат към неговите синове, демонстриран чрез притчата за снопа с пръчки, и законите на кан Крум, предвиждащи строги наказания за техните нарушители, стават добре познати още от най-ранния ни досег с българската история - дали обаче те съответстват на фактите? Историографски митове за Българското средновековие е книга, която цели да осветли истината за множество спорни моменти от развитието на Първата и Втората ... |
