История на българския народ

Петър Мутафчиев е един от най-значимите български историци от първата половина на XX век. Основните му изследователски интереси са в областта на медиевистиката и византологията. След участието си в Балканските и Първата световна война, за което е награден с няколко ордена за храброст и заслуги, преосмисля миналото на родината през един нов философски и културологичен поглед. Особено ценни и днес са неговите народопсихологични обобщения.

Незавършената му История на българския народ е наречена един от шедьоврите на българската историография. Първият том е издаден през 1943 г., малко преди авторът да почине, а вторият - през 1944 г. Скоро след това книгата е забранена и дори иззета от властта. Днес, 80 години по-късно, се завръщаме към разказа за миналото на нашия народ.

"Настоящата книга е предназначена не за учените специалисти, а за широк кръг читатели, предимно из средите на онази част от нашата интелигенция, която в желанието си да опознае своя народ чувства нуждата да го види и в неговото историческо минало. На тая нужда и на задълженията, които тя налага, мнозина и неведнъж са ми обръщали вниманието. При все това откланях отправяните лично към мене напомняния и подкани. И ако не бе днешното тревожно време с тежките изпитания, които носи за народа ни, тая книга навярно нямаше да се яви. Почувствах, че трябва да я напиша, само защото днес всеки е длъжен да даде на общността си онова, което може. В съзнанието за тоя дълг и за свързаната с него отговорност излагах събитията тъй, както те са засвидетелствани от несъмнени по достоверността си исторически паметници, и теглех заключенията си далеч от всякакви идеологически внушения. Твърде е възможно, поради това, даденото от мене да не се хареса на мнозина. Но вината не може да бъде моя. Историята не би била история, ако не казва истината, както, от друга страна, никой не е имал трайна печалба от заблужденията, с които е бил хранен.

На читателите си дължа обяснения и относно някои особености на работата си. Сметнах, че задачата ми е да дам ясна представа за общите линии на историческото ни развитие. Поради това избягвах подробности, които за специалиста не са без значение, но пречат на обикновения читател да види същественото или да обгърне с погледа си цялото. Повече внимание обръщах на вътрешната връзка на събитията и на произхода им, отколкото на схематичното им изложение. По същата причина трябваше да се откажа и да документирам казаното от мене със съответните данни из историческите текстове или из новата научна литература. За да не наруша вътрешното единство на разказа, нужно бе да изоставя и разглеждането на всевъзможните теории, случайни хрумвания или недомислени хипотези, с каквито изобилстват работите на мнозина у нас. Все за да не товаря книгата си с подробности, които биха отегчили читателя или биха уморили вниманието му, не можех да давам и обяснения защо по един или друг въпрос заемам становище, различно от онова, което у нас се смята за установено. По някои от тия въпроси аз вече другаде съм се изказал, а по други се надявам да имам възможност занапред да сторя това.

Нужно е да се отбележи, че по редица други особено важни и принципни въпроси аз трябваше да се задоволя със съобщение само на най-необходимото. Многоглаголството е изобщо една лоша черта, но в страха си от него може би нейде да съм паднал в противоположната крайност. При някои от тия случаи впрочем виновен е специалистът, комуто не всякога е известно кое на обикновения читател е познато и кое трябва да му бъде по-подробно обяснено. При други обаче аз, въпреки волята си, трябваше да бъда кратък, тъй като обемът на книгата ми надхвърли доста предполагаемия ѝ първоначален размер.
Библиографията, поместена в края на всяка отделна глава, далеч не е изчерпателна. Тя е предназначена също за обикновения читател, който би поискал да научи по съответните въпроси нещо повече от онова, което аз давам. Ето защо в нея са отбелязани само най-известни или най-достъпни работи и предимно на наши учени.

С редки изключения обаче сметнах за ненужно да споменавам тук многото популярни книги или статии, чийто брой през последно време у нас нарасна твърде много. Смятам, че те са познати всекиму, който има що-годе интерес към нашата история. Не са отбелязани в библиографията и някои общи съчинения, като например „История на българската държава“ на В. Златарски и тия по история на Византия на Кулаковски, Успенски, Острогорски и т.н. Справянето с тях изобщо е необходимо за всеки, който изучава нашата история."
Из книгата

Хермес ООД
Пловдив 4000
ул. Лозенград №51, ПК 4077
info@hermesbooks.com

Първо българско царство

• Предговор
• Увод. Предистория и древен период в миналото на Балканския полуостров
• Предисторична култура в българските земи
• Траки и илири
• Първоначална родина и разселение. Тракийски и илирски племена
• Бит на траки и илири
• Политически организации у траки и илири
• Келтите в Балканския полуостров
• Балканският полуостров под римска власт
• Великото преселение на народите и упадъкът на римската власт в дунавско-балканските земи. Готи и хуни
• Причини за запазване на Източната Римска империя
• Славяни, прабългари и авари
• Първоначална родина и разселение на славяните
• Бит и култура на древните славяни
• Enoxa на славянските нападения в Балканския полуостров
• Прабългари, произход и племена
• Авари. Произход и бит. Аварска империя
• Епоха на славянското преселение в Балканския полуостров
• Превръщане на Източната Римска империя във Византийска
• Преселение на славяните в полуострова; земи, заети от български и сръбски славяни
• Съдба на старото население в балканските земи
• Византия и балканските славяни в първите десетилетия след преселението
• Предистория и начало на българската държава в Балканския полуостров
• Образуване и разпадане на Кубратовата Велика България
• Основаване на българската държава в Балканския полуостров. Исперих и Кубер
• Бит, култура, държавна уредба и военна организация на прабългарите
• Последните години от царуването на Испериха. Тервел и начало на държавното разширение
• Държавната криза в България през VIII в.
• Византия при първите императори иконоборци. Походи на Константина V срещу България и предизвиканата от тях междуособица
• Преодоляване на външната опасност и първи стъпки към вътрешно успокояване
• Телериг
• Кардам
• Държавният възход на България през първата половина на IX в.
• Делото на Крума
• Прабългарската реакция при близките приемници на Крума
• Омуртаг
• Маламир
• Край на противославянската реакция. Пресиян и присъединението на македонските земи към българската държава
• Покръстване на българския народ
• Борис I (852 - 888 г.). Външнополитически отношения
• Християнството в българските земи до средата на IX в.
• Причини за приемане на християнството от Бориса
• Българският църковен въпрос през IX в.
• Законодателна дейност на Бориса и грижи за устройството на Българската църква
• Начало на славянската писменост в България
• Кирил и Методий. Живот и дейност
• Климент и Наум
• Последни години от царуването на Бориса
• Векът на Симеона
• Начало на Симеоновото царуване. Първа война с Византия. Поява на маджарите
• Стопански и културен подем на България при Симеона
• Втори период на Симеоновото царуване. Българско царство
• Упадък на Симеонова България
• Петър. Примирието с Византия и последиците му. Въстания срещу Петра. Сърби и маджари
• Социалният въпрос в България през Х в.
• Духовно състояние на българския народ по времето на Петра. Отшелничество и богомилство
• Падане на Преславското царство
• Край на четиридесетгодишния мир с Византия
• Руският княз Светослав в България
• Борбата на Светослава с Византия. Падане на Източна България под византийска власт
• Охридско царство
• Начало и първи период от борбите му с Византия
• Цар Самуил
• Падане на Охридското царство
• Характер и уредба на Охридското царство

Второ българско царство

• Българите под византийско иго
• Административно и църковно устройство на българските земи; положението на българския народ под чужда власт
• Опити за освобождение. Въстания на Петър Делян и Георги Войтех
• Печенези, узи и кумани в българските земи. Маджари, нормани и кръстоносци
• Нов подем на богомилството и на отшелничеството в българските земи
• Етнически промени в балканските земи през XI - XII в.
• Борба за освобождение от византийско иго. Петър и Асен
• Европейският югоизток в края на XII в.
• Подготовка и начало на българското въстание
• Въпросът за участието на власите в българското освободително движение
• Втори период от освободителното движение
• България при Калоян
• Продължение на борбата срещу Византия. Иванко и Добромир Хръс
• Отношения на Калояна с маджарите. Създаване на Цариградската латинска империя. Църковната уния с Рим
• 3. Борбата на Калояна с латинци и гърци
• Борил (1207 - 1218 г.)
• Временният упадък на България. Слав
• Стрез и опитът на сърбите да се настанят в Македония
• Вътрешни отношения при Борила и засилване на богомилското движение
• Епоха на Иван Асен II (1218 - 1241 г.)
• Балканският полуостров през първата четвърт на XIII в.
• България - единствена велика сила в Европейския югоизток Битката при Клокотница и нейните последици
• Устройство на Търновското царство
• Отношения на Иван Асеня II с латинци и никейци. Възстановяване на Българската патриаршия
• Последните Асеневци
• Коломан I (1241 - 1246 г.) и Михаил Асен (1246 - 1257 г.)
• Константин Асен (1257 - 1277 г.)
• Вътрешно положение на България през XIII в.
• Държавна организация и социални отношения
• Гражданската война в България. Татарското господство и политическото раздробление на българските земи (1277 - 1300 г.)
• Управлението на царица Мария
• Ивайло
• Иван Асен III
• Краят на Ивайло
• Царуване на Георги I Тертерий (1280 - 1292 г.)
• Смилец (1292 - 1298 г.)
• Усилия за възстановяване на държавното могъщество (1300 - 1371 г.)
• Теодор Светослав (1300 - 1322 г.)
• Михаил Шишман

Използвани съкращения
Използвана литература