Българските майстори дюлгери са наследници на хилядолетни строителни традиции. В повечето случаи техните имена остават неизвестни. Едва от времето на Възраждането, благодарение на паметни надписи, договори и кондики, са съхранени част от имената на хората, чиито творения ни удивляват и днес. Едва ли някога ще узнаем как са се казвали първите строители на Боянската църква, но със сигурност направеното от тях е преодоляло напорите на времето, и десет века по-късно продължава да ни възхищава с елегантността и устойчивостта на градежа си. Как обаче майсторите са успели да постигнат това? Какви знания се крият в градежите и ... |
|
Правилното разбиране на Библейското богословие разкрива пред нас вътрешно единство или план, в който всеки библейски автор последователно дава своя принос. Това вътрешно библейско единство, в което много често библейските богослови се стремят да имплантират своите идеи, очертава център, индуктивно подкрепян и потвърждаван от текстовете на самото Писание. Като издига авторитета на Библията, Д-р Валтер Кайзер заявява, че "този център е Божието обещание". В първата част на тази книга авторът разглежда обичайните трудности при определянето на естеството, методите и двигателните сили в Богословието на Стария Завет. ... |
|
"Настоящето завещание не е плод на моето въображение. Твърденията на Йоан Зеведеев, както и преценките му, които изобилстват, са достатъчно строги и самокритично откровени за да допуснат съмнения за достоверност или тщеславие на Евангелиста. Предисторията на същите произхожда от едно откритие, подарено на света преди половин век и запазено досега от така наречената "Фондация Урантия". Заедно с моята благодарност към въпросната Фондация, заради позволението да черпя от нейнитенеприкосновени - за мен, святи - извори, ви поднасям тази Йоанова творба. Църквата знае за това откритие, но очевидно го премълчава. ... |
|
Най-значимият и всеобхватен труд по систематично богословие до днес. Българският превод е по второто допълнително издание, включващо най-новите тенденции в развитието на богословието и излязло на английски през 1999 г. Книгата на проф. Ериксън е известна в богословските среди със своята умереност и с балансираното представяне на всяка една от големите доктрини на християнската вяра. Богословски редактор на българското издание е проф. Тотю Коев, преподавател по догматика в Богословския факултет на Софийския университет. ... |
|
Св. Авустин Блажени (354-430 г.) е един от първите християнски философи, като още преди близо две хиляди години е разсъждавал за проблеми, които ни вълнуват и днес като смисъла на живеенето, любовта, свободата, алкохола, страстите. Това че е минал лично по стъпките на греха и ниските вибрации му помагат по-късно да стигне до доста проникновени парадигми. Това се случва след като изключително образованият за времето си Св. Августин решава да се посвети на манихейството, да стане монах и да заживее според божите правила. Той пише редица трудове сред които е "Градът на Бога", повлиян от рухването на античния свят ... |
|
Двуезично издание на български и гръцки език. ... "Извор на знанието" е основното съчинение на Св. Йоан Дамаскин. В него той дава систематично изложение на християнското учение. Изключителната дълбочина и яснота на догматическите формулировки отреждат на това съчинение непреходно място в Преданието. То се състои от три части. Първата част, т.нар. Философски глави (в средновековната славянска традиция получили названието "Диалектика"), е методологичен увод и своеобразна логика на богословското мислене, изхождаща от учението на Аристотел и античните коментатори. Втората - "За ересите накратко" ... |
|
Изследвания върху особеностите на александрийската тълкувателна традиция на базата на библейските коментари на Свети Кирил, Архиепископ на Александрия. ... |
|
"Авторът прие предизвикателството да извърши едно изследване на средновековен църковен дебат, който е съвсем слабо изучен не просто в наш български, но и в световен академичен контекст. Трудът е безспорно приносен в поне три области. Първата и най-несъмнената - областта на медиевистичната историко-културна наука, в която за пръв път у нас (и сред само още неколцина автори в света) е изследван дебатът. Втората и фундаментално приносна област е тази на еклисиологията. Брилянтно и задълбочено анализиране на фундамента на различието между Православието и Католицизма в осмислянето на Църквата, нейния йерархичен строеж и ... |
|
Седем причини да вярваме, че съществува живот след смъртта. След почти пет десетилетия изучаване на преживявания, близки до смъртта, Реймънд Мууди се опитва да отговори на въпроса, който човечеството си задава от зората на съществуването: Какво се случва с нас след смъртта? В тази книга д-р Мууди и Пол Пери разкриват, че съзнанието оцелява и след смъртта на тялото, като се позовават на задълбочени казуси, най-нови изследвания и интервюта с експерти, обхващащи теми от обичайните паранормални признаци до споделените преживявания след смъртта. Отлично структурирана и написана увлекателно, книгата представлява обобщение ... |
|
"И пак: "ето ме мене и децата, които Бог ми даде". А понеже децата са участници в плът и кръв, то и той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола, и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство. Защото, наистина, не от ангели приема естество,а от потомството Авраамово приема; затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване греховете на народа. Защото в това, що сам претърпя, като биде изкушен, може и на ... |
|
"И видях, че един силен ангел прогласяваше с висок глас: Кой е достоен да разгъне книгата и разпечата печатите ѝ?... Но един от старците ми каза: Недей плака: ето лъвът, който е от Юдовото племе, който е от Давидовият корен, превъзмогна, за да разгъне книгата и да разпечата нейните седем печата." Из книгата ... |
|
Постигането на понятието за личност в богословските спорове за Светата Троица II - IV век."Християнството, за разлика от останалите монотеистични (авраамични) религии изповядва нещо парадоксално: изповядва Три отделни и различни една от друга Личности... Същевременно обаче християнството изповядва (и ето в това е парадоксът), че тези Три различни една от друга Личности - Отецът, Неговият Син и Духът Свети са... Едно и също Същество, че Те - и Трите - са Единият и Единствен Бог. Когото познаваме. Как християните обясняват на разума това, което с увереност утвърждават като откровило им се? Как свидетелстват пред света, ... |