"За да напише човек такава книга, трябва да обича страстно и безкористно изкуството, да обича, разбира се, и художника. Авторът притежава в пълна мяра тези качества. Но заедно с любовта, ентусиазма и възхищението, които пронизват цялата книга, всичко това не се е изляло в някакво славословие, венцехваление или канонизиране на образа на Златю Бояджиев. Точно обратното, авторът е успял да съхрани нужната дистанция, която му е дала възможност да съчетае близкото и далечно виждане за твореца. Не вае паметник, не прави икона, а представя един динамичен образ в цялата му сложност и противоречивост, от което великите ... |
|
|
Противоречив по съдържание и форма, романът е предмет на разгорещен дебат върху въпроса докъде стигат границите на творческата свобода в литературата. Да озаглавиш автобиографичен роман "Моята борба" е рискована постъпка, която се нуждае от аргументация, за да не бъде разбрана погрешно. Буквалното заимстване на заглавието на манифеста на националсоциализма, написан от Адолф Хитлер, прави асоциацията неизбежна. Читателят обаче няма да открие прояви на симпатия или опити за пропаганда на националсоциалистическата идеология нито в настоящата, първа част на "Моята борба" на Карл Уве Кнаусгор, нито в която ... |
|
|
Седмо допълнено издание. ... Защо 1/2 живот?: Защото кой може да каже, че ние, българите сме живели целия си живот? И 1/2 ни е много, ако се размислим. Пък и всеки се надява, че другата 1/2 е пред него и го чака 1/2, защото не успях да вместя толкова съкровени мисли и обични хора. Хора, които са се мъчили да ме правят актриса и човек, които са ми давали от времето си, от нежността си и от знанията си 1/2, защото почти не можах да разкажа какво беше за нас през тези 16 години, през които живя и ни помогна да издържим нашето благородно куче Нора. И каква утеха в остаряването ни е сегашното ни куче-макак, кафявата ... |
|
|
Кой би могъл да предположи, че младата полякиня, която през ноември 1891 слиза на гарата в Париж, ще внесе революционни промени във физиката, химията и световната медицина, ще получи две Нобелови награди, а тленните й останки ще почиват във френския Пантеон? Мария Склодовска-Кюри - легендарно име в модерната наука, за която Алберт Айнщайн казва: "Измежду всички прочути смъртни тя единствена не е покварена от славата." Детството й в Полша, животът във Франция, срещата й с Пиер Кюри, съвместният им път, неуморните дирения, довели до откриването на полония и радия, смъртта й от левкемия, най-вероятно следствие от ... |
|
|
Най-често произнасяната в света руска дума не е Ленин, Сталин или Горбачов, а Калашников. И то е, защото близо осемдесет милиона автомата - надали някой знае точния им брой - се използват на петте континента. За първи път вече прехвърлилият деветдесетте конструктор на всеизвестната щурмова пушка АК-47 открехва душата си - разкулачването и заточението в Сибир, казармата и боевете на фронта, изобретяването на най-прочутото оръжие, животът при Сталин, Хрушчов, Брежнев, Горбачов, Елцин... Една наистина невероятна, типично руска съдба, която родената в Москва френска журналистка Елена Жоли разбира и уважава. "Често ме е ... |
|
|
Спомените на неотразимия Юрий Никулин излизат тринадесет пъти на руски език от 1979 насам. Но последното издание е по-различно, то е първото след кончината му през 1997, а и съдържа уникални, непубликувани досега фотографии. За епиграф на една от началните глави в книгата си авторът избира думите на полския писател Станислав Йежи Лец: "Животът отнема страшно много време на хората." Особено ако е така наситен и запълнен, като неговия. Артистът говори за себе си с лека ирония, присъща на човек с богат опит, житейска мъдрост и неизчерпаем хумор, и сериозно за другите - роднини и близки, знаменити и не толкова ... |
|
|
"Питат ме: "Ти AC ли си или си DC?", а аз отговарям: "Нито едното, аз съм гръмотевицата по средата!" ... "Бон Скот е вероятно един от най-симпатичните разбойници на земята и Клинтън Уолкър рисува живописна картина не само на него, но и на машинациите, съпътстващи всяка една рок група" – хвалят го от "Who Weekly", когато "Highway to Hell" е публикувана за първи път в Австралия. Оттогава до сега, книгата на Уолкър се е утвърдила като класика в рок литературата. Предлага достоверен разказ за изкачването на AC/DC към славата, покривайки годините, през които пикантните ... |
|
|
Документален роман ... След десетки представления и сеанси в Южна Америка Волф Месинг - знаменитият ясновидец, хипнотизатор и телепат, се завръща в Европа. Годината е 1936. Той е медийна звезда. Всички говорят за феноменалните му дарби. Стотици се тълпят пред хотелите, където отсяда. Дори Хитлер и Сталин се интересуват от него. Интригата с Хитлер приключва през 1938 г., когато Месинг публично предсказва - ако Германия тръгне на Изток, я очаква катастрофа, а през пролетта на 1945 г. фюрерът ще се самоубие. Гестапо обявява награда за главата му, но той успява да избяга в СССР. Недоверчивият Сталин го приема в кабинета си и ... |
|
|
Спомени на отец Търпо Поповски ... Търпо Поповски е роден на 21 май 1848 г. в с. Косинец, Костурско. Завършва гръцката гимназия в Цариград, а после българско училище, след което се завръща в родния си край и там учителства в продължение на повече от двайсет години. През 1893 г., по внушение на Даме Груев и Пере Тошев, е ръкоположен в свещенически сан, което му дава повече свобода на действие. Умира в София през 1928 г. Наричат го “кръстник” на първите комити от ВМОРО. През целия си живот свещеноиконом Търпо решително се противопоставя на гръцките владици и техните гърчеещи се слуги. Неведнъж те успяват да го тикнат в ... |
|
|
Томът е подбрал стихотворения, речи, писма, биография на Добри Чинтулов и коментар, както и статии от Никола Табаков, Атанас Илиев, Михаил Греков, д-р Христо Стамболски, Константин Константинов, Милен Куманов и Иван Гранитски. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Всеки том от поредицата Българска класика на издателство Захарий Стоянов е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. ... |
