От небето се знаем. Поезия

Книга със съвършена класическа поезия за срещите между човеците, за любовта, която е била и ще бъде, за вярата и порастването на душата. Изненадващи метафори, философска мъдрост, истинна емоция...

"Колко любов може да побере един човешки живот, когато вече знаем, че той не е безкраен? „От небето се знаем“ не отговаря на този въпрос. Тя го превръща в поезия. Пламен Бочев пише за любовта без възраст и без гаранции – за онази среща, която може да дойде след много загуби и пак да ни завари неподготвени; за краткото лято, което не става по-малко истинско само защото след него ще има есен; за човека, който е преживял достатъчно, за да се страхува, но все още има смелостта да протегне ръка. В тези стихове има нежност, тъга, самоирония, молитва и светлина. Има земя, по която се пада, и небе, към което неизменно се поема. А между тях стои човекът – раним, влюбен, смъртен и именно затова толкова жаден да бъде жив. Това е книга, която не ни убеждава, че любовта побеждава времето. Казва ни нещо по-човешко: че докато обичаме, времето не успява да победи напълно нас."
Ива Спиридонова

„От небето се знаем е книга на човек, който вече знае, че времето не обещава нищо, и въпреки това отказва да се пази от любовта. В стиховете на Пламен Бочев тя идва късно и навреме, остава и си тръгва, спасява и наранява, връща човека към младостта и едновременно му напомня за края. Но никога не е малка. Това е зряла поезия без примирение. В нея смъртта присъства редом с влюбването, Бог – редом с тялото, небето – редом с пръстта, а споменът непрестанно спори с настоящето за правото да бъде живот. Пламен Бочев пише с онази естествена музикалност, която не се научава само от литературата – стихът му има ритъм, движение и памет за песента. И може би затова след последния ред остава усещането, че човекът не остарява непременно с годините. Остарява тогава, когато престане да очаква любовта. А в тази книга сърцето още очаква. Още се качва нагоре. Още вярва, че някъде между земята и небето двама души могат да се познаят.“
Симеон Илиев Аспарухов

Пламен Бочев е носител на редица награди за поезия, негови стихове са публикувани в различни вестници и списания, литературни сайтове, поетични сборници и антологии. Автор е и на текстове на повече от 30 песни, създадени предимно от композитора Валери Костов, изпълнени от Ваня Костова, Боян Михайлов, Антония Маркова, Сунай Чалъков, Upstream Voice, Светлана Трифонова и други.

Танц

В най-тъмния ъгъл на бара пред чаша мартини.
Косата ѝ сламено-руса, очите ѝ сини.
Попитах защо е сама и на танц я поканих.
Разказвах за смели джуджета и зли великани.

А тя ме прегърна и в топлия ритъм на блуса
усетих неземен парфюм и божествени устни.
Погледна ме с обич и нежно прошепна без думи:
Смъртта не танцува сама, не, сама не танцува…

На връщане от рая

Оттам се връщам, за да те потърся.
Не знам къде отиваш и с кого си.
Не знам дали е рано или късно.
Ще те намеря в приказка крайморска.

Или на връх, облечена във вятър.
Или в картина на неземен майстор.
Все някъде те има на земята.
Сред дълга болка и след кратко щастие.
Пламен Бочев

Библиотека България 2022 ООД
София, 1345
ж.к. Захарна фабрика, ул. Кукуш бл. 33
biblioteka@biblioteka-bulgaria.bg