Второ преработено и допълнено издание. ... "... разкопките в Старосел ще бъдат признати за най-голямото археологическо откритие за годината в света... Старосел промени значително погледа ни върху тракийската класическа древност. От историческа гледна точка паметникът е първостепенен извор за историята на Балканите от втората половина на I хилядолетие пр. Хр."Д-р по история Лолита Николова ... |
|
Том втори от подедицата "Български хроники" ... Стефан Цанев отново по увлекателен начин разказва познати и непознати факти от превземането на Константинопол от турците след покоряването на всички български земи през 1453 г. до 1878 г., когато България е освободена от робството. Авторът е отделил много място на Христо Ботев и Левски. Той е убеден, че не може да се разглежда делото на една личност, без да бъде показано човешкото у нея. Ето защо Цанев разказва различни и интересни детайли от живота на Ботев – как е бил много беден и му се е налагало да спи в печатницата на Любен Каравелов. Дава отговор на ... |
|
Създаването на История славянобългарска по времето и при условията, в които Паисий Хилендарски живее е изключителен граждански и книжовен подвиг. Подтикван от патриотизъм и от тревога за съдбата на българския род и език, чрез своята книжица, като възкресява славното минало на българите, Паисий се стреми да събуди народностното им съзнание, да им внуши, че имат основание за високо национално самочувствие и гордост. Един от най-важните му аргументи за това е дейността на Константин-Кирил Философ и на Методий. С оценките си за славянските първоапостоли той продължава средновековната традиция на преклонение пред тяхното ... |
|
"– Ръка на ваятел изкусен нека изсече върху плочата на гроба ми образ на пепелянка, която смуче очи на орел: тъй аз искам! И всеки минувач да знае, че стои пред гробницата на царица Ирена: тъй аз искам! И всеки тугин да помни, че оброк на вечна мъст е тази гробница, дето спи пепелянката: тъй аз искам! И влязат ли в обител "Света Параскева" иноци да чевствуват по светли празници паметта на княз Бенеамина с литии и църковни ектении, и промълвят ли, че той учил българите да не убиват , моята сянка ще се отдели зад тъмни кипариси над гробницата и ще изрече с властен глас: "Той уби мене - царицата на ... |
|
Изданието представлява учебник за студентите в юридическите факултети в страната. Книгата систематизира дългогодишния опит на автора - проф. Димитър Токушев , като преподавател в Софийския университет, и същевременно представя неговия принос към съвременните достижения на правно-историческата наука у нас. Като черпи от академичното наследство на професорите Димитър Ангелов и Михаил Андреев в тази научна област, авторът анализира възникването и развитието на българските държавни институции и на правната система през периода на Средновековието. Книгата обхваща хронологически периода от създаването на българската държава ... |
|
Второ преработено и допълнено издание за Александровската гробницата от IV век пр. Хр. със стенописи с изключителна художествена и научна стойност. Георги Павлов Китов е роден на 1 март 1943 г. в гр. Дупница. Завършва история в Софийския университет Св. Климент Охридски през 1966 г. Специализира история на изкуството в Ленинград. От 1971 година работи като уредник в Археологическия институт с музей към БАН. Доктор на историческите науки от 1977 година и старши научен сътрудник от 1990 г. Председател на Общото събрание на археологическата експедиция ТЕМП. Автор е на над 200 статии и студии върху историята, религията и ... |
|
Трети том от поредицата "Български хроники" обхваща периода 1878 - 1943 г. ... „Оттук нататък, читателю мой, трябва да внимаваме – навлизаме в опасна зона. Древната ни история е обвита в мъглата на митовете – може да ги доизмисляш, може да ги доукрасяваш; възрожденците ни са обрамчени с ореоли – може да ги лъскаш възторжено или да ги човъркаш дребнаво; оттук нататък няма митове, няма ореоли, личностите са почти живи, ей ги на – само на крачка пред нас, само век е минал... Рискованото ми начинание – да напиша сам цялата история на България – стана съвсем рисковано, защото, ако древната ни и възрожденска история е ... |
|
Историята на Стария свят се разделя обикновено на три основни дяла според естеството на културно-историческите процеси в хронологически и териториален обхват, както и според цялостното състояние и значение на общественото, държавното и културното развитие: древен Изток, древна Гърция и древен Рим. Освен тези три цивилизационни центрове в древността има и още много други културно-исторически области, обособени самостоятелно и съществуващи в едни или други отношения с класическия древен свят. Тяхното научно определение не се отличава с абсолютно строга терминология. Те се наричат по различен начин от отделните специалисти ... |
|
Мнозина познават много по-добре историите за друидите – древните келтски жреци, а някои вече са чували и за келтския велик герой Кухулин (справка – КЕЛТСКИ МИТОВЕ от поредицата "Светът на митовете". Малко хора обаче знаят точно кога и къде са се появили първите представители на един от най-великите древни народи на Европа. В "Кратка история на КЕЛТИТЕ", с помощта на наскоро открити материали, е представено ново изследване и разбиране за една цивилизация, докоснала по-голямата част от Европа, дори Близкия изток и Северна Африка. В книгата е направен тематичен преглед на наследството, оставено от келтите. ... |
|
"Въведение в науките за човека (от люлката до човека)" е учебник за студенти в областта на - социалните науки. Много полезен е и за всеки човек, за да разбере онова, което му се случва и го вълнува през целия му живот - изграждането му като личност, характер и способности. ... |
|
"Страшна сила се надигаше от дълбините. Земята сякаш все още вреше на слаб огън, но огромни количества газ се събираха под кората и. Те притискаха скален пласт, дебел неколкостотин метра. Докога ли планината щеше да удържа под себе си бушуващата стихия? Леки трептения се разпростираха по цялата земна кора. Сеизмолозите ги регистрираха навсякъде. Разбираха, че нещо предстои, и гадаеха кога ли ще връхлети поредното нещастие. но те изобщо не подозираха за мащаба на идващата катастрофа. Само няколко души на Земята знаеха какво ще се случи и се готвеха усилено за предстоящото събитие, в което те щяха да изиграят важна ... |
|
През нашата страна като през естествения преход от Европа към Азия и от Изтока към Запада – в течение на хилядолетия са минавали много завоеватели. Някои от тях тръгвали в гонитба на слава и богата плячка, а други – просто да търсят ново, по-добро място за живеене. Немалка част от следите на тяхното пребиваване се откриват днес като съкровища от различни епохи.Сега най-представителната част от тези изключителни находки от шест големи музея – девет прочути съкровища, някои открити преди много десетилетия, а други съвсем наскоро, са събрани за пръв път заедно във Варна. Експонираните във Варненския археологически музей ... |