Тази книга е като прозорче, през което надникваш и виждаш живата и пъстра картина на България в края на XIX век, виждаш и чуваш гласовете на своите предци, които, наивни и мили, току-що събудили се от дългото робство, като деца се радват на свободата си. Стефан Цанев Книгата се посвещава на 120-годишнината от смъртта на българския княз Александър I Батенберг. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Библиотека Сите българи заедно" на издателство "Анико". ... "Със своята многогодишна борба за свобода той остави в потомството неизгладен споменик. Докле съществува българский народ името на тоя народен предтеча ще се споменува с благоговение и името Левский ще служи символ на самоотвержение и самопожертвувание за общето благо. И така, нека възсъединим гласът си синца и да поменем българский борец за неговите заслуги. Вечная памят!" Георги Кирков "С тези думи Георги Яковлев Кирков, един от видните строители на съвременна България, преди 135 години ... |
|
|
Книгата изследва един върховен и недооценен паметник на българския Златен век - единствен по рода си не само в цялата българската история, не само в тогавашна Европа, но и изобщо в Християнството през първото хилядолетие. Този привидно известен, но все още недовидян и недоразбран паметник е Свещеният път на България. Построен от св. княз Борис, дълъг 1300 метра, застлан с едри дялани камъни, прав като струна, този най-знаков старобългарски път е направен скоро след Покръстването с цел да свърже в единен триумфален градоустройствен образ-смисъл Царската (източната) порта на столицата Плиска с всебългарската катедрала и да ... |
|
|
Трето издание. ... Книгата ни запознава с историята на Византия - една империя, просъществувала в течение на повече от хиляда години (от 395 до 1453 г.). Тя ни отвежда към низ от събития от политическо, социално, етническо и културно естество, разгърнали се през периода на Късната античност и средновековната епоха. Разкрива се животът на едно общество, оставило видими следи с многолетното си присъствие в европейския средновековен свят. Това се отнася най-вече до държави и народи на Балканския полуостров, които в продължение на векове са били в тесен досег с Византия и са живели в сферата на излъчване на силни въздействия ... |
|
|
Балканските войни са повратна точка в развитието на Европейския югоизток. Те бележат разрушаването на един политически ред, който се установява с налагането на османската власт през XV век, и дават началото на нов период в развитието на Югоизточна Европа - времето на националните държави. Започват като конфликт, който за първи и единствен път обединява всички държави в региона в общ стремеж - прекрояването на политическите граници и постигане на етническа, национална и дори религиозна справедливост за местното население. Това е емоцията, която движи народите, но не и политиците. Александър Стоянов (1987 г.) завършва ... |
|
|
Сто и десет годишнината от Балканската война е повод да се върнем във времето, когато светът е учуден от дързостта на българите да се изправят срещу една империя, разпростряла се на три континента. Само за три седмици те се озовават на 40 km пред Златния рог в името на събирането им "под обща държавна стряха". "Разплатата с вековния враг" е толкова изненадваща, че дори специалистите по Ориента не могат да схванат духовната сила на освободителната мисия спрямо "поробените братя отвъд Странджа, Родопите и Рила". Тя вдъхва вяра в собствените сили със страховитото "Напред! На нож!" и ... |
|
|
Априлското въстание през 1876 г. е органически свързано с цялостния възрожденски процес като кулминационна изява на българската национална революция. То увенчава финалната развръзка на националните освободителни стремления чрез радикални действия. Неговата подготовка започва още в зората на възрожденската епоха, за да премине през драматичните изпитания на множество заговори и регионални бунтове, с които националната революция натрупва боен и политически опит, усъвършенства организационните си форми и тактически похвати, избистря своите идейни позиции, изпробва рефлексите на противника за противодействие и създава ... |
|
|
Таксиархис Колиас е известен учен византолог, директор на Института за византийски изследвания в Атина, професор по Византийска цивилизация към Атинския университет. След като през 1980 г. Т. Колис защитава дисертация за защитното въоръжение във Византия, в следващите години той подготвя и издава монографията Византийски оръжия. Това е основно, а дотогава - и единственото съчинение на тази тема, и отчасти едва след появата му се наблюдава засилен интерес към изследваната тема в световната наука. Това е причината, поради която предлагаме на читателите този първи превод на книгата на Т. Колиас. Книгата е принос към ... |
|
|
Съчинението на унгарския автор представлява цялостно и последователно изследване на редица основни извори с историческо, езиковедско и религиозно значение и разглежда основно живота и делото на просветителите - светите братя Кирил и Методий и техните последователи но и друг голям въпрос - християнизацията на българите. ... |
|
|
Николай Генчев (1931-2000) е български историк, член-кореспондент на БАН, професор, д-р на науките. Ректор на СУ (1989-1993). Носител на международната Хердерова награда (1989). Автор на десетки трудове в областта на новата и най-новата българска история. Значителен принос в развитието на българската историография за Възраждането имат такива известни български учени като В. Априлов, Т. Бурмов, Ст. Заимов, Д. Маринов, Д. Кънчов, Ив. Шишманов. Списъкът ще бъде непълен, ако не прибавим името на Николай Генчев. Макар да разполага със значителен научен потенциал, българската историография все още не е успяла да създаде ... |
|
|
"Сега България е малка страна. Съвременният българин трудно може да си представи огромната държава, простряла се от Карпатите до Бяло море, от Днепър до днешна Унгария. Като историк и археолог аз знам всичко това. Защото националният нихилизъм днес до такава степен е отровил българския народ, че понякога дори историците се питат дали миналото величие се е случило някога. И тогава идва ред на историческите паметници, призвани да съхраняват и припомнят древността."От автора ... |
|
|
След жестокото потушаване на Илинденско-Преображенското въстание в Македония и Одринско през 1903 г., опожаряването и разоряването на стотици български села и избиването на хиляди българи Великите сили налагат на Османската империя т.нар. Мюрцщегски реформи, които предвиждат въвеждане на подобрения в администрацията и упражняване на международен контрол, за да бъде облекчено положението на населението и да му се осигури защита от продължаващите репресии и насилия. Неуспехът на Мюрцщегските реформи подтиква Великобритания и Русия на срещата им в Равсел през 1908 г. към проект за нови реформи в Македония. Обявената скоро ... |
