Книгата е част от поредицата "Философия за всеки" на издателство "Милениум". ... "Трудно е да се опише историята на живота на Имануел Кант (1724-1804), тъй като той нямаше нито живот, нито история" - това казва поетът Хайнрих Хайне за един от най-известните мислители на XVIII в. Затворен, недостижим, твърде сложен като естетически възгледи и разбирания, Кант е почти непознат на съвременната публика. Зад мълчаливия и непроницаем образ на философа обаче се крият блестящ оратор и събеседник с изключителен ум, забележително чувство за хумор и недостижими познания. Кант е и първият ... |
|
От първата си лекция на 13 октомври 1755 г. до средата на летния семестър на 1795 - 96 г. Имануел Кант води 279 редовни курса, разпределени според дисциплините както следва: логика - 56 пъти; метафизика - 53; география - 49; морална философия - 28; антропология - 24; физика - 21; математика - 15; естествено право и право изобщо - 12; философска енциклопедия - 10; естествена теология - 4; педагогика - 4; механика - два пъти; минерология - веднъж. В повечето случаи това са публични лекции, които е задължен да предлага всеки понеделник, вторник, четвъртък и петък; някои от тях минават и като privatissima, частни занятия ... |
|
Преработено и допълнено издание. ... "Предишният ми труд имаше за цел да опише същината на народите. Сега пък ще изследваме същината на тълпите. Съвкупността от общи черти на характера, които наследствеността наслагва върху всички индивиди от даден народ, изгражда душата на този народ. Когато обаче индивидите се намират обединени в тълпа, наблюдението показва как, тъкмо заради тяхното сближаване, възникват определени нови психологически характеристики, които вземат връх над чисто народностните и понякога са дълбоко различни от тях. Организираните тълпи винаги са играли значителна роля в живота на народите, но тази ... |
|
Генезисът на новоевропейския историзъм. ... Механика срещу символика тълкува от философска перспектива промените в историческото мислене на западноевропейската култура в периода XII - XIII в. Тъкмо тогава, под натиска на мощните ментални и социални преврати, протича процесът на раздалечаване между историчното и метафизичното: разлъчването между историята и философията на историята. Натурализирането на историята и поради това неизбежното фаворизирането на методологиите, характерно за модернизма, намират израз в позитивно-механистичния подход към "историческото". Анализът проследява трансформацията на " ... |