Малко е да се каже, че това са лични спомени - те са енциклопедия на най-ценното в историко-етно-социален план, което една чужденка е видяла, пресъздала и възвеличила. Забележително е нейното отношение към природата ни, която нарича магическа, към диханието на Розовата долина, към културното наследство, което София притежава като безценен ореол на мъдрост, поетичност и надежда. Атмосферата на книгата ще изненада скептиците, които са вечно недоволни от държавата ни."Изглежда много българи са си въобразявали, че отивайки на запад и присъединявайки се към Европа, автоматично ще получат достъп до ослепителното изобилие ... |
|
Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |
|
Световният бестселър Шантарам е роман с елементи на биография от лудия живот на Грегъри Дейвид Робъртс. Роден в Мелбърн през 1952 г., след разпадането на брака си Дейвид Робъртс развива хероинова зависимост. Извършва 24 банкови обира с пистолет-играчка и само за 3 месеца (1977) успява да задигне 38 000 долара. Наричат го бандита-джентълмен заради маниера му да е любезен и да използва думи като моля и благодаря по време на обирите. Заловен е и получава 19-годишна присъда, която излежава в затвор с максимална степен на сигурност. Две години по-късно успява да избяга от там посред бял ден и се превръща в най-търсения бандит ... |
|
"...Шогун беше най-висшия ранг, който някой смъртен можеше да достигне в Япония. Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата. С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора. Шогунът управляваше от името на императора.... Торанага се усмихна наум... А аз ще се сдобия с истински трофей в голямата игра, започнала в деня, когато тайко умря - шогуната. За това съм се борил цял ... |
|
Изключително ценни материали из живота на българите са побрани в двата тома на "Княжество България". Вторият том се отнася за периода от падането на българското царство под османско владичество до Руско-турската война. Авторът прави и очерк за последните български царе. По-обширно е писано за еничарите, защото са играли важна роля в държавния строй. Изложени са някои подробности за кърджалиите, за освобождението на Гърция и Кримската война, в които българите са взели участие, предлагат се също така и други интересни исторически сведения за въстанията след 1834 г., българските хайдути, преселването на черкезите в ... |
|
В края на годината на книжния пазар се появи едно по-различно издание, посветено на 100 годишнината от Балканските войни. Едно издание което не си поставя за цел изясняване на исторически тези и оценки, което не отхвърля и не противопоставя идеи. Издание което няма за задача да отрази подготовката на войната, хода на сраженията и последиците от тях, не разкрива човешки съдби. Това издание иска да покаже, как съвременниците на войните за национално обединение възприемат и оценяват подвига на Българската войска и нейните командири. Как и до най-затънтеното българско село достига, чрез пощенските картички и ... |
|
В продължение на векове българите сме съхранили ритуали и обичаи, помогнали ни да запазим духа и обичта си към народното. Рачо Славейков обединява това, що представя нашите бит и душевност, в този сборник - съкровищница на българските традиции и обичаи. В тази книга ще прочетете за познати, не толкова познати и дори някои забравени български обичаи, които предците ни са запазили през вековете. Ще прочетете за кукерите, заораването, нестинарството, ладването и много други народни обичаи. Ще се потопите в света на стара България и научите за традициите в семейния живот, както и вярванията сред народа. Специално внимание ... |
|
Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през XX век ... С подписване на Берлинския договор през 1898 г. се ревизира Санстефанският мирен договор, в резултат на което България е разпокъсана. Княжество България и Източна Румелия остават в границите на съвременна България, но останалите територии от Санстефанска България са завинаги откъснати от родината. Македония и част от Одринско се връщат на Османската империя, Пирот и Враня се дават на Сърбия, а Северна Добруджа на Румъния. През 1912 г. Егейска Македония попада в границите на Гърция. Вместо свобода на егейските българи, съдбата отрежда жестока участ, ... |
|
"Чудовището" - роман за старостта, която настъпва, и за младостта, която не иска да си тръгне. Когато четях ръкописа на Владимир Зарев, нещо в него ми напомни за "Страданията на младия Вертер" от Гьоте - една емоционална и въздействаща книга. В "Чудовището" също има много емоции. Заедно с това обаче, написаното често ме препращаше към "Записки от подземието" на Достоевски. Тоест, към човека в неговата противоречивост и двуполюсност. От една страна, са симпатичните, красиви черти, които той носи в себе си, а от друга - онова "черно пространство", което също съществува в ... |
|
Осмо издание. ... Аз сме. Едно момче говори - от подземния лабиринт на Минотавъра, от мазе в края на Войната, от приземна квартира през през 70 -те и 80 -те, от старо бомбоубежище утре. Роман за емпатията и нейното чезнене, за световната есен, за минотаврите, заключени в нас, за възвишеното, което може да е навсякъде, за елементарните частици на тъгата и вечното време на детството, което ни предстои. Роман с преплитащи се коридори, отклонения и стаи, който смесва минало и настояще, мит и документ. Събира истории и животни от всеки род, прави капсули на нетрайното заради онзи, който има да идва - постапокалиптичен читател, ... |
|
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
Тази книга се опитва да отговори на въпроса "Как мафията открадна България?". Тя е последната от трилогията, включваща "Зад завесата на соца" и "Зад завесата на прехода". Първите две книги разказват какво според автора се случи на всички нас, българите, на театралните сцени на социализма и на прехода към демокрация. Третата се опитва да обясни защо то стана по най-лошия възможен начин. Как вместо да се превърнем в "Швейцария на Балканите", за която мечтаеха възторжените площади, се сринахме до бананова република? ... |