Символизмът е в основата на поезията на Ахмед Хамди Танпънар. Същият стил се наблюдава и в неговите романи. Докато в своята поезия той застъпва метафизическите тенденции и естетическите виждания, за прозата той избира социалната тематика. Неговите романи разказват, по характерен за него начин, за богатите житейски истории и проблемите на Турция. Анализите, които Танпънар прави, проучвайки трудностите, изживени от турците в опитите им да променят цивилизацията, съдържат ценни разсъждения за турското общество и неговата структура, които заслужават да бъдат взети под внимание. Романът "Институт за точно време" ... |
|
|
Схващането, че по природа сме продажници и предатели, е напълно погрешно. Не, господине, ние сме не по-малко убедени патриоти от когото и да било. Между едно изчукване и родината - избираме родината. Заради интелигентността и плодовете на нашите усилия ни се полага пространство, което винаги е било отказвано. Чуй ме добре: марксистите и християните ще продължат да накуцват с единия крак, докато не признаят полагащото ни се място и не ни приемат като съюзници, тъй като нашата и тяхната чувствителност към социалните проблеми съвпадат много по-често отколкото се предполага... Давид е млад и убеден комунист, а Диего - ... |
|
|
Носител на "Пулицър" за 2003 г. ... "Родих се два пъти: най-напред като момиче, в един необикновено лишен от смог ден в Детройт през януари 1960 г.; и после отново – като момче в юношеска възраст, в кабинет на спешно отделение близо до Петоски, Мичиган, през август 1974 г. В свидетелството ми за раждане е вписано името Калиопа Хелън Стефанидис. В последната ми шофьорска книжка (издадена във Федерална република Германия) като лично име фигурира просто Кал. Също като Тирезий бях първо едно, а после – друго. Съучениците ми се подиграваха, а лекарите ме използваха като опитно зайче. Едно червенокосо момиче от ... |
|
|
"Фирмин" е историята на един плъх, не сладко мишле, а грозен плъх от Бостън през 60-те години на 20-ти век, който е роден и живее в книжарница и се научава да чете докато поглъща (буквално) книги. Неговият идол е книжарят и Фирмин живее, шпионирайки и обичайки го мълчаливо, докато се случва нещо невероятно. Най-добрият му приятел обаче е непризнат писател, с който той споделя преживявания, които ни карат да се смеем и плачем. Савидж казва, че докато е писал "Фирмин" е мислел за Чарли Чаплин и е искал да накара хората да се смеят и едновременно с това да разбие сърцата им. И е успял! ... |
|
|
Десет хиляди бомби бяха паднали и аз очаквах смъртта да дойде и да загребе дневния си дял от купата с крайници и кръв. Вървях по улицата под падащите бомби. Улиците бяха празни. Минавах над хора, скрити в убежища като колонии плъхове под земята. Минах покрай снимките на мъртви младежи, залепени на дървени електрически стълбове и разположени по входовете на сградите върху малки олтари. Бейрут беше най-спокойният град, в който някога се е водела война. Аз вървях по средата на улицата, сякаш тя беше моя. Вървях през най-спокойния град - един празен град, който аз харесвах. Всички градове би трябвало да бъдат изпразнени от ... |
|
|
С излизането си "Обици и змии" – дебютният роман Хитоми Канехара - предизвиква шок в родината си и се превръща в бестселър сред младата читателска аудитория. Романът печели наградата "Акутагава" (2004) – най-престижното отличие за млади автори. 21-годишната тогава Канехара е едва втората жена, носител на приза, традиционно присъждан на колегите и мъже. Нещо повече, един от най-ярките представители на модерната японска проза и член на журито, Рю Мураками (не е роднина на Харуки) заявява уверено, че това е "най-силната книга в историята на наградата изобщо". На не повече от стотина страници ... |
|
|
"Последният еничар" е романизирана история на Истанбул през 18 век. Разказва се за процеса на превръщане на пленения от еничарите руски поданик Петру в Саръ Абдуллах през най-интересния етап от историята на Истанбул и на Османската империя, наситен с мобилизации и войни, за същността и ролята на Бекташкия орден през последните години на еничарството. ... |
|
|
Книга от поредицата "Българска класика" ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Издателство "Захарий Стоянов" предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Произведение, ... |
|
|
Артър и Джордж са израснали в два безкрайно различни свята на Британия от края на деветнайсети век: Артър в обедняло благородно семейство от Единбург, Джордж - в дома на викарий от малко село в Стафордшър. Артър става лекар, сетне писател; Джордж - адвокат в Бирмингам. Артър ще стане един от най-знаменитите хора на своето време, а Джордж упорито се труди в пълна неизвестност. Но с началото на новия век двамата се срещат след една поредица от събития, наречени във вестникарските сензационни заглавия от онова време "Злодеянията в Грейт Уайърли". Чрез комбинация от задълбочени исторически изследвания и богато ... |
|
|
В един от най-силните романи от последно време Казуо Ишигуро проследява съдбата на трима приятели. Трийсет и една годишната Кати се връща назад във времето, за да разкаже за наглед идиличното им детство в откъснато привилегировано училище и за по-нататъшния им път в един свят, където те се натъкват на въпроса кой всъщност иска всички да сме еднакви и взаимозаменяеми, защо се налага да доказваме, че имаме душа, защо жестокостта се е превърнала в норма, защо се примиряваме безропотно с неправдата, защо постоянно предаваме онези, които обичаме най-много. Определен от сп. "Тайм" за най-добър роман на 2005 г и ... |
|
|
Юбилейно издание по случай 700 години от смъртта на Данте Алигиери! ... На епична одисея през деветте кръга на пъкъла, в мрачното царство на онези, отхвърлили духовните ценности, ни повежда Данте Алигиери (1265 - 1321) в прочутата си поема "Ад". Този ненадминат през вековете художествен текст и днес - седем столетия след смъртта на италианския поет, се чете със същия плам, с който е бил писан. Настоящото издание е в забележителния превод на поета и писател Константин Величков. В книгата са поместени и черно-белите илюстрации на Гюстав Доре, превърнали се в неразделна част от Ада на Данте. ... |
|
|
Романът на Христо Карастоянов "Т като Ташкент" ( Жанет - 45, 2021) може да се чете като част от трилогия, която включва "Една и съща нощ" (Жанет - 45, 2014) и "Животът няма втора половина" (Жанет - 45, 2018). Същевременно той представлява и повествование, който разгръща по-общия политически контекст на събитията не само от двата романа, но и от трите книги на "Кукувича прежда". С "Т като Ташкент" авторът постига онази плътност на дългогодишния свой интерес към един от най-мътните и преиначавани периоди от нашата история, която му позволява да създаде убедително и ... |
