Документалното наследство на твореца ... Петият том от съчиненията на Гео Милев обхваща документалното наследство на твореца, като наред с вече известните, документите са дообогатени с редица нови находки, най-вече с молбите, заявленията и размислите на бащата Мильо Касабов, свързани с „безследното изчезване” на писателя."Поемата ми не съдържа елементи на престъпление... Ни дума, ни ред, ни пасаж от нея не оправдава създаването на нелегални организации, не възхвалява терористични действия, а само описва, рисува картината на събития, станали преди създаването на тоя закон - събития печални и трагични, които не могат ... |
|
|
"Гео Милев е най-многостранната творческа личност в българската култура. Той е не само литератор, а и художник, и театрал. А като литератор е и поет, и публицист, и критик, и преводач, и редактор, и автор на поезия за деца..."Светлозар Игов ... |
|
|
България през погледа на германски дипломат ... Ще прочетете тази книга с любопитство, гняв или одобрение – но не и с равнодушие. Интервюираните германски дипломати са в позиция, която не предполага излишна дипломатичност. Затова говорят за България и нейния преход откровено, в широкия диапазон между харесването и критиката. А журналистката от „Дойче веле” Румяна Таслакова пита смело и слуша внимателно; не крие позицията си, но я затваря в ясни и категорични въпроси. 160 страници, зад които стои голям изследователски труд – точен и по немски добросъвестен. Ще прочетете тази книга на един дъх – така, както родител чете ... |
|
|
Гео Милев е безспорно главната фигура на българския модернизъм. Всестранните му интереси и европейска насоченост, поривът му към обнова на българския живот, към единение с Европа и големия свят - всичко това предопределя ролята му в следвоенната култура на България. ... |
|
|
10 разказа за прехода, който не ни обедини ... "Преход. Каква странна и дори малко страшна дума. От какво към какво преминаваме? От тоталитарна еднопартийна диктатура на БКП, от зрял социализъм - несъмнено. Накъде обаче? Посоката каква е? Вярна ли е? Този ли е пътят? Кой го посочи? 16 години се питаме. А целта? Свещената цел? Чухме, че била цивилизовано, правово и демократично общество. Какви прекрасни думи, каква прекрасна цел, каква велика мисия. Но крие ли се нещо зад думите? Кой пръв изрече тези думи, вече не помним. Но поехме напред. Изминаха повече от 16 години, обвеяни в съмнения и съпроводени от въпросителни. ... |
|
|
"В партийния дом на реактора, в реактора на партийния дом - под отхлупения капак нахлуват чужди погледи. Целият свят вече знае всичко за Чернобил. Между световните столици през планетата прескачат искри и летят телеграми. Москва с половин уста най-накрая признава. Киев е в траур, макар и неофициално. А у нас мълчат, пролетта се развива без паника. Тя търси с уста устните ми, стиска през фланелката разгорещените ми гърди. Иска да ме спаси, да поправи, ако е възможно, грешката на баща си. Инфантилният спомен в невидимите обръснати косъмчета ме смачква на прах, разтапя ме, отпускам ръце. Това я разочарова вероятно, ... |
|
|
"Започвам дълго отлаганата си книга за личността и делото на Йордан Вълчев. Обещал съм му я в писмо до него през 1978-а, а сега е зимата на 2003-а. Между изреченото като идея намерение и началните практически усилия зее пропастта на цяло четвърт столетие. Това не са просто години изтекъл живот. В неговите рамки станахме свидетели на изключителни политически промени, особено спрямо съдбата и. Вълчев и смисъла на неговото съществуване. Самият той в напрегнатата им атмосфера приключи земния си път. И върху мен като автор този отрязък със събитията си не премина незабелязано - наложи своя отпечатък върху илюзиите и ... |
|
|
Не ще достигнеш вече оня бряг, брегът е друг и заливът е друг, и друго е морето - ти също си безкрайно, страшно друг. Ето защо не казвай на морето мое, на дюните на казвай мои, на вятъра не казвай мой. О, разбери, ти вече нищо нямаш. О, разбери, че ти си вик, превърнат във мълчание. ... |
|
|
"В този том са включени и няколко текста, публикувани през последните месеци отново във вестник "Дума". Сложих заглавие на тома "Луди водят слепи", защото с прискърбие виждам, че българското общество прилича на слепците на Брьогел, които лудите водят към пропастта. Чудовищно е, че една цяла нация се е оставила в ръцете на шайка политически демагози и Тартюфи и проявява учудваща апатия, да не кажем овчедушие към собствените си съдби. Фразата на крал Лир "Луди водят слепи" се превръща все повече в зловеща метафора за т. нар. български демократичен преход." ... |
|
|
"Един народ не може да бъде изследван без пиетет, той не е куче. Но няма по-голяма грешка от това пиететът да бъде основа. От тоя момент ние влизаме в една сантиментална поредица, която не е народопсихология, а идеализация. Аз имам предупреждението на Джовани Джентиле: че изобщо разглеждането на субекта обективно е една илюзия. Затова е много важно в какъв исторически момент се извършва изследването на поведението на един народ, защото в определен исторически момент се изявяват определени склонности. Ние никога не можем да видим отново българския народ през очите на Вазов. Хубава си татковино, Език свещен на моите ... |
|
|
В тома са събрани ранните белетристични творби на Яна Язова. Така, 32 години след убийството й, оцелялото след грабежа на ръкописите вече е достъпно за читателите. "Ана Дюлгерова" (1936) е впечатляваща фреска на българското политическо блато и на бунта срещу зловонието му на младата героиня. Дебютният роман с пловдивски сюжет на Яна Язова е реквием и на една невъзможна любов "Капитан" (1940) е първият ни роман за наркотрафика, платената любов и крушението на идеалите; той е творба, поразително вписваща се в търсенията на модерния европейския роман "Последният езичник" (1940) е оригинална ... |
|
|
"В първо лице: "Една любов, един брак, две обичани същества - децата ми. И роли - много, различни, а аз съм все същата... Без детска мечта за принцеса - толкова шекспирови кралици и само един Чехов. И до тях - български селянки, Юджин О'Нийл, Дарио Фо, но и двете Яворови пиеси. Най-сладко и трудно - българският характер. Леко ли, тежко ли, живея живота си и го харесвам. Без театър и кино не си го представям. Без любимия и децата - съвсем... Сега, когато го няма Иван, сега, когато окончателно загърбих театъра и киното, остават ми децата и паметта. Всички племена са следвали пътя на слънцето. Аз тръгнах ... |
