В Париж през шейсетте години едно дванайсетгодишно еврейче се сприятелява със стария бакалин арабин от улица Бльо. Но привидността мами. Господин Ибрахим, бакалинът, не е арабин, улицата не е синя, а момчето може би не е еврейче..."Благодарение на намесата на господин Ибрахим светът на възрастните се беше пропукал и вече не ми издигаше онази гладка стена, в която се блъсвах преди, а една ръка се протягаше през пукнатината..." Из книгата Книгата е част от цикъла Кръговратът на незримото от Ерик-Еманюел Шмит и от колекцията Безкрайна проза на издателство Леге Артис. ... |
|
|
Една лична история ... Тимоти Гартън Аш (1955) е изтъкнат британски историк, публицист и журналист, преподавател в Оксфорд. Носител на наградите ”Джордж Оруел”, ” Съмърсет Моъм ” и на Европейската награда за есеистика, удостоен с ордени за заслуги от Чешката република, Германия и Полша. Член на Кралското общество за изкуства. През 1978 г. един млад англичанин, историк, пребивава известно време в Източен Берлин, за да подготви докторската си дисертация на тема Третия райх. Двайсет години по-късно, след падането на Стената, той се връща там, за да проучи похватите на някогашната държавна сигурност в бившата ГДР. И ... |
|
|
За Есма миналото е като ракла, която предпочита да държи заключена на пуст таван, но тя се отваря и при най-лекия повей на вятъра. Изсипва живота ѝ навън - и незначителното, и значимото. От раждането на майка ѝ в кюрдското село на брега на Ефрат, през влагата на апартамента в Истанбул, до лавандуловата улица на Лондон и пясъците на Абу Даби, в които потъва баща ѝ. На дъното на раклата, белязал всички спомени с цвета на кръв, е ножът на страшното убийство. Историята е за престъпление в името на честта. Романът - за ориста да раняваме най-тежко онези, които най-силно обичаме. Това е книга за две сърца и ... |
|
|
"Тя идва от остров, който искаше да построи рая...“ Така започва и завършва романът “Всекидневното нищо” (La Nada Cotidiana), в който Сое Валдес рисува съвременна Куба по начин, който предизвика Фидел Кастро да обявяви писателката за един от най-големите “врагове на революцията”, наред с други двама класици на кубинската проза, Гийермо Кабрера Инфанте и Рейналдо Аренас. Повествованието в този увлекателен роман води главната героиня Йокандра, която търси спасение от заобикалящия я абсурд в писането и секса. Гласът на разказвачката, родена в същата година като авторката, поражда подозрение в автобиографичност, ... |
|
|
„Най-добрият литературен репортаж, който съм чел в Чехия.“ Мариуш Шчигел, носител на European Book Prize „Отличава се не толкова с епична, колкото с особена, в известен смисъл близка до тази на Милан Кундера, поетика.“ Ева Кантуркова, президент на Чешката литературна академия „Оригинална, сугестивна, майсторски написана.“ Градска библиотека, Прага „Книгата на Адам Георгиев ни възторгва с умно водения разказ, а заедно с това се наслаждаваме на деликатните поетични символи, които ни доставят удоволствие и утешение в този наш не толкова добър свят.“ Literární noviny „Правим аналогия с митовете на ... |
|
|
След множество рецензии и статии, посветени на творчеството на Георги Господинов, със студията на Албена Хранова "Разроявания" вече е налице и първото самостоятелно изследване, посветено на творчеството на най-видния съвременен български автор. Това е задълбочен интертекстуален прочит на различни възли от поезията и прозата на Господинов, които се разплитат на различни интерпретативни плоскости. Авторката е доктор по филология, доцент по българска литература, автор е на множество книги, сред които "Двете български литератури. Граници на лирическия контекст" (1992), "Литературният човек и ... |
|
|
Махатма Ганди е един от духовните водачи на човечеството през ХХ век. Неговата духовна автобиография "Моят път към истината" предлагат на българските читатели в изискан превод от английски език Евгения Камова и Владимир Ганев. "Сатяграха е чиста сила на духа. Истината (сатя) е самата същност на душата. Затова тази сила се нарича сатяграха. Духът се информира чрез знание. В него гори пламъкът на любовта. Ако някой ни причинява болка с пренебрежението си, ние ще го спечелим е любов... Ненасилието е латентно състояние. В състояние на будност то е любов. Управляван от любов, светът продължава да съществува... ... |
|
|
Нашингтон – българската столица. Едно място в Америка, което си е напълно наше. Наша си е и ракията, и салатата, и киселото мляко... Наши са и хората, макар да са станали американци. Американци са, но не съвсем. Героите от новия роман „Нашингтон“ на Михаил Вешим по нещо напомнят на ония симпатяги от „Английкият съсед“. Може дори да са им роднини по пряка или съребрена линия. Но вече не са жители на българското Плодородно, а на плодородна Калифорния. Там някъде се намира и Нашингтон, за който се разказва в романа. ... |
|
|
Най-хубавото на Токио е Макдоналдс. Най-хубавото на Стокхолм е Макдоналдс. Най-хубавото на Флоренция е Макдоналдс. В Пекин и Ленинград още няма нищо хубаво. От син на емигранти до милионер, от художник на реклами до именит творец, от стеснителен студент до звезда на нюйоркските бохемски партита - целият му живот представлява една история на шеметния успех. Той е забавен и саркастичен, самотен и тъжен, преливащ от енергия, вещ манипулатор, скандален, виртуоз на машината на шоубизнеса, но в никакъв случай посредствен. Робот на попарта, който размива границите между изкуство, мода и реклама и превръща масовата култура в ... |
