"Сред белетристичното множество, което сега възраства, творбите на Вагенщайн са своеобразна "тежка артилерия". Те реанимират накърнената истина, че прозата, и романът специално, трябва да покрива онзи смисъл, който французите са вложили в изначалното belles lettres (изящна литература): да изписва и обобщава човешки характери и драми, възходи и падения, да нищи и събира история и съвремие, да излъхва мъдрост и жизнелюбие, да ни чисти, облагородява и въздига." Димитър Танев, сп. "Пламък" "Достигнал до патриаршеска (или казано според библейските писания - до Матусаилова) възраст, Анжел ... |
|
|
Болката шепне на всеки език... Красивата млада корейка Сангми е отвлечена, за да бъде една от стотиците хиляди жени за развлечение на победоносната японска армия по време на Втората световна война. Окована в страховит водовъртеж от насилие и жестокости, тя се сблъсква с най-красивото и най-грозното у човека - от редките мигове на утеха до порочната реалност на публичните домове. Животът ѝ е направляван от перверзните желания на опасния майор Фудживара, който не я изпуска от погледа си години наред, но и от любовта на някогашния ѝ учител Нагата, който също се е издигнал в армията и иска да я превърне в най- ... |
|
|
"Твърдят, че нищо не изчезва - или така е, или пък изчезва всичко." Чарлс Буковски "Понеже животът не е подреден и планиран, според мен за него трябва да се говори без претенции за всеобхватност и точност. Тази книга със сюжети за малки разкази можеше да има и друго заглавие: "Калейдоскоп", "Насън и наяве", "Вчера и утре" или дори "Надолу с главата". И понеже всеки живот е и плаване, иска ми се да не пропусна и пожеланието за нея - да има fair winds and following seas - попътен вятър и спокойно море. Всичко е по Закона на махалото: ту наляво, ту надясно. Ту ... |
|
|
Милан Йованович е роден през 1967 г. Завършва Юридическия факултет на Белградския университет през 1994 г., а три години по-късно полага адвокатския изпит пред Комисията на Министерството на правосъдието на Република Сърбия. Автор е на романите Монк (2002), Воин (2003, 2010), Зимуване на брега (2004), Теодора (2005, 2013), Господар (2007), Безсъние (2011), Малък двор (2012), Стъклена мастилница (2015), Книга правила (2017), последния му роман Пламък на свещ 2020, както и два сборника с разкази. Публикувал е проза в редица списания, представен е и в различни чуждестранни антологии. Носител е на литературната награда ... |
|
|
Това е една откровена автобиография, която дава представа за произхода, раждането и развитието на един голям учен, психиатър и преди всичко хуманист. Преживял лагерите, загубата на своите близки, допринесъл за спасяването на стотици евреи от лагерите, на младежи - от самоубийства, Виктор Франкъл още приживе става световна легенда, уважаван от пациенти, колеги, държавници, дори от папата. Книгата разказва за семейната среда, образование, търсения на Франкъл, за това как практиката на логотерапията фактически изпреварва теорията заради спешната необходимост в лагерите да се намери спасителен подход, някакъв смисъл, да се ... |
|
|
Роман за любовта и изневярата, за тайните на женската душа. "Най-дългата нощ" е роман за завладяващата романтична история на младите Йелда и Селим - учили в Европа със съвременни разбирания и отговорност към състоянието и перспективите на страната си. Тя се присъединява към екип от Европа, който разследва "убийствата в името на честта" в Югоизточната част, населена с кюрди и под военно управление. Така попада насред един ад, в който оръжията не замлъкват, убийци с неясна самоличност убиват безпричинно хора. Той е изследовател историк, който събира материали за арменския геноцид и търси начин да издаде ... |
|
|
Двайсет и два нови разказа от майстора на кратката форма Етгар Керет (1967) плюс една необичайна кореспонденция и традиционния предговор за българските читатели. Този сборник е за многото разновидности на самотата. За предимствата от изстрелването с цирков топ. За изпълнимите и неизпълнимите желания на децата. За приятелството, късмета, виртуалната реалност, метаморфозите. И тук авторът отказва да се отвърне от мрачното в живота и тъкмо заради това вижда в пълния им блясък красивото, нежното и вечното. ... |
|
|
Колко неща има да каже синът на починалия си баща и колко неща иска да чуе от него. Всичко, което приживе е пропуснато, премълчано, спестено. А нали именно словото поддържа родословието. В книгата, която вече е преведена на немски и английски, Габор Шейн предизвиква чудото, загатнато със заглавието на романа, възкресява бащата, за да проведе разговор, който приживе е бил невъзможен. През живота те не са намерили общия език, но през смъртта само той само той може да възкреси стореното и да съживи историята. Има въпроси, на които трябва да се отговори, за да може собствената история да намери място в по-голямата история на ... |
|
|
" – Какво ще правим, Ирена? - едва промълви Александър. – Обвиняват ме за съучастничество в престъпления в лагера Р. Извършителят бил неизвестен..." Из книгата "Максимумът за истината... какво ще правим - вие, всички, - когато ме обвиняват мен. И с това приключваме... 30 години така приключваме, ние, българите... сънят продължава благополучно. Това е диагноза, тъжна констатация. Символично, разузнавачът от непрочетен роман умира от рак - и така мимоходом се отървава от съучастничество в престъпления на неизвестен извършител. А всички останали – от търсене на истината. Българското население носи тумора си в ... |
|
|
Когато седемнайсетгодишната Яна се озовава в бленуваното Токио, ѝ се иска да остане тук завинаги. Бързо се убеждава какви необозрими последици може да има желанието ѝ. Оказва се затворена в магичния кръг на оживения квартал на удоволствията Шибуя. Докато по-младата трансцендентна версия на Яна блуждае из града, преживява странни случки и търси пътя към дома, двайсет и четири годишната Яна в Прага следва японистика, бори се за стипендия в Токио и си блъска главата над превода на един японски разказ. Съдбата на автора му, почти забравения писател Кавашита, има върху бъдещите събития по-голямо влияние, отколкото ... |
|
|
"От години плащаше на една жена от селото да се грижи за къщата и двора. Реши го с буца пръст в ръката, изправен пред зейналия гроб на майка си. Искаше да направи нещо в нейна памет, а може би и да успокои неизпълнения синовен дълг. След време разбра, че така поддържа в паметта си едно кътче, където можеше да събуе обувките и да ходи до насита бос по голото дюшеме..." Из "Поеми си дъх" "- Може да е против, ама в наш'та килия всеки е лепнал по една гола жена над леглото си... Сваляме ги, когато се чуе, че ще има проверка. После пак ги окачваме.. - Моите хора ще се учудят, ако поискам да донесат ... |
|
|
Какво се крие зад невероятните спортни постижения. ... "Не помня друга книга, която да ме е омагьосала, образовала и провокирала колкото Спортният ген. Епстийн завинаги променя начина, по който гледаме на елитните спортисти и техните постижения." Малкълм Гладуел "Ярък, жив и предизвикващ размисъл текст, който представя науката по разбираем за редовите почитатели на спорта начин." Бони Форд, ESPN "Повечето изследователи и писатели твърде неохотно зачекват въпроса за генетичните предпоставки, понеже се страхуват от плаващите пясъци на расовите и етническите стереотипи. На Епстийн му прави чест, ... |
