Падението на Нуменор

Дж. Р. Р. Толкин описва Втората епоха на Средна земя като мрачни времена, за които малко е (или е нужно да бъде) разказано. И дълги години читателите трябваше да се задоволяват с примамливите ѝ проблясъци, разпръснати по страниците на Властелинът на пръстените и неговите Приложения, които включват изковаването на Всевластните Пръстени, построяването на Барад-дур и възхода на Саурон, и Последния съюз на елфи и хора.

Историята започна да се разкрива по-пълно едва когато Кристофър Толкин издава Силмарилион след кончината на баща си. Макар по-голямата част от книгата да е за Първата епоха на Средната земя, в края ѝ има два текста, които разказват за възхода и падението на остров Нуменор. Издигнато от вълните на Великото море и дарено на хората от Средната земя като отплата задето са помогнали на Валарите и елфите да победят Моргот, островното кралство става средище на богатство и влияние, но с растежа на силата на Нуменорците семето на гибелта им е посято, достигайки кулминация с Последния съюз на елфи и хора.

Допълнителни сведения за Втората епоха са публикувани по-късно в Недовършени предания и в дванайсеттомната поредица на Кристофър Толкин История на Средната земя, където са представени и обсъдени множество текстове на Толкин, включително чернови. Следвайки хронологията на Сказание за годините от приложенията към Властелинът на Пръстените, редакторът Брайън Сибли е събрал в един том нова хроника на Втората епоха, разказана основно с думите на Толкин и придружена с нови акварели и рисунки с молив от Алън Лий.

"Има един силен и незабравим момент в съвременната литература: Единственият Пръстен – Всевластният Пръстен на Мрачния владетел Саурон, чието унищожаване е било цел на епичен поход – пада в огненото сърце на Съдбовната планина; връщайки се по този начин в ада, където е бил изкован, Пръстенът най-сетне е унищожен. Разбира се, авторът тепърва трябва да се погрижи за още много неща: въпроси, свързани със спасяването, изцелението и коронацията, последвани от окончателни разчиствания на сметки и помирения, сбогувания, раздели и отпътувания. Но унищожаването на Пръстена повелител, а ведно с него и рухването на Саурон и неговата Мрачна кула, както и краят на хилядолетната му изтощителна война срещу свободните народи на Средната земя, всъщност е кулминационният момент във „Властелинът на Пръстените“ на Дж. Р. Р. Толкин.

За автора обаче това е изкусно допълнение към далеч по-древни сказания – или поредица от сказания, – с които се е занимавал в продължение на много години и върху които въображението му е работило още по-дълго. Както сам пише няколко години преди публикуването на „Властелинът на Пръстените“: „Не помня да е имало време, през което да не съм го изграждал.“

Посредством неспирните усилия на механизмите на популярната култура „Властелинът на Пръстените“ днес е всеобщо признат символ на митотворчеството, поставян наред с вековните съкровищници на легенди, народни приказки и предания от целия свят. Но за Толкин подвизите на Билбо Бегинс и монументалната мисия на неговия племенник Фродо представляват само част от една много по-обширна история, кореняща се далеч назад в миналото. В писмо до сина си Кристофър от ноември 1944 г. Дж. Р. Р. Толкин разкрива до каква степен „великата сага“, с която се е захванал, непрекъснато се разраства и се променя във възникваща хроника. Изпращайки на Кристофър последните завършени глави заедно с общата схема за останалата част от повествованието, той коментира: „Вероятно ще се получи много по-различно от този план, когато наистина се появи на хартия, тъй като историята сякаш се пише сама, след като я започнах, все едно че истината излиза наяве едва тогава, прозираща мъгляво в предварителните щрихи“.

Този подход към творческото писане произтича от факта, че Толкин е както признат учен, така и утвърден любител в областта на писателското изкуството. При все че професионално и страстно се занимава с научни изследвания и е обучен в разбирането и употребата на думите, безспирно – и за негова истинска изненада и наслада – е подтикван и пренасочван от неудържимото, освобождаващо вдъхновение на творческото въображение. Резултатът е „Властелинът на Пръстените“: уникално замислен и изпълнен шедьовър на фантастичната литература, започнат като амбициозно „продължение“ на по-ранното му и по-скромно повествование „Хобит“. Първоначално читателите на Толкин научават единствено за самата книга, но не и за нейната научно, дори маниакално изградена основа, която е резултат от дисциплинираната работа на един академичен ум. Едва по-късно и постепенно читателската общност осъзнава огромната, преплетена като лабиринт структура от лингвистика, хронологии, генеалогии и истории, които стоят в основата на епичното (но все пак интимно и конкретно) повествование за Войната на Пръстена. Част от тази основа е продължаващ да се развива труд, известен под заглавието „Силмарилион“ – сложна мозайка от въображаеми творби, съставляващи предисторията на „Властелинът на Пръстените“ и генезиса на легендариума на Средната земя.

През 1951 г. Толкин търси издател, който не само е готов да издаде новосъздадения „Властелинът на Пръстените“, но и едновременно да се ангажира да публикува „Силмарилион“ – проект, по който той, към онзи момент, е работил с известни прекъсвания в продължение на трийсет и седем години. За да популяризира каузата си, Толкин пише нещо, което нарича „кратка скица“ (въпреки че се състои от повече от 7500 думи), за да послужи като резюме както на „Силмарилион“, така и на „Властелинът на Пръстените“, и в която се опитва да опише подробно взаимосвързаността на двата проекта. Най-напред очертава създаването на Средната земя – мит за сътворението със значителна литературна сила и красота, – последван от цветисто изплетени истории за различните ѝ раси и великите дела, които са извършили, и големите трагедии, които сполетяват поколенията, от времената, които нарича Първата епоха. След това, насочвайки се към събитията от последвалата епоха, Толкин пише: „Следващият цикъл разглежда (или ще разглежда) Втората епоха. Но на Земята това е мрачна епоха и малко от нея е (или трябва да бъде) разказано.“

Това е любопитно изявление, тъй като Толкин вече е написал голяма част от тази история – в множество подробни чернови със значителна дължина, – включително произхода и възхода на Саурон, водещ герой във „Властелинът на Пръстените“, изковаването на Всевластните Пръстени и на Единствения Пръстен, който да ги управлява. Аналогично, от същия период от повече от 3400 години, той е записал сказание за създаването на остров Нуменор с неговата география и природа, неговите хора и тяхната политическа, социална и културна история, и накрая събитията, които ги довеждат до тяхното окончателно разложение, упадък и катастрофално падение. Амбициозният план на Толкин да представи на читателите цялата митология, легенди и история на създадения от него свят като прелюдия към драмата на „Властелинът на Пръстените“, се проваля – издателите са разбираемо предпазливи към такава скъпа и несигурна инвестиция – и не му остава друг избор, освен да приеме, че историята на Фродо Бегинс и Задругата на Пръстена ще трябва да остане самостоятелна.

Въпреки това създаването и последвалата гибел на Нуменор и появата на Всевластните Пръстени са централни събития в хронологията на Средната земя. Затова, когато през юли и ноември 1954 г. първите два тома на „Властелинът на Пръстените“ – „Задругата на Пръстена“ и „Двете кули“ – най-сетне са публикувани от издателство „Джордж Алън и Ънуин“, читателите за първи път успяват да зърнат изкусителната гледка на тази отминала история, създаваща пищния декор на борбата на свободните народи на Средната земя срещу Саурон и силите на Мордор. Тези могъщи елементи, макар и периферни по отношение на основния разказ, се оказват – и всъщност остават – неразделна част от обаянието на книгата.
Когато през 1955 г. „Завръщането на краля“ е публикувано като трети и последен том от „Властелинът на Пръстените“, Толкин добавя повече от сто страници приложения, предоставящи много подробности за Средната земя: нейните езици, родословието на нейните крале и владетели, и хронологична времева линия на събитията от Втората и Третата епоха. В продължение на много години тези приложения, изменени през 1966 г. за второто издание на „Властелинът на Пръстените“, са единственият извор на информация за обикновения читател, търсещ допълнителни сведения за публикуваните приключения на господин Билбо Бегинс и по-късната одисея, предприета от неговия племенник Фродо.

Както Толкин пише през 1965 г. в предговора към второто издание на „Властелинът на Пръстените“: „Това повествование се разрастваше в хода на разказа, докато не се превърна в история на Великата война за Пръстена, и включи много мимолетни погледи към още по-древните летописи, които я предшестваха“. Смъртта на автора на 2 септември 1973 г. сякаш слага край на прозренията за тези „още по-древни летописи“ на Средната земя, но през май 1977 г. Хъмфри Карпентър публикува „Биография на Дж. Р. Р. Толкин“ [J. R. R. Tolkien: A Biography – не е превеждана на български], която не само разкрива по-пълно от всякога огромния обхват на творчеството на Толкин, но и предлага нови и интригуващи подробности за конкретни стихотворни и прозаични разкази, като „Пътешествието на Еарендел Вечерницата“ [The Voyage of Earendel the Evening Star – не е превеждана на български] и „Падането на Гондолин“ – примамливи препратки, които предвещават появата през септември същата година на „Силмарилион“, представен за публикуване от Кристофър – проект, над който той неуморно се е трудил през предходните четири години, търсейки да предложи на читателите възможността да се насладят на величествената визия на баща му за Първата епоха на Средната земя."
Из книгата

Издателска къща Бард ООД
София 1113
бул. Цариградско шосе №115-Н, ет. 3
bard@bard.bg