Хроника на едно чувство 1929 - 1939 година. Докато Жан-Пол Сартр и Симон дьо Бовоар похапват тортички в кафенето на художниците в Берлин, Хенри Милър и Анаис Нин се наслаждават на диви нощи в Париж, а в Ню Йорк Ф. Скот Фицджералд и Ърнест Хемингуей се впускат в страстни любовни авантюри, по същото време Бертолт Брехт и Хелене Вайгел, Томас и Катя Ман са принудени да емигрират, за да се спасят. Това е моментът, когато в Германия на власт идват националсоциалистите, горят книги и започват издевателствата над евреите. 1933 година слага край на Двайсетте златни години на века. Флориан Илиес ни връща обратно в ... |
|
|
Той пристигна в Нова Гвинея, слязъл на пустинния бряг и останал там сам. След като видял диваците той тръгнал направо към тях без оръжие с вдигнати ръце - знак, че не иска да им причини зло. Папуасите не знаели какво да мислят, виждайки такова чудо. Имало и много опасни моменти за Миклухо-Маклай, но неговата искреност и доброта към, тези невежи хора победили тяхната връждебност и злоба. Три години с прекъсвания живял Миклухо-Маклай сам сред човекоядците... Важно! Моля имайте предвид, че изданието е с недобра полиграфическа изработка и не изглежда в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
|
Сборник с есета. ... Дванайсет есета, които ни превеждат през лабиринтите на писателското въображение и разплитат тъканта на съвременния свят с нежна загриженост и дълбоко разбиране. В алхимичната лаборатория на Токарчук ни очакват експлозии на фантазията и чувствителността, претопени в дванайсет есета, които запълват белите полета по читателските ни карти. Тези дванайсет упражнения по другост ни потапят в дълбокото на чувствителността: усещането за изчерпване и смаляване на света, сладостния послевкус на носталгията, зейналите между поколенията бездни, паноптичното око, което вечно ни следи и анализира, пътуващия човек - ... |
|
|
"Имало е такъв съветски писател - Леонид Добичин. На едно от събранията през 1936 г., на което "формалистите" били подложени на сурова критика и той също получил порицание ("позорно", "подражание на Джойс", "Добычин е нашият ленинградски грях"), след като му дали думата (излязъл отпред, огледал всички и казал: "За съжаление, не мога да се съглася с това, което бе изречено тук"), напуснал залата и завинаги изчезнал..." Дмитрий Воденников "Той не приличаше на никого. Самобитен. Съществуваше в литературата - пък и не само в нея, - без да иска нищо, без да ... |
|
|
Правек е място в центъра на Вселената... В Правек пулсира архетипното сърце на времето. Тук живее всяка болка и всяка надежда на всеки, който някога е съществувал - човек, животно, предмет... или ангел. В Правек е цялото знание за света, праисторията на битието и неговото сгъстено до взрив настояще. Правек е друга реалност, мощна алегория на живота. Читателят е поканен да сложи единия си крак върху гръбнака на 20 век, а с другия да стъпи върху забитата в невидимото стълба от битиета, където се случват ражданията, смъртите и всичко между тях. Световете пропадат един в друг, съдържат се един в друг, потъват в себе си като ... |
|
|
"Успехът не е от значение за свободата. Реалното никога не е красиво. Красотата е категория, която може да се приложи само по отношение на въображаемото." Жан-Пол Сартр "Значението на Сартр произтича от това, че той ни предлага визия за света и човека, която единява и систематизира разпилените дадености на съвременното съзнание." Гаетон Пикон "Творчеството на Жан-Пол Сартр си остава истинно и въздействено свидетелство за една епоха, за нравствения и интелектуален маршрут на голяма част от френските интелектуалци." Морис Надо ... |
|
|
Смокинята е семейна сага, която обхваща живота на три поколения от едно семейство и се разстила през втората половина на 20 век - от бурните десетилетия на войни и насилие до ден днешен. Войнович е изкусен разказвач и макар в писането му да се долавя мащабност и историческа достоверност, по своята същност романът е съкровен разказ за семейството, любовта, свободата и изборите, които правим. Роман за непрестанните ни опити да разберем самите себе си по-добре - с всички сили и средства, глобални и локални. За разпадането на паметта и безутешното потъване в забравата; за скъсаните връзки, обърканите чувства и тихите ... |
|
|
"Лавър" на Евгений Водолазкин (2012) е една от най-успешните руски книги на десетилетието. Романът е преведен на повече от тридесет езика. "Гардиан" го поставя наравно с произведенията на Ф. Достоевски, У. Голдинг и Дж. Ъпдайк, а "Хъфингтън Поуст" го определя като "трудно и блестящо четиво, несъмнен шедьовър". Някои критици сравняват Е. Водолазкин с Умберто Еко, а "Лавър" - с "Името на розата". Времето в този "неисторически роман" е накъсано, дори низвергнато, включително чрез езика. Органично са преплетени различни езикови пластове и епохи: ... |
|
|
Последният велик рицар на Ренесанса - Пиер дьо Бурдей, абат Дьо Брантом въздишал по прекрасната кралица Марго, придружавал Мария Стюарт в последното ѝ тъжно пътешествие до Шотландия, познавал срамните тайни на всички високопоставени дами и господа. В края на 1584 г. буен жребец хвърлил ездача си и го обрекъл на заточение в построения по негов проект замък "Богатата планина". Там се родила вълшебната еротична приказка с колоритни герои, особено привлекателни, тъй като не са измислени, а - истински. Размишленията за рогоносците, за потайностите на женското тяло, за знатните девойки, омъжените и вдовиците, за ... |
|
|
Що за жанр са микроскриптите на Роберт Валзер, една от най-големите фигури на европейската литература на XX в.? Какво е това безпрецедентно по формата си писане, съчетано с майсторство, което ни оставя понякога в неудържим смях, понякога в сълзи и без дъх Върху късчета хартия - от подложки за бира, от облепени с марки пощенски пликове, от визитни картички... - Валзер пише през последните години от живота си кратки литературни произведения. Но по онова време никой не подозира какви са тези привидно безсмислени драсканици. Години по-късно е разгадано, че представляват едномилиметрови буквички, които изграждат ... |
|
|
"Музей на бегинки" (1894), най-символистичното произведение на белгийския поет и писател Жорж Роденбах (1855 - 1898), представлява сборник от девет истории из живота на Бегинажа в Брюге. Всяка от тях е предхождана от "натюрморт" - описание на спокойния декор, сред който живеят бегинките, "предани Богу душици, цветя, които едва приличат на жени, лилии с колосани корнети". Текстът, макар и написан в проза, е изключително поетичен и в него проличава забележителният талант на автора - ярък импресионист на словото, наречен от френския литературен историк Гюстав Лансон "меланхоличният ... |
|
|
В един мартенски следобед на 1931 година на гарата на провинциалния никарагуански град Леон пристига елегантен млад мъж със съпругата си и слага край на спокойствието на местните жители. Изпечен мошеник, вражески шпионин, изтънчен любовник, борец за свобода или просто сериен убиец, Оливерио Кастанеда се превръща в истински мит за провинциалното общество. И днес почти 90 години след бурните събития от онова време, внуците и правнуците на участниците в тях все още се вълнуват от съдбата му. Едни продължават да го хулят, а други да го възхваляват, но никой не е безразличен към обаятелната му личност. Местните разказват, че ... |
