Писана непосредствено след пандемията и в сянката на две войни, стихосбирката Черно хайку фокусира върху крехкостта на всяка даденост, пукнатините в сигурността и предателствата на навика, слепите петна на теорията и паническото отстъпление на логиката, терора на тленността и неизчерпаемите илюзионистки способности да заблуждаваме себе си. Изследва отново и настоятелно реалността вътре и извън нас, търсейки поетична динамика в сухата информация и метафорична стойност в енциклопедичния факт, черпейки от трагизма на новините и проблясъците на ежедневието. Времето във всичките му превъплъщения - геологично, историческо, ... |
|
|
"Смятам, че животът е много тъжна буфонада, защото без да разбираме защо, откъде и поради какво, имаме нужда да се самозалъгваме постоянно, като си създаваме реалност (една за всеки и никога еднаква за всички), която често пъти се оказва суетна и илюзорна... Моето творчество е изпълнено с горчиво състрадание в крайна сметка е последвано от свирепа насмешка над съдбата, която обрича човека на измама." Луиджи Пирандело Луиджи Пирандело (1867 - 1936) е италиански драматург, прозаик и поет, автор на повече от 40 пиеси, седем романа и над двеста разказа. Забележително е влиянието на Луиджи Пирандело върху автори ... |
|
|
Театралният път на режисьора Слави Шкаров. ... Слави Шкаров е роден на 12 април 1941 г. във Велико Търново. Завършва режисура във ВИТИЗ, а след дипломирането си специализира в Москва. През 1969 г. постъпва на щат в Русенския театър и остава там до смъртта си през 1988 г. Името на Слави Шкаров е свързано със значими спектакли от историята на Драматичен театър "Сава Огнянов"-Русе - "Ричард III" от Шекспир, "Кръчмата под зеленото дърво" от П. Ковачик, "Амадеус" от П. Шафър, "Кошници" от Й. Радичков, "Кучешко сърце" от Михаил Булгаков и други. През последните ... |
|
|
Под сицилианското слънце, на плажовете на омагьосващия град Сикулиана, всяко лято се повтаря прекрасен спектакъл. Стотици костенурки се освобождават от черупките си и едновременно напускат гнездата си, готови да се гмурнат в морето - всички заедно, като вълна в обратна посока. Откакто се помни, Лучия не е пропускала десанта, както го нарича любимата ѝ баба Марта. С изключение на този път: заминава на стаж в голям римски ежедневник. Харесва ѝ да пише за регионалния вестник, но иска нещо повече и сега мечтата ѝ е на път да се сбъдне. Разбира се, ще ѝ липсват домът ѝ, соленият дъх на морето, ... |
|
|
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
|
"Душата има своя скорост (своя бавност) и литературата е тази, която знае повече за това. Когато разказваме една история, ние всъщност спираме за малко пясъчните часовници, излизаме от текущото време и строим друго, паралелно време. Всеки читател знае, че докато чете, пребивава едновременно в две времена - реално текущото и това на разказа. Да умножаваш времена, е от реда на чудесата, които и физиката не може да обясни. Да забавяш и отлагаш края посредством разказване на истории - също. Спомнете си само Шехерезада, която с всяка разказана история отлага ден след ден смъртта." Георги Господинов "Бавно. ... |
|
|
Любимци на публиката. Под редакцията на Георги Тошев. ... "Крал Лир", "Вишнева градина", "Последната лента на Крап", "Животът в сън", "Делото Дантон" …Театърът остава завинаги първи дом за актьора Наум Шопов. Роден е на 27 юли 1930 година в Стара Загора в семейство Мара Шопова ( по баща Делчева ) и Христо Шопов, бежанец от Смърдеш, Костурско. Завършва гимназия в родния град. Играе в театрите в Ст. Загора ( 1948 - 1950 ), Пловдив ( 1952 - 1958 ), Бургас ( 1967 - 1968 ), в София - Театър на Народната армия ( 1958 - 1975, с прекъсване ) и Народния театър ( от 1985 ). И ... |
|
|
Пословици и поговорки от 5000 години. ... Пословиците и поговорките на народите! В тази книга те са приблизително две хиляди и петстотин, творения са на сто и петдесет народа, подредени са азбучно в двеста и десет теми и обхващат период от над пет хиляди години. "Като отиваш на война, кажи молитва; като тръгнеш по море, кажи две; като се жениш, кажи три." Полска "Ако желаеш да видиш някоя страна в упадък, моли се да има много управници." Арабска "За да бъдеш велик, трябва да се чувстваш малък." Латинска "Скъперникът забогатява, изглеждайки беден; разточителният обеднява, изглеждайки ... |
|
|
Колекционерско издание с 3 картички и репетиционни аудиозаписи. Може да чуете аудиозаписите като сканирате QR кода на картичката с вашето Smart устройство."Песента беше написана, изсвирена, почти изпята. Бях решил как ще се казва - "По-полека". Но нещо все още ме притесняваше. Още чаках моя емоционален барометър да се задейства и да ми каже, че съм си свършил работата правилно. С годините успях да изградя в себе си един вид душевен тест за силата на дадена песен. Понеже не пиша по готови формули, а следвам инстинктите си, се впускам в някакъв мисловен поток, вътре съм в тунела, в някакво полутрансово ... |
|
|
И други клинични истории. ... В "Мъжът, който взе жена си за шапка" световноизвестният невролог Оливър Сакс е подбрал някои от най-необичайните случаи от своята практика: хора, загубили спомените си, а оттам и своето минало, или такива, които не разпознават лица и предмети; хора със забавено развитие, но с изключителни художествени или математически дарби; пациенти с фантомни крайници или с неконтролируеми тикове… Странните неврологични разстройства на тези хора са повече или по-малко познати на днешните учени и вече имат своите научни названия - прозопагнозия, синдром на Корсаков, синдром на Турет и пр. Това, ... |
|
|
Ако искаш една работа да се свърши добре, накарай някой зает човек - останалите нямат време. ... "Писмо за Гарсия" е най-известното произведение на Елберт Хъбард, отпечатано в 40-милионен тираж и преведено на всички езици, които имат писменост. Но тук ще прочетете за първи път още 23 трогателни и вдъхновяващи истории - отчасти притчи, отчасти разкази - заредени с концентрирана мъдрост, любов и човечност. Ще видите невидимото с Лафкадио Хърн, ще пораснете в бизнеса с момчето от Мисури Вали, ще пророните сълза за стария Зийк Кросби, ще се грижите заедно с безименния кондуктор за петте невръстни германчета, ... |
|
|
На детска площадка в предградията на Копенхаген е намерена убита млада жена. Случаят изглежда елементарен: извършителят най-вероятно е нейният партньор. Възлагат разследването на младата следователка Ная Тулин и на Марк Хес, временно отзован от Европол. При по-задълбочен оглед на местопрестъплението разследващите се натъкват на човече, направено от кестени. Във фигурата сама по себе си няма нищо странно: изработването на кестенови човечета е много разпространено сред датските деца през есента. Странно е обаче, че при лабораторен анализ криминалистите откриват върху фигурката пръстов отпечатък от момиче, смятано за мъртво ... |
