Безразсъдната красавица Лили Лоусън се наслаждава на шокираното лондонско общество. Тя ще наруши всяко правило, за да получи това, което иска... и е твърдо решена да попречи на по-малката си сестра да се омъжи за Алекс Рейфорд, лорд Улвъртън, красив и арогантен граф, който се е зарекъл никога да не се влюбва. Мъж, който ще направи всичко, за да я притежава... За ярост на Алекс, своенравният ад представлява изкушение, на което не може да устои. Той се заклева да я накара да плати скъпо за нейната намеса - в тялото, в душата и в упоритото му, добре пазено сърце. Докато Алекс и Лили се предизвикват взаимно на всяка крачка, ... |
|
Представете си блясък, много блясък и още повече светлини, безкрайни булеварди, огромни хотели с невероятно големи басейни по покривите, пирамидални структури, айфелови кули, статуи на свободата, казина, кипящи от живот, красиви жени, още по-красиви жени, музика от ротативки, тракане на топче в рулетка и току-що раздадени карти на масата за блекджек. Добавете една ръкойка от цвета на българщината в емиграция, разбъркайте сместа добре и я оставете да къкри на бавен огън в продължение на десет години. Получената оргия за сетивата - без да се прецежда - се консумира на един дъх или пък със затаен дъх. Като озадачаващо ... |
|
"Мъртвата баронеса" на Понсон дю Терай е може би едно от най-чудноватите фантастични произведения на XIX век и безспорно една от най-успешните пародии на историите за вампири, които някога са писани. Според мен тази книга превъзхожда "Градът-вампир" на Пол Февал, най-вече защото в нея са вплетени много странни теми и защото, напук на всичките си екстравагантности, тя си остава винаги съвършено логична. Логична в своите перипетии и неочаквани обрати, в своите неизброими лабиринти, недоразумения и дори в небивалиците си. С една дума: невероятна логика." Жан-Батист Баронян Книгата е част от ... |
|
"Морис Карем е писател на вълшебството, магията, необикновеното, фантастичното! Възторжен читател на вълшебните приказки на Перо, Братя Грим, графиня Д'Оноа, Андерсен, Приказки от хиляда и една нощ, но също и на Луис Карол, Мюнхаузен, Шамисо, Едгар По, Марсел Еме, Дейвид Гарнет, Мидълтън... В този сборник с разкази естественото се преплита със свръхестественото; всекидневното с необикновеното, реалното с фантастичното. Накрая човек дори престава да забелязва прехода от едното към другото. Писател на простотта? Разбира се, но писател, изкушен от двойствеността, която битува у хората, от метафизичните въпроси, ... |