Книжката е предназначена за ученици и кандидат-студенти. ... "Литературата е възможност за достъп до многообразието на човешкия опит. Тя ни позволява да се ориентираме в миналото, да разбираме настоящето и да създаваме проекти за бъдещето. Когато се научим да я четем и разбираме, тогава имаме достъп до духовните богатства на света и до дълбочините на човека." Валери Стефанов Поредицата "Българска класика" среща читателя с емблематични произведения на български майстори на словото, оформили лика на родната литература. Тези специално подбрани творби са застъпени в учебната програма на българските ... |
|
В тази книжка са включени най-хубавите приказки за деца на Светослав Минков. Той едновременно успява да плени детското внимание и да изведе поуките в приказките си без натрапчива назидателност. Сред най-известните му приказки са Маскираната лисица, Цар Безсънко, Захарното момиче, Скъперникът и неговата риза, Приказка за завистта, Лъжец и истина, Сапунени мехури и други. За първи път Светослав Минков издава свой сборник с приказки, озаглавен Захарното момиче, през 1935 година. През 1971 г. и 1972 г. излизат от печат още два негови сборника с приказки за малките деца. В това издание са включени интересните от тях. Когато ... |
|
Книгата е част от поредицата Книги за ученика на ИК Пан."Хубава си, моя горо, миришеш на младост, но вселяваш в сърцата ни само скръб и жалост: който веднъж те погледне, той вечно жалее, че не може под твоите сенки да изтлее, а комуто стане нужда веч да те остави, той не може, дорде е жив, да те заборави." Любен Каравелов ... |
|
Всъщност Точица се казва Луиза. През първите си години тя никак не растяла, затова я нарекли Точица. Продължили да и казват така, дори когато тръгнала на училище. Нейните родители са постоянно заети и не и обръщат много внимание. Добре, че Точица има с кого да си играе - Антон живее наблизо, а с него винаги е интересно. Антон умее много неща. С такъв приятел можеш да се впуснеш в най-вълнуващо приключение. ... |
|
Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - "Златно перо". ... В изданието са включени 20 от най-популярните разкази, разкриващи белетристичното майсторство на бележития български писател Йордан Йовков. Независимо от различната си тематика, всички те са пропити с вярата на автора в човека и в неговите скрити възможности да промени света, за да възтържествува доброто. Произведенията са подбрани от сборниците "Песента на колелетата", "Старопланински легенди", "Вечери в Антимовския хан", "Земляци" и "Ако можех да говоря", така че да бъдат в помощ на ... |
|
Книжката съдържа пет приказки на българския класик Валери Петров."Скок! Скок! Скок! - еленчето вече стигнало до полянката, надникнало зад една пряспа и кого видяло? Видяло Ванчо от III В клас. Той носел ските си на рамо. Спрял се, свалил раницата си и се навел да ги слага. Но докато си ги слагал, раницата се размърдала зад гърба му и почнала да се отдалечава. – Стой мирно! - казал ѝ Ванчо. И раницата се спряла на място. – Ще се спусна веднъж и ще се върна. Разбра ли? И раницата закимала, че е разбрала. – И тогава ще те покажа на всички. И раницата заподскачала радостно. А Ванчо се плъзнал надолу със ските и ... |
|
Художник: Виктор Паунов. ... "От живеещите в блатото най-напред и по достойнство се нарежда жабата. Подир жабата се нареждат поповите лъжички. Подир поповите лъжички следват най-малките обитатели - водните бълхи. Подир водните бълхи идва водомерката. Тя е в такова постоянно движение, че човек не може да каже със сигурност - спи ли нощем, или не спи. Пък и самата водомерка на въпроса спи ли, или не - отговаря: "Знам ли!". Тя все тича по водата, стрелка се, дебне, спира, най-неочаквано подскача, после пак тича и макар че по цял ден тича по водата, краката й са винаги сухи. Как го прави този номер, не знам! ... |
|
Магаре боб яде ли? Да, в Тенджера града, където царувал цар Патаран. То там и рибите говорят, зайците ги използват за пощенски куриери. В морето пък си ловят по цели стада овце. Който се съмнява, да пита Хитър Петър. Торбата му с лъжите е отворена. А както този неизчерпаем шегобиец е доказал, лапнишарани не липсват по белия свят. ... |
|
Романът Дядо Горио на френския писател и драматург Оноре дьо Балзак е част от секцията Сцени от парижкия живот на неговата поредица Човешка комедия. Сюжетът се развива в Париж през 1819 година и проследява преплетения живот на три лица: възрастния предан Горио, мистериозния човек с прикрито криминално минало Вотрен и наивния студент по медицина Йожен дьо Растиняк. Това издание е част от серията Книги за ученика на издателство Пан. Поредицата представя литературни произведения, включени в учебната програма за 4. - 11. клас. Текстовете са съобразени с възрастта на читателите. Придружени са с критически анализи и ... |
|
Две момчета - принц и просяк - толкова си приличат, че случайността разменя местата им. Опознавайки живота на скитниците, бъдещият крал се учи на справедливост. Просякът в кралския двор пък разбира истинската цена на волността. Книгата е част от поредицата 25 вечни детски романа на издателство Пан. ... |
|
Небивалици са смешни, остроумни и поетични приказки, в които се случват най-невероятни неща. Доналд Бисет по професия е актьор. Играл е в трупата на Кралския Шекспиров театър. От 1953 г. води телевизионно предаване, подобно на Лека нощ, деца. В продължение на години всяка вечер разказва от екрана една приказка, съпроводена със забавна рисунка. Най-хубавите от тези разказани, нарисувани и изиграни приказки са публикувани в настоящото издание. Книжката е част от поредицата Майстори на приказката от ИК Пан. ... |
|
"Аз и от звездите съм далече на един милион светлинни години, но това ми пречи да ги виждам, когато заблещукат нощем върху небето, да си мисля за тях и дори понякога да имам мълчалив диалог с тях, защото мисълта ми стига много бързо до блещукащия нощем небосвод, тя мигновено стига до него, разорава го нощем и посява там най-тайните си семена. О, какви семена само съм посявал в разораното нощно небе! И колко пъти се е случвало, докато го разоравам, да падне в браздата по някоя звезда и да остане там затрупана, но аз никога не се спрях и не погледнах назад, защото никой орач не се спира и не се обръща назад да погледне ... |