store.bg - бързо, лесно и удобно
store.bg - бързо, лесно и удобно
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    СофтПрес    Българска класика: Христо Ботев - избрани творби - Христо Ботев
Търсене
Книги

Българска класика: Христо Ботев - избрани творби


Цена:  3.99 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.

Тази книга може да бъде доставена в:
Понеделник 31-07-2017 г. или
Вторник 01-08-2017 г.
Продукт#180515
ТипКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена27-05-2016 г.
Издателство
Категории
КорицаМека
Страници80
Размери13.00 / 20.00 / 0.70 cm
Тегло0.102 kg
EAN9786191513079
ISBN9786191513079
  • Описание
  • За автора
Книжката е предназначена за за ученици и кандидат-студенти.
"Литературата е възможност за достъп до многообразието на човешкия опит. Тя ни позволява да се ориентираме в миналото, да разбираме настоящето и да създаваме проекти за бъдещето. Когато се научим да я четем и разбираме, тогава имаме достъп до духовните богатства на света и до дълбочините на човека."
Валери Стефанов

Поредицата "Българска класика" среща читателя с емблематични произведения на български майстори на словото, оформили лика на родната литература. Тези специално подбрани творби са застъпени в учебната програма на българските училища и са подходящи както за ученици и кандидат-студенти, така и за всеки ценител на класическата българска литература.
Дружина тръгва, отива,
пътят е страшен, но славен:
аз може млад да загина...
Но... стига ми тая награда –
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода...


С тези думи през 1868 г. Христо Ботев завършва своето стихотворение „На прощаване“. Всеки ред е отражение на Ботевата емоционалност, предизвикана от реална ситуация, в която авторът попада. Поводът за създаването на тази творба е решението на Ботев да се присъедини към четата на Желю Войвода. Тогава революционерът-писател е в Румъния и категорично се присъединява към плана четата да премине Дунав и да навлезе в поробените български територии. Но намисленото се проваля и целта не се изпълнява. Христо Ботев остава на румънска земя и предполагаемата трагична смърт, която сам предвещава за себе си не се сбъдва. Но едва ли подозира, че след 8 години предсказанието в неговата прощална творба ще се сбъдне. След сражение, в което 28-годишният Ботев участва, той умира, а след Освобождението и до днес всяка година България отдава заслужена почест на геройски загиналия поет, писател, публицист, народен будител и революционер.
Пътят към писането
Именно всички тези образи изграждат личността на Христо Ботев през дългия му житейски път. Честта и признателността са познати на бъдещия национален герой още от детските му години. Роден в Калофер на 6 януари 1848 г., Ботев израства в семейство с 9 деца, което е уважавано от всички в града. Бащата Ботьо Петков е известен просветен деец, учител, съставител и преводач на учебници, който завършва образованието си в Одеса. Както останалите осем деца, малкият Христо също започва образованието си в калоферското училище. През 1854 г. обаче фамилията се премества в Карлово. Ботев продължава образованието си там, а негов учител е собственият му баща. Но обучението в карловското училище не е за дълго. Четири години след пристигането на семейството, всички се връщат отново в родния град. Причината е конфликт, в който бащата обвинява карловската община в присвояване на пари, завещани за училището. След завръщането си в Калофер, Христо продължава да учи в местното трикласно училище, като негов учител отново е баща му. Разбира се, Ботьо Петков не забравя и ролята си на родител. Той решава да осигури образование на сина си Христо в Русия. Още година преди да се преместят обратно в родния град, бащата се опитва да изпрати момчето с помощта на Найден Геров, негов познат от Одеса. Това се случва едва след 6 години, когато Христо Ботев получва стипендия от руското правителство. Момчето пристига в Одеса на 14 ноември 1863 г. и се свързва с правителството, до което има препоръчано писмо от Найден Геров – по това време известен просветен деец и руски вицеконсул в Пловдив.
Още с постъпването си в гимназията обаче, Ботев трудно се вписва. Започва да се оплаква от строгата дисциплина и отсъства често. Не минават и две години преди българският ученик да бъде изключен. Стипендията му се прекратява и той получава еднократна сума, за да се прибере в България. Въпреки това и настоятелните писма на баща му, Ботев остава в Одеса. Но макар дълго време да не посещава училище, оказва се, че момчето изобщо не се шляе из града. Всъщност, вместо учебните занятия, той посещава различни библиотеки. Чете руски автори, като постепенно формира свой стил на писане и изгражда собствени творби. Случайно се запознава и с филолога Виктор Григорович. След срещата им Христо често му помага с руските преводи на български народни песни. Именно прекараното време извън училище допринася за желанието на Ботев да не си тръгва от Одеса. Нещо повече – той остава в града и започва да преподава частни уроци.
Писател и революционер
През 1866 г. Ботев пристига в Задунево, българско село в Южна Бесарабия. Там започва работа като учител, но година след това, получава известие, че баща му е тежко болен, и се връща в Калофер. Когато пристига, започва да замества баща си и поема част от часовете му в училище. По това време във вестник “Гайда”, издаван от Петко Рачов Славейков, за пръв път е публикувано и първото стихотворение на Ботев – “Майце си”. Никой обаче не подозира, че то е негово, защото е отпечатано без посочен автор. Междувременно здравето на баща му се подобрява и той издейства за сина си възстановяване на стипендията и срещу известна сума го изпраща отново към Одеса. Буйният млад поет обаче не мисли да постъпва така. Без да извести семейството си, той не заминава за Одеса, а отива в Румъния. Установява се в Браила и започва да сътрудничи във вестнник „Дунавска зора“, издаван от Добри Войников. През януари 1868 г. на страниците на вестника Ботев вижда и второто си публикувано стихотворение, озаглавено „Към брата си“. През същата година революционните настроения на всички български хъшове в Браила обхващат и младият поет. Той се записва в четата на Желю войвода. Не след дълго цялата чета планува да се отправи към поробена България. Предвиденото пътуване към родните земи се превръща в повод за написване на нова творба и Ботев създава стихотворението „На прощаване“. Революционно настроен и подвластен на емоцията, в него той споделя всички свои мисли, чувства и опасения за последствията от житейския избор да бъде революционер. Влагайки всичко това, придружено с емоционалността, Ботев създава една впечатляваща и чувствена изповед, завладяваща читателите и до днес.

Предположенията за трагичен край в тази изповед не се сбъдват, но плановете се объркват. Христо Ботев и Желю войвода отиват до Одеса в търсене на пари за въоръжаване на четата. След връщането им обаче Желю войвода е задържан от румънските власти и четата така и не преминава в България. За да избегне издирването от полицията в Браила, Ботев се отправя към Букурещ. Пътува заедно с една любителска театрална трупа на Добри Войников и след пристигането им решава да остане там. През следващите две години Ботев работи на различни места, пътува постоянно и поддържа контакти с революционери, борещи за свободата на България. Един от тях е руснакът Меледин, с когото Ботев се запознава в град Галац. В края на април 1871 г. обаче властите разкриват дейността на Меледин. В тази връзка Ботев е задържан във Фокшанския затвор. Престоят му там трае 2 месеца, а след излизането си на свобода, той се установява отново в Букурещ. Там започва да издава първия си вестник „Дума на българските емигранти“. Редовете, които Ботев пише обаче му навличат неприятности. Заради революционните идеи на автора, изразени чрез текстовете, той отново е задържан в затвора. Този път не за дълго. Благодарение на застъпничеството на Васил Левски и Любен Каравелов, писателят-революционер е освободен. След щастливата развръзка започва да сътрудничи във вестниците „Независимост“ и „Свобода“. През 1873 г. Издава и втория собствен вестник – сатиричното издание „Будилник“.

Въпреки че в този момент изглежда отдаден най-вече на писането, Ботев не забравя нито за миг революционните идеи. Година след създаването на вестника си, Христо е поканен да участва в общото събрание на Българския революционен централен комитет (БРЦК), където е избран за секретар на организацията. Успоредно с това активната журналистическа и писателска дейност продължава. Именно нея Ботев използва като средство за разпространение на идеите за българското освобождение. През 1874 г. издава нов бунтовен вестник – „Знаме“. През следващата година, съвместно със Стефан Стамболов, авторът публикува стихосбирката „Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова“. В нея включва и стихотворението „Хаджи Димитър“, което по-късно се превръща в емблематична творба за писателя.
На следващата година, към идеите за революцията в съзнанието на Ботев се присъединява и чувството за любов. В лицето на една българка, на име Венета, той намира своята любима и сключва брак с нея. Година по-късно двамата вече се радват на своята дъщеря Иванка. Междувременно Ботев издава и втората си стихосбирка – „Стенен календар за 1876 година“. В нея авторът включва стихотворението „Обесването на Васил Левски“ – още една изключително въздействаща творба, която, подобно на "Хаджи Димитър", успява да увековечи героизма. Трагичната загуба на Дякона Левски през 1873 г. се превръща в основна причина Христо Ботев да напише това произведение. Но не за да буди съжаление или да излее лавинообразно чувствата си, а за да увековечи личността на един национален герой. И това се осъществява. Редовете от стихотворението се четат и до днес. Написани майсторски и заредени с чувственост от началото до края, те предизвикват истинска вълна от емоционалност във всеки от нас – умиление, тъга, гордост, уважение и признание към изключителната геройска личност на Левски.
Посветен на героизма
През май 1876 г. Ботев започва редактирането на последния свой вестник „Нова България“, от който успява да издаде само един брой. Причината е, че когато новината за кървавото потушаване на Априлското въстание и хилядите жертви стига до Христо Ботев, той решава да се посвети изцяло на героичния подвиг за освобождаването на родината. Това решение обаче довежда до фатален край. Такъв, какъвто Ботев предсказва в емоционалната си изповед “На прощаване”.
След като сам организира чета и подготвя план за потегляне към родината, Ботев се качва с всички съмишленици на борда на кораба “Радецки”. Още на следващия ден обаче нещата се объркват. По сигнал на Ботев четниците вадят оръжията, но плавателният съд е превзет и всички слизат на брега на Козлодуй, като се отправят към Балкана, където да се укрият. Четниците минават през различни села. Народът обаче все още е в страх и ужас от Априлското въстание и малцина дават своята подкрепа. Въпреки това Ботев и четниците продължават дейността си и дори водят поредица от ожесточени боеве с турските поробители на родината.

На 1 юни 1876 г. е последният тежък бой за Ботевата чета. В подножието на връх Камарата в Стара планина, по време на сражението, куршум пронизва Ботев. На този ден поробената българска земя се прощава с още един от своите национални герои. Но както казва самият Ботев, "тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят земя и небо, звяр и природа и певци песни за него пеят”. Въпреки че споменава това в стихотворението си "Хаджи Димитър" години преди смъртта си, думите се превръщат в реалност. Ботев оставя във времето дирята на своите идеали и е почитан от всички българи. Поколения след поколения, век след век, всеки се запознава с творчество и житейския път на автора. И отдава цялата си почит към Христо Ботев – националния герой, посветил живота си на борбата за освобождение на родината както чрез писане, така и чрез активни действия.

След Освобождението всяка година страната ни отбелязва годишнината от смъртта на Ботев. При въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. тя се отбелязва на 2 юни. По-късно този ден от месеца е определен като Денят на Ботев и на загиналите за свободата на България. На 2 юни 1948 г. в 12 ч. на обяд сирена дава първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна. Мълчание, с което и до днес отдаваме почит в памет на Ботев и на загиналите за Освобождението на България.
Страници от тази книга





Съдържание
Стихотворения
  • Майце си
  • Към брата си
  • Елегия
  • Делба
  • До моето първо либе
  • На прощаване
  • Хайдути
  • Пристанала
  • Борба
  • Странник
  • Ней
  • Гергьовден
  • Патриот
  • Защо не съм?
  • Послание
  • Хаджи Димитър
  • В маханата
  • Моята молитва
  • Зададе се облак темен
  • Обесването на Васил Левски
Публицистика
  • O,tempra! O,mores!
  • Примери от турското правосъдие
  • Смешен палач
  • Политическа зима
  • Народът - вчера, днес и утре
  • Тая нощ сънувах
Рейтинг
Рейтинг: 10.00 / 3 гласа 
За да оцените книгата "Българска класика: Христо Ботев - избрани творби", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.
Закупилите тази книга, купуват също
Български народни приказки - Ангел Каралийчев - книга

Български народни приказки



Скорпио
Цена:  2.99 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
В тази книга са събрани най-популярните приказки на Ангел Каралийчев. Те ще отведат читателите в един свят, изпълнен с чудеса и вълнуващи приключения. В света на вълшебствата се борят доброто и злото, героите са подложени на различни изпитания, но винаги запазват своето благородство и мъдрост - традиционните добродетели на българския народ. Приказките и разказите на Ангел Каралийчев са ценен подарък за децата. Те ще научат малките читатели на трудолюбие, честност и доброта. ...
Приказки: Ран Босилек - Ран Босилек - книга

Приказки: Ран Босилек



Пан
Цена:  4.50 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
Ран Босилек (1886-1958) е литературен псевдоним на Генчо Нагенцов. Той е роден в габрово, където учи в Априловската гимназия. Завършва право в Брюксел (1918), но само пет години работи като адвокат. От 1923 г. до 1948 г. е редактор на списание "Детска радост". Автор е на десетки сборници с приказки, най-добрите от които са събрани в този том. "Народните приказки са първата здрава духовна храна за малките - пише Ран Босилек. - Разказани на звучен и сладък роден език, те са като майчино мляко, като роден планински въздух за детето." ...
Приказка без край - Михаел Енде - книга

Приказка без край



Дамян Яков
Цени:  9.80÷14.80 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
"За Бастиян Балтазар Букс това бяха книгите. Само който никога не е прекарвал по цели следобеди над една книга и не е чел с пламнали уши и разрошена коса, забравил къде се намира, без да усеща ни глад, ни студ... Само който никога не е чел на светлината на фенерче, завит презглава в огледалото, защото татко или мама, или някоя загрижена персона е загасила лампата с добронамереното обяснение, че вече е време за сън, защото утре трябва да се става рано... Само който никога не е проливал явно или тайно горчиви сълзи, защото една прекрасна приказка е свършила и трябва да се раздели с героите, с които е преживял толкова приключения, които ...
Разкази -  Йордан Йовков - Йордан Йовков - книга

Разкази - Йордан Йовков



Пан
Цена:  5.50 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
Адаптирано ученическо издание ... Това издание е част от серията "Книги за ученика" на издателство "Пан". Поредицата представя литературни произведения, включени в учебната програма за 4. - 11. клас. Текстовете са съобразени с възрастта на читателите. Придружени са с критически анализи и оценки от различни гледни точки, с проблемни въпроси, тематични разработки, животопис - съобразно съвременните методички изисквания. ...
Малкият принц - Антоан дьо Сент-Екзюпери - книга

Малкият принц



Лъчезар Минчев
Цени:  6.00÷16.00 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
"...Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: " Моето цвете е там някъде.." Но ако овцата изяде цветето, за теб сякаш угасват всички звезди! И това не е важно!" ...
Немили-недраги - Иван Вазов - книга

Немили-недраги



Хермес
Цена:  3.50 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - "Златно перо". ... Повестта разказва за живота на българските хъшове в Румъния през 70-те години на XIX век. Прогонени от поробителите, Македонски, Хаджият, Попчето, Бръчков, Мравката и Владиков се скитат немили-недраги из чуждата земя. Те са принудени да живеят в нищета, отчуждение и самота. Намират утеха единствено в кръчмата на Странджата. Там изгнаниците си спомнят участието в славните битки за освобождение на България. И мечтаят да жертват живота си в името на родината. ...
Басни - Жан дьо Лафонтен - книга

Басни



Хермес
Цена:  3.50 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
Книга от серията за детско-юношеска класика "Златно перо". ... В духа на древния си учител Езоп, Жан дьо Лафонтен пише истории за животни, в които се казват много истини за хората – за техните недостатъци и честолюбиви желания, за глупавите положения, в които нерядко изпадат. Повече от три века басните на Лафонтен, като "Вълкът и агнето", "Лисицата и гроздето", "Кокошката със златните яйца" и "Чаплата", ни учат какви трябва да бъдем и какви не, как трябва да постъпваме и как не в живота. ...
Избрани стихотворения - Пейо Яворов - Пейо Яворов - книга

Избрани стихотворения - Пейо Яворов



Пан
Цена:  4.90 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
Адаптирано ученическо издание ... Това издание е част от серията "Книги за ученика" на издателство "Пан". Поредицата представя литературни произведения, включени в учебната програма за 4. - 11. клас. Текстовете са съобразени с възрастта на читателите. Придружени са с критически анализи и оценки от различни гледни точки, с проблемни въпроси, тематични разработки, животопис - съобразно съвременните методички изисквания. ...

Българска класика: Христо Ботев - избрани творби


Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  3.99 лв.
Продукт#180515
ТипКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена27-05-2016 г.
Издателство
Категории
КорицаМека
Страници80
Размери13.00 / 20.00 / 0.70 cm
Тегло0.102 kg
EAN9786191513079
ISBN9786191513079
Описание
Книжката е предназначена за за ученици и кандидат-студенти.
"Литературата е възможност за достъп до многообразието на човешкия опит. Тя ни позволява да се ориентираме в миналото, да разбираме настоящето и да създаваме проекти за бъдещето. Когато се научим да я четем и разбираме, тогава имаме достъп до духовните богатства на света и до дълбочините на човека."
Валери Стефанов

Поредицата "Българска класика" среща читателя с емблематични произведения на български майстори на словото, оформили лика на родната литература. Тези специално подбрани творби са застъпени в учебната програма на българските училища и са подходящи както за ученици и кандидат-студенти, така и за всеки ценител на класическата българска литература.
За автора
Дружина тръгва, отива,
пътят е страшен, но славен:
аз може млад да загина...
Но... стига ми тая награда –
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода...


С тези думи през 1868 г. Христо Ботев завършва своето стихотворение „На прощаване“. Всеки ред е отражение на Ботевата емоционалност, предизвикана от реална ситуация, в която авторът попада. Поводът за създаването на тази творба е решението на Ботев да се присъедини към четата на Желю Войвода. Тогава революционерът-писател е в Румъния и категорично се присъединява към плана четата да премине Дунав и да навлезе в поробените български територии. Но намисленото се проваля и целта не се изпълнява. Христо Ботев остава на румънска земя и предполагаемата трагична смърт, която сам предвещава за себе си не се сбъдва. Но едва ли подозира, че след 8 години предсказанието в неговата прощална творба ще се сбъдне. След сражение, в което 28-годишният Ботев участва, той умира, а след Освобождението и до днес всяка година България отдава заслужена почест на геройски загиналия поет, писател, публицист, народен будител и революционер.
Пътят към писането
Именно всички тези образи изграждат личността на Христо Ботев през дългия му житейски път. Честта и признателността са познати на бъдещия национален герой още от детските му години. Роден в Калофер на 6 януари 1848 г., Ботев израства в семейство с 9 деца, което е уважавано от всички в града. Бащата Ботьо Петков е известен просветен деец, учител, съставител и преводач на учебници, който завършва образованието си в Одеса. Както останалите осем деца, малкият Христо също започва образованието си в калоферското училище. През 1854 г. обаче фамилията се премества в Карлово. Ботев продължава образованието си там, а негов учител е собственият му баща. Но обучението в карловското училище не е за дълго. Четири години след пристигането на семейството, всички се връщат отново в родния град. Причината е конфликт, в който бащата обвинява карловската община в присвояване на пари, завещани за училището. След завръщането си в Калофер, Христо продължава да учи в местното трикласно училище, като негов учител отново е баща му. Разбира се, Ботьо Петков не забравя и ролята си на родител. Той решава да осигури образование на сина си Христо в Русия. Още година преди да се преместят обратно в родния град, бащата се опитва да изпрати момчето с помощта на Найден Геров, негов познат от Одеса. Това се случва едва след 6 години, когато Христо Ботев получва стипендия от руското правителство. Момчето пристига в Одеса на 14 ноември 1863 г. и се свързва с правителството, до което има препоръчано писмо от Найден Геров – по това време известен просветен деец и руски вицеконсул в Пловдив.
Още с постъпването си в гимназията обаче, Ботев трудно се вписва. Започва да се оплаква от строгата дисциплина и отсъства често. Не минават и две години преди българският ученик да бъде изключен. Стипендията му се прекратява и той получава еднократна сума, за да се прибере в България. Въпреки това и настоятелните писма на баща му, Ботев остава в Одеса. Но макар дълго време да не посещава училище, оказва се, че момчето изобщо не се шляе из града. Всъщност, вместо учебните занятия, той посещава различни библиотеки. Чете руски автори, като постепенно формира свой стил на писане и изгражда собствени творби. Случайно се запознава и с филолога Виктор Григорович. След срещата им Христо често му помага с руските преводи на български народни песни. Именно прекараното време извън училище допринася за желанието на Ботев да не си тръгва от Одеса. Нещо повече – той остава в града и започва да преподава частни уроци.
Писател и революционер
През 1866 г. Ботев пристига в Задунево, българско село в Южна Бесарабия. Там започва работа като учител, но година след това, получава известие, че баща му е тежко болен, и се връща в Калофер. Когато пристига, започва да замества баща си и поема част от часовете му в училище. По това време във вестник “Гайда”, издаван от Петко Рачов Славейков, за пръв път е публикувано и първото стихотворение на Ботев – “Майце си”. Никой обаче не подозира, че то е негово, защото е отпечатано без посочен автор. Междувременно здравето на баща му се подобрява и той издейства за сина си възстановяване на стипендията и срещу известна сума го изпраща отново към Одеса. Буйният млад поет обаче не мисли да постъпва така. Без да извести семейството си, той не заминава за Одеса, а отива в Румъния. Установява се в Браила и започва да сътрудничи във вестнник „Дунавска зора“, издаван от Добри Войников. През януари 1868 г. на страниците на вестника Ботев вижда и второто си публикувано стихотворение, озаглавено „Към брата си“. През същата година революционните настроения на всички български хъшове в Браила обхващат и младият поет. Той се записва в четата на Желю войвода. Не след дълго цялата чета планува да се отправи към поробена България. Предвиденото пътуване към родните земи се превръща в повод за написване на нова творба и Ботев създава стихотворението „На прощаване“. Революционно настроен и подвластен на емоцията, в него той споделя всички свои мисли, чувства и опасения за последствията от житейския избор да бъде революционер. Влагайки всичко това, придружено с емоционалността, Ботев създава една впечатляваща и чувствена изповед, завладяваща читателите и до днес.

Предположенията за трагичен край в тази изповед не се сбъдват, но плановете се объркват. Христо Ботев и Желю войвода отиват до Одеса в търсене на пари за въоръжаване на четата. След връщането им обаче Желю войвода е задържан от румънските власти и четата така и не преминава в България. За да избегне издирването от полицията в Браила, Ботев се отправя към Букурещ. Пътува заедно с една любителска театрална трупа на Добри Войников и след пристигането им решава да остане там. През следващите две години Ботев работи на различни места, пътува постоянно и поддържа контакти с революционери, борещи за свободата на България. Един от тях е руснакът Меледин, с когото Ботев се запознава в град Галац. В края на април 1871 г. обаче властите разкриват дейността на Меледин. В тази връзка Ботев е задържан във Фокшанския затвор. Престоят му там трае 2 месеца, а след излизането си на свобода, той се установява отново в Букурещ. Там започва да издава първия си вестник „Дума на българските емигранти“. Редовете, които Ботев пише обаче му навличат неприятности. Заради революционните идеи на автора, изразени чрез текстовете, той отново е задържан в затвора. Този път не за дълго. Благодарение на застъпничеството на Васил Левски и Любен Каравелов, писателят-революционер е освободен. След щастливата развръзка започва да сътрудничи във вестниците „Независимост“ и „Свобода“. През 1873 г. Издава и втория собствен вестник – сатиричното издание „Будилник“.

Въпреки че в този момент изглежда отдаден най-вече на писането, Ботев не забравя нито за миг революционните идеи. Година след създаването на вестника си, Христо е поканен да участва в общото събрание на Българския революционен централен комитет (БРЦК), където е избран за секретар на организацията. Успоредно с това активната журналистическа и писателска дейност продължава. Именно нея Ботев използва като средство за разпространение на идеите за българското освобождение. През 1874 г. издава нов бунтовен вестник – „Знаме“. През следващата година, съвместно със Стефан Стамболов, авторът публикува стихосбирката „Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова“. В нея включва и стихотворението „Хаджи Димитър“, което по-късно се превръща в емблематична творба за писателя.
На следващата година, към идеите за революцията в съзнанието на Ботев се присъединява и чувството за любов. В лицето на една българка, на име Венета, той намира своята любима и сключва брак с нея. Година по-късно двамата вече се радват на своята дъщеря Иванка. Междувременно Ботев издава и втората си стихосбирка – „Стенен календар за 1876 година“. В нея авторът включва стихотворението „Обесването на Васил Левски“ – още една изключително въздействаща творба, която, подобно на "Хаджи Димитър", успява да увековечи героизма. Трагичната загуба на Дякона Левски през 1873 г. се превръща в основна причина Христо Ботев да напише това произведение. Но не за да буди съжаление или да излее лавинообразно чувствата си, а за да увековечи личността на един национален герой. И това се осъществява. Редовете от стихотворението се четат и до днес. Написани майсторски и заредени с чувственост от началото до края, те предизвикват истинска вълна от емоционалност във всеки от нас – умиление, тъга, гордост, уважение и признание към изключителната геройска личност на Левски.
Посветен на героизма
През май 1876 г. Ботев започва редактирането на последния свой вестник „Нова България“, от който успява да издаде само един брой. Причината е, че когато новината за кървавото потушаване на Априлското въстание и хилядите жертви стига до Христо Ботев, той решава да се посвети изцяло на героичния подвиг за освобождаването на родината. Това решение обаче довежда до фатален край. Такъв, какъвто Ботев предсказва в емоционалната си изповед “На прощаване”.
След като сам организира чета и подготвя план за потегляне към родината, Ботев се качва с всички съмишленици на борда на кораба “Радецки”. Още на следващия ден обаче нещата се объркват. По сигнал на Ботев четниците вадят оръжията, но плавателният съд е превзет и всички слизат на брега на Козлодуй, като се отправят към Балкана, където да се укрият. Четниците минават през различни села. Народът обаче все още е в страх и ужас от Априлското въстание и малцина дават своята подкрепа. Въпреки това Ботев и четниците продължават дейността си и дори водят поредица от ожесточени боеве с турските поробители на родината.

На 1 юни 1876 г. е последният тежък бой за Ботевата чета. В подножието на връх Камарата в Стара планина, по време на сражението, куршум пронизва Ботев. На този ден поробената българска земя се прощава с още един от своите национални герои. Но както казва самият Ботев, "тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят земя и небо, звяр и природа и певци песни за него пеят”. Въпреки че споменава това в стихотворението си "Хаджи Димитър" години преди смъртта си, думите се превръщат в реалност. Ботев оставя във времето дирята на своите идеали и е почитан от всички българи. Поколения след поколения, век след век, всеки се запознава с творчество и житейския път на автора. И отдава цялата си почит към Христо Ботев – националния герой, посветил живота си на борбата за освобождение на родината както чрез писане, така и чрез активни действия.

След Освобождението всяка година страната ни отбелязва годишнината от смъртта на Ботев. При въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. тя се отбелязва на 2 юни. По-късно този ден от месеца е определен като Денят на Ботев и на загиналите за свободата на България. На 2 юни 1948 г. в 12 ч. на обяд сирена дава първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна. Мълчание, с което и до днес отдаваме почит в памет на Ботев и на загиналите за Освобождението на България.
Страници от тази книга
Още книги от Христо Ботев
Назад
Христо Ботев. Литературноисторически изследвания - Стефана Таринска -
Христо Ботев. ...
Стефана Таринска
Книгата обобщава дългогодишните наблюдения на един от най-добрите познавачи на Ботевото творчество. ...
Христо Ботеви страници - Христо Ботев -
Христо Ботеви страници
Христо Ботев
"1876 г., февруари Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на ...
Избрани творби: Христо Ботев - Христо Ботев -
Избрани творби: Христо ...
Христо Ботев
Адаптирано ученическо издание : Предговор от акад. Петър Динеков Обяснение на остарелите и ...
Самоучител по литература - книга 1 : Христо Ботев, Алеко Константинов, Иван Вазов - Стамена Димова -
Самоучител по литература - ...
Стамена Димова
Литературен живот, творчески портрети, анализи на творби, обобщения. : Помагалото улеснява диалога ...
Моята молитва - Христо Ботев -
Моята молитва
Христо Ботев
Книга от поредицата "Българска класика" : Класическите произведения на българската ...
Поезия. Публицистика - Христо Ботев -
Поезия. Публицистика
Христо Ботев
Адаптирано ученическо издание ...
Избрани творби - Христо Ботев - Христо Ботев -
Избрани творби - Христо ...
Христо Ботев
Адаптирано ученическо издание. : По думите на друг известен български радетел Захари Стоянов, каквото ...
Политическа зима - Христо Ботев -
Политическа зима
Христо Ботев
Книга от поредицата "Българска класика". : Класическите произведения на българската ...
Басейни Intex
40 е новото 20
Памела Сатран
Лейди Африка
Пола Маклейн
Шантарам
Грегъри Дейвид Робъртс
Даниел Стийл - Опасни игри
Авторката на бестселъри с нов роман по книжарниците от 24 юли.
Снежния човек
Тази есен предстои да излезе филмовата адаптация на криминалния роман на Ю Несбьо.
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!