Страници от българско-турските културни връзки. ... "Хюсеин Мевсим е въплъщение на две големи основополагащи за европейската култура идеи - първата е просвещението като път към успеха (тъкмо училището, образованието помага на детето от село Козлево, Кърджалийско, да стане професор на уважаван в света университет - Анкарския), а втората е, че свободната воля и инициатива са по-силни от обстоятелства, които могат да ни изглеждат дори като съдбовни." д-р Младен Влашки ... |
|
|
Речите на Високия. ... "За странника, поел на път, най-скъп товар е мъдростта." Один "Хавамал. Словата на бог Один" е част от "Поетичната Еда", която е един от първите писмени източници на скандинавската митология. В тази песен (най-дългата от всички, които съставят "Поетичната Еда") Всемирният Отец Один посещава човешкия свят в един от многото си образи. Поемата описва как Один, опитвайки се да получи нещо стойностно за човечеството, изтърпял наложено от самия себе си изпитание, като висял надолу с главата от едно дърво девет денонощия без храна и вода, прободен от своето ... |
|
|
Преди три години Тюрюн внезапно избяга. Невъобразимо различното ѝ ново битие бе станало непоносимо. Тя изостави странните си нови роднини и възродената обща надежда за живота край суровия фиорд, изплъзна се от плътните сенки на миналото. Намери убежище в горската къща на любимия мъж... Сега Арленд и Кюрме вече са комично-истерични бащи на три дечица, Маргидо търси нови пътища към своя бог, дядо ѝ е щастлив далеч от омразния чифлик. А Торюн е вече на 40, без дом, без работа и както се оказва - без любов. И отново е на ръба на нещо дълбоко заключено, което сама не успява да освободи. Как да утоли безкрайната ... |
|
|
"Може би някои читатели не са подготвени да възприемат едно към едно събитията в романа "Заветът на Медея". По-лесно изглежда да усвоят като лична естетическа норма присъствието в съвременния литературен процес на такъв безподобен автор, какъвто е Красен Камбуров. Той е значителен български писател, премълчаван като че ли целенасочено от повърхностните ценители на книжовността. Въпреки това, а може би именно заради това тъй типично нашенско отрицание на излъчващата свръхенергия дарба, аз долавям, че в настоящия роман Красен Камбуров ни води и към неизчезналите все още читателски поколения, отдалечени по ... |
|
|
Допълнено и преработено издание. ... "Несъмнено Никола Радев е превъзходен прозаик. Той е сред малцината ни национални белетристи, които определят облика и създават престижа на съвременната българска проза през последните десетилетия. "Когато Господ ходеше по земята" е рядко талантлива книга, смесица от неподражаем автентичен хумор и трагични страници от живота и битието на най-великите руски класици и на големи имена от съвременната руска и българска литература. Това е книга с отворена композиция, което позволява да се добавят нови текстове. Доказателство е това ново допълнено издание, в което са ... |
|
|
"В началото на януари 1921 година ми донесоха писмо от болницата в Ница. Намерили го във вещите на някакъв отчаян мъж, който си бе прерязал гръкляна. Мислели, че няма да оживее; Аз го прочетох и се развълнувах от духа на този гений. Това наистина бе нещо като огнена вихрушка на полета, признанието на един нов Максим Горки, дошъл някъде от Балканите. За щастие, лекарите в Ница успяха да го спасят. Реших да се срещна с него. Първо започнахме да си пишем и така станахме приятели. Казва се Панаит Истрати . Роден е в Браила, на Дунава, през 1884, син на гръцки търговец контрабандист, когото никога не е виждал, и на ... |
|
|
"Може да се каже, че Панаит Истрати беше един от прототипите на т.нар. "разбунтуван човек", в който Албер Камю видя героя на бъдещата борба в съвременното ни общество. Този разбунтувал се "писател скитник", стигнал от покрайнините на Браила до Париж, отива твърде далече в своя индивидуалистичен бунт срещу "новата класа" - комунистическата номенклатура в Съветска Русия. За него тя е още по-циничен и отвратителен вариант на буржоазията. Драмата на Истрати е в това, че се появява твърде рано. Двадесет години преди дисидента Кравченко, тридесет години преди Солженицин , четиридесет ... |
|
|
"Бяхме шестима. Майстора, калфите и белият слон. Строяхме всичко заедно. Джамии, мостове, медресета, кервансараи, приюти, акведукти... Мисля за Истанбул всеки ден. Хората се разхождат в дворовете на джамиите и сигурно предполагат, че те са там от времето на Ной. А не е така. Ние ги построихме. Мюсюлмани и християни, майстори и роби, хора и животни, ден след ден. Но Истанбул е град на бързата забрава. Всичко се пише върху вода, с изключение на творбите на Майстора. Те са от камък. Под един от тези камъни скрих тайна. Мина много време, но може да е още там и да чака някой да я намери. А ако я открият, дали ще я ... |
|
|
Касабите и паланките в Босна изобилстват с какви ли не истории. В тези най-често скалъпени разкази под формата на чудновати събития и нерядко под маската на измислени имена се крие действителната и непризната история на този край, на живите хора и на отдавна измрелите поколения. Това са онези ориенталски лъжи, за които една турска пословица казва, че са "по-истински от самата истина". ... |
|
|
Г. П. Стаматов е може би най-сложният и най-неразбраният български писател от края на XIX и началото на XX век, вероятно защото е възприеман само като писател сатирик и защото е оставил свидетелства за личното си отношение към недъзите на обществото, ние го възприемаме единствено като жесток отрицател и безнадежден скептик и песимист. Поведението му, самата му житейска съдба, безконечните му страдания и човешки провали карат критици и историци на литературата да виждат в него крайния негативист и безпощадния изобличител на порядките в следосвобожденското общество. В книгата са поместени избрани разкази на един от най- ... |
|
|
Съкрушена от самоубийството на баща си, Тарюн се връща в Несков и поема неговата работа. Душата ѝ се блъска между стесняващите се стени на вината, че неволно е причинила смъртта му, и се задушава под товара на наследеното. Обсебващата отговорност, зовът на кръвта и пробудилите се за нов живот корени на рода сякаш се усукват около нея. Братята на баща ѝ кроят свои планове за бъдещето, но в основата на всичко е тя - нейното присъствие, оставено ѝ край суровия фиорд... Това е краят на този съвременна скандинавка сага. Нишките в платното ѝ са ярки - дори когато са без цвят. Те все бягат встрани, ... |
|
|
Анне Б. Рагде е сред най-известните норвежки писатели, лауреат на престижната скандинавска награда "Bragerprisen". "Раци отшелници" е втора книга от нейната семейна сага трилогия - след "Берлинските тополи". Току-що погребали властната си майка, трима братя научават, че миналото им е градено върху лъжа и че техният баща всъщност им е полубрат. Стените на мълчанието се сриват, спомените изпълзяват изпод тях, детството се връща в сънищата, черупките на раците отшелници се напукват. Разотиват се точно когато се преоткриват. Дизайнерът Арленд се връща в Копенхаген и се отдава на любовта си към ... |
Книги
