"Следя поезията на Владимир Левчев от съвместното ни пребиваване в изд. "Народна култура". Още в крехкостта на онези негови години бях силно впечатлен от проявеното завидно майсторство в емблематичната му (според усещането ми) книга "Кой сънува моя живот". Впечатляваше ме деликатността и изтънчената чувствителност в атмосферно-импресионистичното звучене на поезията му, проникната от освободеността и широтата на личната му култура и споходилите го интереси към будизма и ранното християнство. Сам беше преводач на най-хубавата част от "Махабхарата", санскритската поема "Бхагавадгита& ... |
|
|
Пътник Като шум прелетях край орача угрижен. А в купето съм сам: уморен, неподвижен. Като сън си отивам. Обратно – не мога. От прозорците вее прощална тревога. Моят влак отгърмява по мост, над села. Нежни макове долу ми махат за сбогом. Простодушни тополи издигат крила. Като сън си отивам. Обратно – не мога. На шега казах “Сбогом!”, а ето – заминах... Мойте думи са бързият влак за чужбина. Ако някой се върне при стара любов, тя ще бъде по-стара. А той ще е нов... Аз превърнах живота си в шум край орача! Но тунелът е близо – безкрилата сова изпищя: Пада здрач... Кой за мен ще заплаче? Някой нов е до теб. Аз съм никой ... |
|
|
Тази книга изговаря висок хоризонт, като трансцендира умората на отчуждението, смиреното приемане и предметността, лелее въображението на любовта и го приютява. "В дебютната книга на Анна Лазарова има всичко за една изискана поетична вечеря. И приборите са на точното място. Също като онези позабравени ценности, които тези изчистени, лаконични в своята образност стихове защитават в обърканото ни и разнопосочно време. Ценности, които ни връщат при корените. И ни остойностяват като човеци. Няма значение към кои от приборите ще се насочи най-напред читателят, защото в обсега на ръката му винаги ще има щрих от сезони, ... |
|
|
В "Репортаж от седмото небе" има много светлина и лекота от осъзнаването на красотата на живота. Текстовете носят усещане за виталност, свобода и усмивка. Те са радост от преживяното, настоящото и идващото, урок по споделено дишане. Така се пише, когато си успял да излезеш извън себе си, да се издигнеш над житейската суета и да видиш смисъла на съществуването. За да можеш да погледнеш от високото на небето, трябва да имаш честни и чисти очи. Детски. И едновременно с това да си натрупал толкова мъдрост, че да успееш да я сведеш до простичкото човешко обичане. И безкрайна доброта, с която да поискаш обичта да се ... |
|
|
"Човекът, който си тръгва" на Камелия Панайотова се откроява с прецизност при композиционните решения, със стиловата си монолитност и тематичната си единност."Умението / да изписваш думите / е нищо повече от / порив на съмнението, / че съществуваш. - това ще ви посрещне още на "крилцето" на корицата на тази книга. Точно така казано - за да ви припомни, че поезията е не изблик и "претворяване" на емоции, а напрегнато екзистенциално питане. И ще ви покани точно през този ключ да пътувате през и чрез следващите 35 стихотворения. И това пътешествие ще ангажира пределно цялата ви окултурена ... |
|
|
Взиране Все по-зорко гледам и все така не знам кое е истина, един бог знае има ли такова нещо: да си сигурен въобще. Наталия Иванова "Деликатна, дълбока и детайлна поезия, която ти позволява да се докоснеш до човека, който я е написал - жена, сериозна и честна в колебанията си. Четеш и се преоткриваш в спомени и мълчание." Стефан Иванов "Поезията на Наталия Иванова настъпва естествено като живота, задава неговите въпроси, разкрива някои от тайните му, но винаги оставя у четящия вкуса на неуловимото. Без патетиката, без истерия и без натрапливи удивления, човекът с бинокъл там наблюдава света с ... |
|
|
Четвърто издание. ... "Любомира Видева е името на младия човек, когото ще се радвате, че четете. Тя говори от свое име за нашите тайни, за безсилието да признаем силата, която притежаваме, и да продължим напред именно с нея, в изучаването на изкуството на Живота." Симеон Аспарухов "Сюжетите в дните ни всъщност са метафора на съдбата. И възможност да покажем на децата си как се обича истински, да изживеем няколко живота, да умираме стотици пъти от любов, да открием истинските лица на себе си. Любомира Видева има смелостта да изпише съдбата. Нейните Сюжети са символи на раждането и умирането във всеки нов ... |
|
|
"Тъгата е майка на всичките наши възкръсвания. За тях ни разказва Любел Дякоf в новата си втора поетична книга, наречена "Ембрион на тъгата". От утробата до гроба, през всичките ни тъмни кътчета и мимолетните проблясъци на светлите ни прозрения, до спасителната ръка... или до желания край на пътя. Болката, любовта, пропадането, смъртта се срещат в една-единствена точка. В човека. В теб! А тъгата... Оставаме завинаги ембрион в нейната студена утроба и, рано или късно, винаги се връщаме към нея. Оцелели и мъдри и най-сетне готови да се родим." Ива Спиридонова, редактор Животът ми За едни е убежище ... |
|
|
"Това е стихосбирка, от която може да те хване ток. Защото Амелия Личева е стигнала до място необятно и непознато до този миг, за чието съществуване човек не смее да помисли дори, какво ли остава да заживее в него, да наблюдава света и да го разказва оттам. Стиховете ѝ са мощни и разтърсващи, в същото време смирени и пределно овладени, докосват се до "микроскопичните точки на реалността", за да "рециклират амалгамата на всички непотребности". Под хирургическия поетичен разрез на съвременността протичат като струйки кръв човешката крехкост и нежност. И тези капки са спасяващи, спасителни. ... |
|
|
Сборникът "Завинаги" е трета книга от трилогията на Мартин Маринов, носеща горчивото ухание и безсрамния блясък на упадъка в съвременното българско общество. Предишните две белетристични книги "Играчки от кал" и "Лазурния бряг на болката" излязоха през 2017 и 2019 година. ... |
|
|
Светът става все по-чудат. Сборникът с разкази на нобелистката Олга Токарчук ни разпилява из диплите на времето и пространството, за да ни върне обратно в себе си. Тези десет изненадващи и непредвидими истории освежават възприятията ни и обръщат погледа ни навътре. Чудатите разкази на Токарчук смесват елементи от гротеската, ужаса, антиутопията с класическия разказ за крехкото съществуване на човека тук и сега; вадят на показ дълбоки терзания и страхове. И накрая, парадоксално, се чувстваме едновременно умиротворени и изпълнени с неспокойство. Гладни за още. На какво се дължи усещането за чудатост - на света или на ... |
|
|
На върха на творческите постижения на Франц Кафка, наред с неговите разкази и новелата Метаморфозата, се нарежда романът от 1925 година Процесът. Главният герой Йозеф К. е банков чиновник на 30-годишна възраст. В деня на своя рожден ден той е обвинен в престъпление, но не получава никаква информация в какво се изразява то. Йозеф К. не е отведен в ареста, но му е наредено да очаква следващи инструкции относно предстоящата процедура. Макар да получава спорадично информация за своя процес, нищо не се изяснява и животът на героя става все по-непоносим и объркан и Йозеф К. се озовава по средата на безкрайния водовъртеж на ... |
