"Портокал на Нинко Кирилов е невъзможността да познаваш някого и желанието да го познаваш. Книга, която може би. Не е. Но е. Неудържим експеримент с граматиката и синтаксиса на съществуването, които се разпадат до един делириумен поток на мисълта. А езикът е рана, в която влизаме. И докато мисълта дриблира, напредвайки с топката на съюзите, свързващи неизказаното, тази игра на смисли с ефекта на домино, това налудничаво инвентаризиране на чувствата, това квантово трептене между състоянието ела и действието или, между първото аз и последното ние, се разкрива като това, което всъщност вселюбовна поема. Това е нещо ... |
|
|
Стихотворение с хриле Но ако пише стихове, той непременно ще остави една сълза в очите или драскотина в паметта ви… Борис Христов През тази нощ една звезда не спи и сякаш, че е фар на небосвода. Как ме привличат звездните лъчи! И шепотът ѝ звезден как ме води! Ще бъда много смела да доплувам до пристан сред сърцето, храм в душите. До белега, че всъщност съществувам за драскотина в паметта, сълза в очите. Въпрос на гледка Не чакам вече. Просто си живея. Ала кога Животът бил е простичък?! Подмамва те привидно откровено, поваля те небрежно вместо поздрав. Такъв си е. Такъв си го приемам. И връзката е здрава ... |
|
|
"Много радост и много тъга. Любов и смърт. Приливът на Ерос и отливът на Танатос. Между тези брегове се люшка животът и добре че са думите на Мария Донева, за да ни напомнят, че всичко в него си струва да премине през сърцата ни." Веселина Седларска "В лятото на Мария Донева бялото е онова, което светлината вече не може да бъде. Бялото е претворената светлина. В тези стихове сред чистата радост от дните се надвесват сенките на тъгата. Но силата на бялото е в това да смеси тъгата с всички останали цветове. За да бъде отново животът!" Здравко Дечев "Поезията в книгата на Мария Донева е такава, ... |
|
|
"Вечночервено е летопис за крайната епоха на сърцето, доведено до своите предели, които то трябва да прекрачи, за да изпълни тялото на една остудяваща вселена. Книгата надгражда стилистично и езиково Съвсем друга история, разгръщайки мощта и тематиките си извън личността. С безстрашна болезненост Ева ни води до момента на някаква истина, за която може да се окаже, че не сме подготвени. Въпреки това нейното сияние във вечночервено ни привлича непоносимо." Георги Гаврилов Ева Гочева е родена в Бургас. Завършва руска филология в СУ Св. Климент Охридски. Нейни стихотворения са носители на награди и са ... |
|
|
"Има и щастливи редактори! Историята ми с Красимира Макавеева е любов от пръв прочит. А за историята с Бивши смърти и рождения сама си завиждам, защото работата с талантлив човек е... богоизбрана работа. Да живееш в поетичния свят на Краси е привилегия. Висока, честна, горда, а не горделива, поезия! Щастлива съм, че бях съучастник. Сега съучастник си ти, читателю! Вече завиждам и на теб!" Камелия Кондова, редактор Втора кожа Ева гузно мълчи и опипва с очи пустотата - гъста, лепкава, топла, като сок от онази смокиня. Ева още обича Адам, вярва в Господ и помни змията, но е късно да тръгне. Пред нея е само ... |
|
|
Анастасия Стоева - критик, поет, илюстратор и аниматор, изучавала анимационно кино в Нов български университет. Публикува разкази, статии, сценарии и стихове в различни периодични издания, сред които шотландското списание за литература и превод Interpret, Cineuropa, Zippy Frames, Литературен вестник L'Europeo, Портал Култура и други. Пише редовно за културното издание Програмата, където работи като отговорен редактор до 2023 година, и списания Go Guide. Работи по редица късометражни анимационни филми, като през 2020 сърежисира и анимира българския сегмент от проекта на ASIFA Spiritus Mundi: Animating the World." ... |
|
|
"Едно знаменито стихотворение на Владимир Левчев със стиха над него като заглавие Кой сънува моя живот стана емблема на неговото поколение от 80-те години на миналия век. Образите от този стих пораждат цяла семантична полоса не само в по-сетнешната поезия на Владимир Левчев, но и в творчеството на литературните му приятели. [...] И новата стихосбирка има в заглавието си тази преголяма - и литературна, и философска тема, ето: География на съня. Не трябва да мислим обаче поезията на Владимир Левчев като подвластна единствено на тази вечна, красива, но и тук често плашещо-тревожна проблематика. [...] В призрачния ... |
|
|
"Една ампула мрак" е осмата книга с поезия на Виолета Христова. Излиза през 2015 г. под знака Литературен кръг "Смисъл". Редактор на книгата е поетесата Валентина Радинска, а илюстрациите са на младата Ина Христова. Това е поезия за взирането в себе си и личните открития, които човек прави, докато гледа във вътрешния необят. "Какво ми каза тази нощ на тръгване: Сънят река е. С много брегове. И остри камъни, въртопи, речни ями. Ще те докосна и ще се събудиш. Ще се събудиш и ще ме забравиш. Но твоят път до следващата нощ е само тебеширена чертичка. Не се страхувай, тъмното е длан. Обичам те и ... |
|
|
Трима приятели, два противодействащи заговора, една демонична секта, едно махало-убиец в сянката на Айфеловата кула и още много съставки в алхимичната смес на тайнствената история на мистиката на всички времена. След "Името на розата, "Махалото на Фуко" утвърди славата на италианския културолог Умберто Еко като един от най-четените романисти в света през последните години. ... |
|
|
Вътрешно небе Тайна, която неотменно назовава себе си. На устните и аз съм сладък прилив, бръшлянен отлив. А та сияе. ... |
|
|
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите - организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел. Рот е водачът на Братството. Той е последният чистокръвен вампир, в чиито вени не тече нито капка човешка кръв. Малко преди да бъде убит от лесърите, Дариъс, един от най-добрите бойци на Братството, се обръща към Рот с ... |
|
|
Всеки знае какво са троловете - огромни, тромави и ръмжащи създания в страховити приказки от далечни земи. Но в една чудна поредица от книги фантазията на писателката Туве Янсон рисува свят, където троловете са мънички, неуморни пътешественици и толкова добросърдечни, че при тях постоянно живеят, пристигат или просто наминават най-различни по вид и нрав приятели. С тази история ще се включим в първото увличащо - всъщност направо заливащо! - приключение на Муминтрол и майка му. Докато вървят по следите на татко Мумин и търсят идеалното място да си построят идеалната къщурка, те бродят през гори и планини и оцеляват в ... |
