"Питър реши, че всичко е изгубено и от очите му потекоха едри сълзи. Но няколко познати врабчета чуха неговите ридания. Те долетяха до зайчето много развълнувани и започнаха да го молят да не пада духом. Господи Макгрегър вече се промъкваше с решето в ръка и възнамеряваше да захлупи с него Питър. Но Питър се измъкна от ръкавите на новото си жакетче и навреме избяга, като го остави до храста..."
Из книжката ... |
|
"Той изгуби апетит. Мишлето почувства, че всеки момент може да припадне. - Опитай от желето - предложи му Джони градската мишка. - Не искаш ли? Легни тогава да поспиш. Ще ти покажа най-удобната възглавница на дивана. Във възглавницата имаше дупка. Джони каза, че това е най-хубавата постеля, която обикновено предлагат само на гостите. Но от дивана силно миришеше на котка!"
Из книгата ... |
|
"Отначало надолу с главата слезе Питър... После слезе и Бенджамин. Но за щастие, нямаше никакви последствия, защото паднаха на меко - градината беше засята със салати и беше добре прекопана. Ама че изпотъпкаха лехата и оставиха следите си по нея! Особено малкият Бенджамин, който беше обут с дървени обувки. След като се огледа, Бенджамин каза, че отначало трябва да върнат нещата на Питър. Не може цял живот да ходи, завит в носна кърпа..."
Из книжката ... |
|
"Продаваха още захар, бонбони и малки кокетни пантофки. Магазинчето беше малко, но в него имаше всичко, освен фиби, връзки за обувки и агнешки пържолки - неща, които никога не можеш да намериш точно, когато най-много ти трябват. Рижавелко и Пиперко бяха стопани на магазинчето. Рижавелко всъщност беше едно рижаво коте, а Пиперко куче териер. Зайчетата малко се страхуваха от Пиперко. Мишлетата също посещаваха това магазинче и много го обичаха. Но те пък се страхуваха от котето Рижавелко..."
Из книгата ... |
|
"През прозореца се чуваше, как стопанинът придръпва стола към себе си и как краката на стола се тътрят по каменния под, а доволният господин Макгрегър блажено се подсмихва.
– Едно, две, три, четири, пет, шест сладки малки зайчета скокливи! - каза господин Макгрегър.
– За какви зайчета говориш? - попита мъжа си госпожа Макгрегър. – Пак ли нещо са изгризали?
– Едно, две, три, четири, пет, шест сладки малки зайчета скокливи! - повтори господин Макгрегър, като свиваше пръсти.
– Не се шегувай - разсърди се госпожа Макгрегър. – Какво си говориш под носа?
– В чувала има зайчета! Едно, две, три, четири, пет, шест ... |
|
Творчеството на Биатрикс Пoтъp е известно с веселите истории включващи животни като основни герои. Самата тя като дете прекарвала летните ваканции като си играела с куп домашни любимци като котенца, кученца и няколко сладури, станали герои на нейните книжки.
"В една пясъчна хралупа под една жива зелена ограда живееше малка дървесна мишка, която се казваше Томасина. Домът ѝ беше просто чудесен! Дълги пясъчни коридори водеха до нейните складове за ядки и семена. Томасина имаше вестибюл, стая за гости, кухня, трапезария, килер и склад. Имаше и уютна спалня с легло, направено от картонена кутия."
Из книгата ... |
|
Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - "Златно перо". ... Някога по нашите земи ходеше един вълшебник. В душата му никнеха прекрасни думи, от които той измайсторяваше чудесни приказки и ги подаряваше на децата. В тях се разказваше за Ижо-Мижо и Клан-Клан, за мечката и дърваря, за момичето от вар, за юначното петле, за зайчета, ежковци, глупави вълци и още по-глупави хора, та дори за змейове и лами. Но кой е този вълшебник - ще попитате. Разгърнете страниците на тази книжка и сами ще откриете. ... |
|
"Имаше едно време на света малко момиченце, което се казваше Люси. То живееше във фермата "Литъл таун", което означава "градче". Люси беше добро момиче, само дето все губеше носните си кърпички! Един път излезе разплакана в двора на фермата:
– Ох-ох! Пак изгубих носните си кърпички. Цели три кърпички и една престилка!
После Люси се обърна към малкото коте Ивичка и го попита:
– Не си ли виждало моите кърпички, сладко коте?
Но котенцето мълчаливо продължаваше да мие муцунката с белите си лапички. Тогава Люси попита рижава кокошка:
– Сали, виждала ли си носните ми кърпички?
Но рижавата ... |
|
Творчеството на Биатрикс Пoтъp е известно с веселите истории включващи животни като основни герои. Самата тя като дете прекарвала летните ваканции като си играела с куп домашни любимци като котенца, кученца и няколко сладури, станали герои на нейните книжки.
В тази приказка се разказва за една рижава опашка - тя принадлежеше на малко рижаво катериче, което се казваше Лешничко. То имаше братче, наречено Пъргавко и много братовчеди и братовчедки, които живееха в гората до езерото... ... |
|
В гората живее семейство катерички Тими и Гуди Типтоус, които обичат да събират ядки в гората. Съдбата ги събира с двойка бурундуци. Това са малки катерички с раирани кожухчета. Техните интересни приключения са записани и илюстровани от именитата английска писателка Биатрикс Потър. ... |
|
Малка книга за оцветяване. ... В тази малка книга ще откриете красотата на българските народни носии. Оцветете ги, забавлявайте се и обикнете българския фолклор. Книжката е двуезична - на български и английски език. За да оцветите тази книжка препоръчваме да използвате моливи или пастели, за да избегнете цветовете да се отбележат на другата страница. ... |
|
Творчеството на Биатрикс Пoтъp е известно с веселите истории включващи животни като основни герои. Самата тя като дете прекарвала летните ваканции като си играела с куп домашни любимци като котенца, кученца и няколко сладури, станали герои в поредната ѝ история "Джеръми Рибаря".
Какво ще се случи този път, когато Джеръми Рибарят отиде до реката, дали ще бъде изненадан и как ще реагират на постъпката му всички останали животни в гората.
Любовта към животинския свят и природата великобританската писателка Биaтpикc Пoтъp показвала и чрез рисуването, което също било нейна страст. Нейният най-известен ... |