Преди 85 години видни наши интелектуалци издигат на поета паметник от думи чрез тази скромна, но безценна книга. Тя съдържа кратки спомени и други текстове, посветени на паметта на П. К. Яворов. Всеки от авторите е намерил какво да каже за поета по повод 5-годишнината от самоубийството му. Текстовете са набирани, тъй както са пристигали в редакциите на списанията "Съвременно изкуство" и "Обществена обнова", инициатори за появата на споменика. Оттогава до днес части от книгата непрекъснато се препечатват и цитират. Но "Яворов споменик" излиза в ново издание едва сега. Само текстът е предаден ... |
|
"Обичам Слънцето на живота... И луната на изкуството обичам... Като че ли - най-красив е здрача... Не, нощ... Не, изгрев... Не..." ... |
|
"Някога" - ето я най - красивата дума. Някога - означава минало (смътен спомен). Или бъдеще (смътна мечта). Някога - означава минало! Някога - означава бъдеще! И - никога настояще! Никога! (Настоящето - най - вулгарният миг в триединството!) Благодарна, дискретна, уютна -"Някога!". 1991 г. ... |
|
Том десети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... Откакто се помня, писането е било мое съвсем всекидневно занимание. Съдейки по производството ми, някои смятат, че работя бързо, леко. Не е вярно. Просто имам навика да работя по много - това ми остана за спомен от ония години, когато се изхранвах с научноизследователски труд. При такъв труд почивка няма, няма и очакване на вдъхновение, длъжен си да го предизвикаш сам. По-точно - длъжен си да предизвикаш в себе си способността да пишеш и днес. Това е рефлекс за цял живот, стереотип, както казват сега. Вера Мутафчиева е автор на над 30 ... |
|
Том осми от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... Ако един народ има съдба, тя е неговото място под небето, върху земното лице. България стои ето тук и от това е произлязло много. Застанала е до затворено море - затуй българите не са станали мореплаватели и откриватели; стои срещу Вратата на народите, откъдето често са извирали (произведени в някаква неведома люпилня) вълни диваци - България е лежала пряко стремежа им към облагородени земи; стои покрай Пътя на народите и кръстопътищата му - тук са се кръстосвали войски, интереси, влияния. Противоречива, изпълнена с внезапни висини, неочаквани ... |
|
На 2 април 2008 г. големият български поет Константин Павлов навърши 75 години. Тъкмо тази годишнина е формалният повод за двама негови приятели – художникът Светлин Русев и поетесата Божана Апостолова – да публикуват някои от последните текстове на поета в уникалното издание "Писмо до Светлин" с манускрипти от автора и негови портрети, рисувани през годините от Светлин Русев. ... |
|
Второ издание. ... Началото на XIII век. Цар Калоян е убит, а престолът на Второто българско царство е обгърнат от несигурност и амбиции. В тези бурни времена, когато мечът решава съдбата на царства и народи, една млада жена се оказва в центъра на жестока борба за власт и оцеляване. Дъщерята на Иваница... Мария е обещана за брак по политически причини - нейният съюз може да донесе мир или да разпали война. Докато царството е разтърсвано от предателства, междуособици и външни заплахи, Мария влиза в битка, която не се води с меч, а с ум, воля и смелост. Дворцови интриги, неочаквани съюзи и опасни врагове дебнат зад всеки ... |
|
Второ издание. ... Солунският чудотворец в автентичната си версия от 1942 година. В годината 1197 -ма малкият Йоаница става най-неочаквано дори и за себе си, български цар. Нарекли го Калоян, което означава хубавият, красивият Йоан. Калоян е безкомпромисен, властен, с величествена осанка и плашещ поглед. Неговите задачи са две: да бъдат убедени другите държави да признаят България за законна и независима държава, която никой няма право да напада; и да бъдат включени в границите ѝ всички български земи. Той осъзнава, че никоя от съседските страни няма да изпълни исканията му, затова българският цар се нуждае от ... |
|
Специална поредица - "Най-доброто от високата българска класика". ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдания и ще пребъде в третото хилядолетие. Томът "Почакай, Слънце" предлага избрани творби от творчеството на една от най-талантливите ни поетеси - Дора Габе. В изповедно-поетичен стил творбите ѝ долавят не само лиричните отстъпления, а и учестения пулс на гражданското вълнение. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от ... |
|
"Всяка книга има своя съдба така, както всеки човек изминава своя път. Съдбата на Майките е щастлива. Беше публикувана през 2007 г., спечели престижни български и международни награди, преведе се на девет езика, претърпя единайсет издания у нас. Режисьорът Стилиян Петров създаде театрален спектакъл, който се игра в продължение на пет години. Бях канена на многобройни срещи с ученици и възрастни, на които се обсъждаха проблемите родители - деца. Участвах в различни форуми и дискусии за законодателна превенция на детската престъпност и агресия. Убедих се, че литературата не може да влияе върху приемането на закони, ... |
|
"Пътуване към себе си" е една от най-ярките творби в българската проза през 60-те години на XX век. Това е книга за заминаването, за бягството, за пътя, по който поемаме в търсене на собствената си идентичност. Тук преживяванията са разказани като спомен, а самата история е своеобразен опит за преосмисляне на времето. В книгата си Блага Димитрова поставя акцент върху моралните ценности, чувството за вина и отговорността. Тя ни помага да открием пътя към себе си, най-сложния, истински и стръмен път, криволичещ през житейските проблеми, тревожните мисли и порива на чувствата. "Само дълбоките дири значат ... |
|
"Сборникът с къси разкази "Гризли" е седемнадесетата ми поред книга. Той може да служи и като наръчник по творческо писане. След толкова книги разбрах - не можеш да направиш сборник само от разкази-шедьоври, както на всички нас, разказвачите, ни се иска. Затова аз избрах за пореден път по-реалистичния вариант. Вътре има осем много добри разказа и дванадесет и осем добри, половина от които, четиринадесет, са по-добри от останалите четиринадесет. Читателят, който успее правилно да ги разграничи, според мен заслужава атестат "много добър читател". Оттук-насетне всичко е в неговите ръце, включително и ... |