"Колцина от нас са допускали или знаели, че Айрис Мърдок, майсторката на художествена проза и на няколко философски съчинения, е писала и поезия? Представя ни я за пръв път на български език тази колекционерска книжка в лимитиран тираж, с цветни илюстрации, отпечатана на специална хартия, с чийто нюанс искаме да помогнем на едно деликатно пътуване назад, към времето на писането на стиховете. Както подобава на заглавието, книгата представя една цяла година, месец по месец, през избрана за всеки месец... птица. Като полъх от птиче или ангелско крило, в тих и мъдър летеж на сърцето, в минималистичен - някои биха ... |
|
|
Не можеш да си представиш колко често съм се чувствал изкушен да оповестя от амвона, че няма Бог. Това би било най-религиозното изявление, за което човек може да си помисли. Ако, разбира се, се намери достатъчно достоен човек да го направи и да го приеме... Всяко тълкуване на света е детинщина. Нима не е очевидно? Изгубването на Бога оставя след себе си вакуум, в който може да се настани човешкият разум, но не само това. Смъртта на Бог освобождава ангелите. А те са ужасни. Сред тях има сили и власти. Ангелите са мислите на Бога. И сега той се е разтворил в мислите си, чиято същност, множественост и могъщество ние не сме в ... |
|
|
Това бе името, което италианката ми бе казала на излизане от гората през онзи ден, който сега ми изглеждаше толкова далечен. Беше като заклинание, подшушнато ми за по-нататъшна употреба. Чак сега езикът ми се развърза да го произнесе. Тя се приближи, седна в другия край на леглото и двамата останахме вторачени един в друг. Не си спомням някога да съм гледал друг човек по този начин - когато поглъщаш отсрещното лице с очи, то става част от твоето. Усещах я физически, но това не беше плътско желание, а по-скоро имаше нещо общо с времето, едно разтеглено до безкрайност усещане за настоящето. Не се усмихна, но строгата и ... |
|
|
Рандъл вече не беше онова романтично момче, затова бе успял да види Линдзи без никакви илюзии. Прие я каквато бе и се остави нейното ухание на леко безскрупулна, дори леко вулгарна виталност да го подлуди. Даже фактът, че тя очевидно, макар и не много демонстративно, си търсеше добра партия за женитба, му доставяше удоволствие. Някои по-проницателни хора биха я нарекли пресметлива лисица, но с него тя беше честна, не си правеше труда да се преструва и това превръщаше малките й хитрини в нещо още по-очарователно. С него тя беше почтена, открита, а най-хубавото у нея, с изключение, разбира се, на приликата й с Диан дьо ... |
