Една жена, повалена от треска, е споходена от призраци от миналото. Това са четирима души, които е обичала: важна личност, чиито думи все още отекват в нея; приятелка, сякаш изчезнала от лицето на Земята; любов, обречена на мимолетност; и друга, обречена на безвремие. Това е роман с четири портрета и хиляди детайли - за един хипнотизиращ танц, за няколко захабени книги и за три празнични рокли. Може ли обичаните от нас наистина да изчезнат? И кой всъщност е обект на портрета? Човекът, когото рисуват, или този, който държи четката? Романът печели награда Аугустприсет за най-добър роман, 2022 г. и награда Афтонбладет, ... |
|
Ампаро и Рефухио, две осиротели момичета, са принудени да слугуват в дома на властната, невъздържана и зла Росалия Пипаон. Рефухио не издържа на униженията и си тръгва, но смирената Ампаро, наричана от господарката си Мъка, остава да търпи капризите и обидите ѝ. Уж замислена за доброто бъдеще на своята прислужница, Росалия решава, че е най-добре момичето да стане монахиня. Но идва спасение. Чест гост в дома на Росалия е Агустин Кабайеро, неин братовчед, мъж с добро сърце и с много пари, спечелени от дългогодишния му престой в Америка. Въпреки голямата разлика в годините между Агустин и красивата Ампаро двамата се ... |
|
Москва, 1925 година. Професор Преображенски, светило в световната медицина, присажда на улично куче хипофизата и семенните жлези на пролетария Клим Чугункин, убит при пиянска свада. Операцията е успешна, но резултатите са плачевни. Полиграф Полиграфович - новосъздаденото същество с кучешко сърце и пролетарско съзнание - се оказва също тъй брутален, кух, безогледен и негоден, какъвто е и самият съветски строй. Романът Кучешко сърце е иззет още в ръкопис през 1926 година по нареждане на ОГПУ. Михаил Булгаков така и не доживява да го види отпечатан, подобно на шедьовъра си Майстора и Маргарита. Страниците на изданието с ... |
|
"Лавър" на Евгений Водолазкин (2012) е една от най-успешните руски книги на десетилетието. Романът е преведен на повече от тридесет езика. "Гардиан" го поставя наравно с произведенията на Ф. Достоевски, У. Голдинг и Дж. Ъпдайк, а "Хъфингтън Поуст" го определя като "трудно и блестящо четиво, несъмнен шедьовър". Някои критици сравняват Е. Водолазкин с Умберто Еко, а "Лавър" - с "Името на розата". Времето в този "неисторически роман" е накъсано, дори низвергнато, включително чрез езика. Органично са преплетени различни езикови пластове и епохи: ... |
|
Двайсет и една годишният студент Алехандро Микис случайно открива заедно със свой приятел спящо на улицата момче. Това е Фелипе, който е напуснал дома си и е дошъл в големия град, за да търси работа. Двамата приятели се погрижват детето да бъде приютено и нахранено. По-късно съдбата отвежда Фелипе в дома на учителя дон Педро Поло, където става слуга и същевременно посещава училището, в което господарят му преподава. Подобно на другите ученици, момчето е подложено от дон Педро на физически и психически тормоз. Затова, когато получава крупна сума пари от своя сродница, Алехандро взима момчето при себе си. Но дали ... |
|
Една любовна история от Емилия Пардо Басан. Любовта често навлиза в живота ни неочаквано, пронизва сърцето ни, поразява ни като слънчев удар и колкото и да се съпротивляваме, сме неспособни да устоим на властното ѝ привличане. Така се случва и с главната героиня на романа Слънчасване, маркиза Франсиска Табоада (Асис), млада вдовица с безупречна репутация в обществото. Напразни остават всички усилия на прелестната дама да се противопостави на ухажванията на дон Диего Пачеко, светски галант с изискани маниери и неустоим чар. Връзката им би останала в полето на баналната романтика, ако не бе пресъздадена с остро ... |
|
Всеки от романите на Артуро Перес-Реверте е свързан с историята и с отминали действителни събития. В продължение на 21 години той работи като военен кореспондент и признава, че всичко за отношенията между хората е научил точно тогава. Именно опитът от онези години му помага в създаването на толкова много бестселъри, разнесли славата му по целия свят. А настоящият му роман, Италианецът, е една истинска история за любов и война, за вярност и доблест. Втората световна война е в разгара си. През 1943 година победите на Съюзниците са намалили сериозно шансовете за победа на страните от Оста. Въпреки обезкуражаващия ход на ... |
|
След случайна среща с мистериозна португалка учителят по древни езици Раймунд Грегориус внезапно изоставя подредения си живот, за да започне нов. Тръгвайки по следите на Амадеу де Прадо - (измислен) португалски лекар и есеист, чиито писания изследват идеите за самотата, смъртността, смъртта, приятелството, любовта и лоялността, - той хваща нощния влак за Лисабон. Грегориус е обсебен от книгата на Прадо и нетърпеливо се опитва да разбере живота на автора. Тези разследвания го превеждат през цял Лисабон и го срещат с хората, чийто живот е бил преплетен с този на Прадо. Постепенно се очертава образът на един необикновен ... |
|
Още виждам дъха ти Крачиш разсеяно по пътеката. Иглолистните дървета са си зелени, широколистните вече са оранжеви и червени, облечен съм неподходящо. Понякога те настигам, разменяме незначителни думи по текущата работа, с теб съм по-умен от обичайното. Бузите ти са все по-хлътнали, крачолите ти почват да се ветреят, понечвам да посоча с ръка къде е изчезнал коремът ти - и я връщам. Усещам те все по-близък от всякога, все по-малко имам какво да ти кажа, а ти се оттегляш. Марин Бодаков ... |
|
Неземни плажове, вино и футбол... с това е позната Португалия на света. Но това ли е всичко, с което може да се гордее? Наглед малка, тя сякаш винаги остава леко встрани от прожекторите в сравнение с други европейски държави. А всъщност притежава голям чар, уникален дух и пъстрота! Хатън увлекателно разказва за нейното развитие от създаването ѝ, за времето на Великите географски открития, в които е пионер и основна движеща сила, за величието ѝ като глобална империя, през политически преврати, отношения със съседни държави и още много други значителни събития. Всичко, през което Португалия е преминала, е ... |
|
Гласът на тихия копнеж е във всяка от нас. Така силно се стремим да бъдем пълноценни партньори, посветени на работата, добри приятелки, грижовни майки, дъщери, съпруги. Мислим, че този стремеж ще ни накара най-сетне да се почувстваме живи и смислени, но вместо това сме все по-изморени, притиснати, претоварени и неудовлетворени. Вървим през живота си и се питаме: Не трябваше ли всичко да е по-красиво от това? Чувствена и дръзка, настоятелна и нежна, тази книга е проникновен поглед върху много лични и обществени теми, които или се считат за неудобни, или често остават неизговорени. Чрез собствените си преживявания, ... |
|
В нощта дебне лудостта. Ако не заспиш, ще я приютиш. Ема Авърел има сериозна причина да се страхува от деня, в който ще навърши четиридесет години. Точно на своя юбилей майка ѝ окончателно е загубила разсъдъка си, а при спомена за този кошмар тя все още потръпва. Ема очаква с нея да се случи същото. И това, че не може да заспи, е сякаш първият знак, че не греши. Животът ѝ досега е бил подчинен на реда и разума. Голямата къща, чудесният съпруг, двете прекрасни деца и бляскавата кариера. Някъде назад е оставила спомените за майка си и трудното детство, а пред хората твърди, че тя е мъртва. Но не е - и миналото ... |