Кратка история на развитие и етични аспекти на темата. ... Мариана Тодорова е доктор по футурология и изследовател в Института по философия и социология към БАН. Била е народен представител в 43-то НС. Има специализации по лидерство в Харвард Кенеди Скуул, Държавния департамент на САЩ и Китайската академия за управление. Представител е на глобалния тинк танк "Милениум Проджект" в България и е член на Световната академия за наука и изкуства. Участва в множество конференции за изследвания на бъдещето и футуристика. През юли 2019 г. излиза първата и книга в САЩ - "Future Studies and Counterfactual Analysis. ... |
|
|
Проблемът за "произхода" не е от вчера и ще продължава да вълнува все повече българи, особено тези, които в момента не са в България. Хиляди от тях си провеждат генетични изследвания за "произход", но малцина са получили очаквания отговор. В този смисъл бихме напомнили, че историята на българите е най-малко в гените, а в културното и историческо наследство, което са оставили нашите прадеди. Силата на генетичните изследвания е в невероятната им възможност да оценяват генетичните рискове, а от тук и възможността за провеждане на ефективна профилактика, диагностика и успешно лечение за всички болести. ... |
|
|
Все повече доказателства сочат, че сме продукт на нещо повече от случайни мутации и биологичен късмет. Те могат да ни разкажат какво се е случило, но не и защо. Истината е, че ако не намерим начин да пътуваме във времето, никога не ще узнаем докрай причината за нашето съществуване. Но може би не е и нужно. За първи път в 300-годишната история на науката пишем нова човешка история, която ни дава нов отговор на прастария въпрос, кои сме ние. Една от големите иронии на съвременния свят е, че науката, за която се очаква да разреши тайните на живота, е направила точно обратното. Нови открития доведоха до още повече въпроси ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Минало несвършено". ... Създаден през есента на 2005 г., Института за изследване на близкото минало идва да запълни една все по-осезаема липса в академичния и обществения ни живот. Комунистическото минало е загърбено, но не е осмислено и преодоляно, не е изживяно като манталитет и продължава да се възпроизвежда под различни форми. На фона на общественото мълчание за комунизма и сблъсъците на различни частни памети, както и на различни стратегии за манипулирането им, се появяват поколения без историческа памет. Ще бъде жалко, ако преминат през историята, или по-точно историята ... |
|
|
Като непосредствен участник в Балканската война Симеон Радев е свидетел на успехите на българските воини, на радостта на освободените си братя от Македония и Тракия. За тези събития ни разказва с вещото си перо на публицист Симеон Радев в книгата „Това, което видях от Балканската война“. Но подписаният Лондонски мирен договор няма практическо приложение поради избухването на Междусъюзническата война (1913). Като пряк свидетел и участник в мирната конференция в Букурещ той ни разказва в книгата си „Конференцията в Букурещ и Букурещкият мир от 1913 г.“ – как поради задкулисни игри, нечестни сделки и недалновидност на ... |
|
|
Презентизъм и изживявания на времето Франсоа Артог е историк, директор-изследовател в Училището за висши студии по социални науки в Париж. Той работи по проблемите на древната и новата историография. ... |
|
|
|
Мрежите на прехода: Какво всъщност се случи в България след 1989 г.
Иван Чалъков, Андрей Бунджулов, Иво Христов, Лиляна Деянова, Нина Николова, Д. Деянов, Т. Митев, Б. Славенков, Огн. Симеонов, Пл. Чипев, В. Стойнев, Ст. Фелиси
Изток - Запад
|
| Цена: 11.75 € / 22.98 лв. |
|
 |
|
Преходът, погледнат от отиващото си социалистическо общество, е последната битка между партийната и стопанската номенклатури. Той узакони частната собственост и отприщи индивидуалното предприемачество, но заедно с това разруши корпоративната структура на българската икономика. "Осиротелите" държавни фирми се оказват с разкъсани технологични връзки, уязвими за политически, синдикален, силов и други форми на извъникономически натиск, идващ от новите финансово-икономически групировки на победителите в последната битка вътре в номенклатурата. Те обаче така и не достигнаха мощта на руските или украинските олигарси, ... |
|
|
Правосъдният министър от времето на Борис ІІІ - Васил Митаков, хвърля сензационна светлина върху обществено-политическия живот в България непосредствено преди и веднага след избухването на Втората световна война. Изтъкнатият ни юрист е стенографирал впечатленията и преживяванията си в таен дневник, който обхваща не само периода, в които е бил в изпълнителната власт (в двата кабинета на Георги Кьосеиванов 1938 - 1939 г. и 1939 - 1940 г. и в този на проф. Богдан Филов 1940 - 1942 г.), но и годините до февруари 1945, когато е екзекутиран от Народния съд. "Дневникът на Митаков" съдържа разшифрованите стенограми, ... |
|
|
"Многобройни са фалшификациите и укритите истини за много важни събития от нашето минало. Нашата политическа и дипломатическа история бе осакатена и нагласена да обслужва теснопартийни и чужди интереси. Неизвестни за народа ни, даже и за някои учени, бяха и са редица договори, определили националните ни граници и развитието на българската държава. Не се знаеха и не се публикуваха договорите, по силата на които България е била окупирана за неопределено време, както и договорите, по силата на които са били изплатени огромни издръжки за окупационните войски. Неизвестни за широката публика са и днес клаузите на ... |
|
|
Историята на националноосвободителното движение в Македония и Одринска Тракия от края на XIX и първите десетилетия на XX в. е обект на подчертан интерес от историографията. Разкрити са редица страни, свързани с условията, предпоставките и участниците в революционното движение, с неговите конкретни прояви, с последиците от освободителните действия за българското население в Европейска Турция и за официалната политика на Княжество България. В значителна част от изследванията са разгледани въпроси за характера, ролята и значението на Вътрешната македоноодринска революционна организация (ВМОРО) като на най-съществен ... |
|
|
Международните отношения през XIX век ... Как мислим за международните отношения в предишни векове? Като за конкретни и статични събития, процеси и подходи или като за "наследство", което е пренесено в съвременността. В монографията "Дипломация и политика в международните системи "Метерних" и "Реалполитик" - Международните отношения през XIX век" определено се разглежда като "наследство", което гради традиции. То съдържа "баланса на силите", националната държава като субект в международните отношения и възприемането на конкретна международна среда като система - & ... |
|
|
Историята лесно може да бъде превърната в мит. Трудно е зад мита да видим реалностите на миналото. Това ни помага да направим изследването на Ангел Димитров. Книгата има два центъра. Първият е разположен в историята на съвременността и анализира разпадането на Югославия и обстоятелствата, при които Република Македония се превръща в независима държава. Другият насочва вниманието към сложния, противоречив и моделиран отвън път към македонската държавност. В това първо по своя интегрален исторически подход изследване на произхода на съвременната македонска държава, авторът не оставя без отговор и най-сложните въпроси за ... |
