Част от поредицата "Вълчан Войвода". ... Христо Красин ни разказва увлекателна история, изпълнена с приключения и неочаквани обрати. Той се позовава на записките на поп Мартин - един от най-близките съратници на Вълчан войвода, който открива скрито съкровище в един от „банковите трезори” на римляните. Известни със своята изобретателност при опазването на златото, което добивали из нашите планини, те го криели в естествени пещери или ръчно прокопани галерии. Някои от тези „банки” вече са открити и разграбени, но повечето все още пазят тайните си. В интервю за Радио „Дойче Веле” преди години авторът повдига ... |
|
|
Книга подарък за особено скъп човек ... "Любовта едновременно причинява и страдание, и радост". "Любовта не завижда, завиждате ли - нямате любов". "Любовта е храна на живота: без нея не може да се живее и да се постигне нещо в света". "За всеки човек е определено, кого да обича. И всеки човек трябва да намери онзи, който го обича". "Когато обичаме някого, ние го познаваме и се интересуваме от него като част от самите нас" ... |
|
|
Двуезично издание на български и френски език ... Има вълнуващи страници, които се превръщат в културен феномен, чрез който можем да прочетем музикалната ни летопис, музикалнокултурните ни нагласи, народопсихологията ни. Такава е историята на известните северняшки хора за духов оркестър. Създадени през първата половина на ХХ век в Северозападна България като индивидуално творчество, механизмите на тяхното разпространение предначертават пътя им на фолклоризиране. Причините за тази метаморфоза са в самата изпълнителска практика. Военните духови оркестри и селските музики са центърът на музикалния живот, особено в по-малките ... |
|
|
"Особено място в прозата на Иван Вазов заемат неговите пътеписи - "Един кът от Стара планина", "Великата Рилска пустиня", "В недрата на Родопите", "От Марица до Тунджа", "Седем престола", "Разходка до Искър", "Витоша", "Розовата долина и Тунджа". Това са текстове, формиращи своеобразен контрапункт на разказите за упадъка на съвременното общество. Те съдържат незабравими природни описания, в които се вплитат редица факти и наблюдения из битието и нравите на българите - исторически, философски, народопсихологически, културни (езикови, ... |
|
|
Ежедневни практики за радост, усмивки и благополучие. В книгата ще откриеш 80+ позитивни утвърждения, които са написани с доза реализъм на разбиращ и подкрепящ език. Точно така, както би трябвало да си говорим сами на себе си! Като на най-добрите си приятелки! Нали, точно така си говорим всеки ден."Вярваш ли в силата на положителните утвърждения? Ако отговорът е не, спокойно! Не си само ти! И аз дълго време имах сериозни съпротиви по темата. Струваше ми се много глупаво и фалшиво... нереално. Докато открих, че мога да ги пренапиша, така че да звучат в унисон с моето виждане по въпроса. Така че в тялото да не се ... |
|
|
Съставители: Димитър Анакиев, Габриела Цанева. ... "Миналата година в САЩ излезе моя антология на българското хайку Човек на английски език. В нея участваха 75 автори, всеки с по едно хайку, обхващащо 50-годишен период на писане на хайку в България. Задачата на тази антология беше да представи на международната литературна публика основните черти на българското хайку като развита национална литература. Веднага след американското издание се появи необходимостта от разширеното българско издание, което да хвърли нова светлина върху българската литература и да направи българското хайку неотменимо нейна незаменима част, ... |
|
|
Наричат ме България е сборник с разкази, в които героите се борят за любовта си или за рожбите си, стават жертва на злото или на безмилостната съдба, израстват и отстояват себе си. Творби, които съпреживяваме и ни карат да се гордеем, че сме българи."Не съм художник. Не ми е дадена дарбата да свещенодействам с четка и бои. Мога само с перо и мастило да нарисувам страната на розите. Поискам ли да опиша България, затварям очи. И я виждам мислено как приема няколко образа. Първо - ръце, които приспиват дете. После - планини великани и езера с чистотата на сълзи, орлово гнездо и Орфеева песен, черна забрадка, грижливо ... |
|
|
"Искате бели нощи? Как да ви кажа - единственият начин е да си издрапате до тях през черните дни. И не, не съм черногледа или цялата в бяло - животът е такъв, редуват се нещата, както денят и нощта се редуват, горе-долу поравно. Даром даденото също трябва да се плати. Всичко, което искаш в този живот, трябва да си го изработиш. Има ли, питате, такава любов? Има, разбира се. Всяка любов е такава. Когато две любови се срещнат и се познаят, тогава са белите нощи. Дори посред бял ден. Адски е просто, затова не можете да го разберете, все усложнявате. Отвътре навън, не обратното. Малко като в приказката за златната вода ... |
|
|
"Да крачиш само - е съпротивление. Да влезеш във вода, в огън - пак. Нестигнатата цел - съпротивление. Постигнатата - носи негов знак. И плуга, и ракетата, зърното, и труса нейде в земните недра, прибоя на морето... Как животът това съпротивление побра! Плътта ни не е ли съпротивление? А мисълта? А чувството за дълг? Съпротивление е съвестта. И бреме е. Ама какво без нея бих могъл? Часовниците като белезници заключват китката ни за това, което все да правим сме длъжници. Кое ни неусетно окова, че все вървим и все вървим нататък, където свети онзи ключ - мечтата." Атанас Звездинов ... |
|
|
Маргарита Петкова пише за любовта както никой друг, а в стиховете ѝ хиляди българи припознават собствените си чувства. Затова нейните стихове се приписваха на ръка, след като книгите ѝ още с излизането им моментално свършваха в книжарниците. Сега се споделят в социалните мрежи, но продължават да палят същите емоции. Най-пресният пример са Белите ми нощи - спечелилите си хиляди почитатели стихове на поетесата (още докато се раждаха) и събрани сега между кориците на книгата ѝ. Маргарита Петкова отново пише за любов, но чертае нови посоки за българската поезия. Тя отново е предизвикателна. ... |
|
|
Юбилейно издание по случай 100-годишнината от рождението на големия писател, поет и сатирик Радой Ралин, което побира всички негови знакови произведения. Радой Ралин (псевдоним на Димитър Стоянов, 23.04.1922 - 21.07.2004 година) е може би най-колоритният български поет, писател, сатирик, епиграмист, драматург и дисидент. С всяка от творбите си и с примера на собственото си страдалческо битие той докрай защитава принципите на свободата и вечните човешки ценности, като не се бои да осветлява и критикува разнообразните обществени недъзи."Радой беше и си остана извън рамките на обичайното, един необикновен човек, не по ... |
|
|
Публицистика. Есеистика. Критика. Разговори. ... "Живеем в това общество и сме свидетели на този чудовищен процес на раздробяването му. За съжаление той не е абстрактен, а реално-унищожителен, който срина из основи всичко, съградено с труд, пот и всеотдайност от поколения - мечтатели и родинолюбци. Да, тридесет години вече това общество се гърчи, агонизира, смалява се като тежко заболяло от неизлечим рак. Защо ли? Защото е погрешна диагнозата, вместо да се приложи животоспасяваща операция, болестта се залъгва с елементарни медикаменти. Няма лъжа, има истина и тя е, че обществото ни върви към гибелен край и се прави ... |
