Сузана Йорданова е сред най-разпознаваемите имена на съвременната българска поезия. Автор е на стихосбирката Душата дрънка, докоснала сърцата на хиляди читатели. През 2023 г. е наградена с почетна грамота за особен принос в укрепването на българския литературен кръжок във Виена, където дълги години живее и организира литературни четения. Носталгията и любовта към варненското море обаче се оказват по-силни - Сузана се завръща в България, за да твори там, където душата ѝ дрънка най-искрено. Мактуб: Така било писано е задълбочено пътуване към вътрешния свят, в което лист по лист Сузана прекрачва границите на ... |
|
"Как да живеем с другите? Различни. Вярващи. Безпътни. Възможно ли е да изпитаме емпатия, да се опитаме да ги разберем? Да им помогнем по Пътя. Романът на Мария Лалева Пътища от огън навлиза във взривоопасната зона на човешките взаимоотношения. Зона на търпимост и вглеждане в другия. Роман, който говори за нас днес - кои сме? Човеци ли сме? Във време на разделение и омраза романът е опит да ни събере заедно, да ни успокои, че можем да живеем с другите. Бежанци тръгват по Пътя на личното спасение, за да преминат през Ада на човешкото отхвърляне, но и да намерят смисъл в приятелството с непознати. След успеха на ... |
|
"Без излишен възторг, с много вяра, с много нежност, но и с много достойнство в Разплакана пръст Ива Спиридонова се обяснява в любов на... самия живот. Понякога той се подвизава като любим, друг път като приятел, даже като Господ. Всъщност, така както е при повечето хора." Камелия Кондова "Ива Спиридонова е заплашително нежна и откровена с най-новата си стихосбирка Разплакана пръст. Още със самото заглавие дава ясно да се разбере, че е подготвена за пореден скок в поетичното пространство, независимо от последствията, сякаш поезията за нея е храна и въздух." Хайри Хамдан "Тази книга не ... |
|
Ако (се) забравя някой ден... Аз искам да запомниш най-доброто в мен. Да съм завинаги такава - посрещаща с усмивка всеки ден. Безкрайно вдъхновена, до забрава. Аз искам да запомниш най-доброто в мен - момиче, в красотата на живота лудо влюбено, което всеки миг на нежност, подарен от теб, в сърцето си е сбрало, някога изгубено. Заедно Кафето сутрин, ако искаш - с мляко. И кратката раздяла с Хубав ден! Разкошеството някой да те чака. И този някой да очаква мен. Следобеди със сладки аромати, въздишките по повод филм любим. И всякакви вълнения крилати, с които нощем можем да летим. И нежността на тънкото ми кỳ ... |
|
Оля Ал-Ахмед е журналист, поет, преводач от руски и арабски език. Автор е на статии, пътеписи, репортажи, политически анализи и интервюта със световноизвестни личности, както и на две стихосбирки Огледало и Черното кокиче. Завършва СУ Климент Охридски в София, специалност Арабистика и магистратура по журналистика и английски език през 1989 г. През 1990 г. специализира в Дамаск съвременна арабска литература. Журналист с дългогодишна практика в редица издания като Преса, 24 часа, Труд, Новинар, Стандарт, Тракийско слово, Словото, Трета възраст, Марица и други. През последните години е била специален кореспондент за Русия ... |
|
"Азиз Таш отдавна е завоювал авторитетно присъствие в литературата с книгите си Повод за небе (1993), На 22. Апокриф за дъжд (2004, 2007), Adrianopol'dan Edirne'ye" / От Адрианопол до Одрин (2007). Не по-малко популярен е и като преводач на Кемал Йозер, на антологии от съвременната палестинска и кувейтска поезия, с преводите си на турски на Житие и страдание на грешния Софроний и Книга за Софроний на Вера Мутафчиева и Книга за българите на Петър Мутафчиев. Както и предишните книги на Азиз Таш, така и Небе на 33 не е просто сбор от писани в някакъв период стихотворения. Тази е пълна със стихотворения, ... |
|
Едно от най-хубавите неща в живота е да изоставиш пътя, по който другите смятат, че трябва да вървиш, и да поемеш в посоката, в която те теглят сърцето и душата ти. Двама души, избрали самотата... Мира е разочарована от мъжете и живота млада жена, намерила покой и сигурност сред древната история на малкия средиземноморски град Сиде в Турция. Животът ѝ минава в работа като екскурзовод, колцина приятели и мечта за къща с веранда с изглед към морето. Стефан е разследващ журналист, син на виден софийски бизнесмен, чиято голяма мечта е да стане главен редактор на списанието, за което работи. Една монета ги събира... На ... |
|
Дългоочаквана дебютна стихосбирка на Ана Цанкова, която събира в повече от 80 страници интересна, фина и разпознаваема поезия и пленява читателя с деликатност и мекота на изказа. "Сърцето ми е самоделна бомба внимавай с разките движения подхлъзващите думи разлюляващите удари нежно че току виж сме отпътували и двамата" Ана Цанкова ... |
|
Неизлечимо болна млада жена и малкият ѝ син пристигат в Стария Созопол. Тук се запознават с няколко души, които скоро стават тяхно семейство: Михаил - бивш популярен актьор и настоящ пияница, Демир - мъдър и благ старец, Луиза - борбена и импулсивна арменка, и баба Настасия - ясновидка и гадателка. От този миг животът на всички се преобръща, а съдбите им се преплитат необратимо в любов, раздяла, смърт, прошка, мистика и усещане за предопределеност. Драматичната история на ръба между философията и притчата провокира читателя да си задава въпроси, да открива своите лични отговори и да изживее цяла палитра от човешки ... |
|
Една невероятна история, която няма да можете да оставите. ... Ако вярваш само на нещата, видими за очите, но въпреки това в главата ти често звучи песен, недостъпна за другите, това означава, че или си специален, или нещо много специално ще ти се случи. Или пък че грубата реалност, която всички ние обитаваме, трябва да има и изход към мистичното, към свръхреалното, за да придаде основание на случващото се. Защото всяко съществуване се нуждае от метафизичност, за да бъде осмислено като правило. Особено разположено във време, когато добро и лошо дотолкова си приличат, че е само въпрос на избор как да бъдат наречени. ... |
|
"Всеки има своите терзания в синьо". За всеки любовта преминава под различни цветове. За едни е розови сърца и червени рози. За други - черен мрак и тъмнина. Но тази стихосбирка пази една любов в синьо. Всеки стих крие чувства и емоции, които са способни да се отразят в душата на читателя и да паснат на всяка любов - към морето, към синьото небе, към нечии очи. Четейки всеки ред, пред вас се разкрива пълният образ на Другия с цялата му красота, любов и недостатъци. Потапяйки се в тази книга, всеки разбира колко много означава синият цвят. Любомира Емилова е само на двайсет години, но това е вече нейна трета ... |
|
Кои са дните за обичане? Намерили ли сме пътя си? Имаме ли вяра в живота и в себе си? Живее ли в нас надеждата? Разпознаваме ли любовта в очите на другите? Можем ли да я изкажем, дадем, получим... На тези въпроси дава свой искрен отговор Симеон Аспарухов в дебютната си стихосбирка Дни за обичане, естествено продължение на онлайн пространството на неговия Разхвърлян ум. Потърсете и вие вашите отговори сред нейните страници. А може би в думите му ще откриете път към себе си. ... |