"миглите ми пожълтяха появиха се летни лунички и нова гънка около усмивката забравих няколко неща: пътя до офиса кредитната си карта затворените обувки и теб съседката ми каза че приличам на дъщеря ѝ преди да полети от осмия етаж изглеждала безгрижна" Ева Гочева Ева Гочева е родена в град Бургас. Завършва руска филология в СУ Св. Климент Охридски. Освен поезия пише и проза. Нейни произведения са публикувани в Литературен вестник, Словото днес и десетки онлайн издания за литература и изкуство. Съвсем друга история е дебютната ѝ стихосбирка. ... |
|
"Нас, които ни няма" е обяснение в любов на цяло едно поколение. Към един любим град. Към писането и книгите. Към културните жалони и музиката на 90 -те. Към астрономията и фантастиката. Един болезнено личен автофикционален роман, разказан от момчето и момичето, което всички сме били. Роман за самотата и спасенията, за пробуждането на сексуалността и разрушителните импулси, за приятелствата и предателствата, за родителските бягства и силата на гените. За крехкия абсолют на любовта."Много добър стил. Чудесно построени изречения, ритъм, образност, майсторски описани сцени. Конструкцията с двете огледални ... |
|
Всеки ден сме изправени пред избора дали да бъдем добри или лоши... Днес какво ще избереш? Можеш ли да направиш невъзможното, за да имаш още само една секунда живот на тази земя? Можеше ли да простиш на друг, това което не би простил на себе си? Романът на Георги Бърдаров "Absolvo te" задава онези простички, но толкова важни въпроси. В книгата си авторът се опитва да стигне до най-мрачните подземия на човешката душа, там където се раждат злото и доброто. Тримата главни герои са едновременно много различни един от друг като произход, вяра и съдба, но в същото време са свързани помежду си от невидимите нишки на ... |
|
"Ива Спиридонова има дълбоко уважение към думите, което я застрахова да ги употребява напразно. Разпознаваема е нейната поезия, което я прави автор с физиономия, с послания от сърцето, но от грамотното сърце, което първо се е научило да обича, а после да пише, че обича. "От мен до другото безсмъртие" е любовна книга. Но не само. Откровена книга. Но не само. Смела книга. Но не само. Това "още нещо", което я прави безспорен литературен факт, е точно този респект от думите - много близко до призванието, до неизбежната потребност да се разголиш до сричка и до... душа." Камелия Кондова, редактор ... |
|
"Азиз Таш отдавна е завоювал авторитетно присъствие в литературата с книгите си Повод за небе (1993), На 22. Апокриф за дъжд (2004, 2007), Adrianopol'dan Edirne'ye" / От Адрианопол до Одрин (2007). Не по-малко популярен е и като преводач на Кемал Йозер, на антологии от съвременната палестинска и кувейтска поезия, с преводите си на турски на Житие и страдание на грешния Софроний и Книга за Софроний на Вера Мутафчиева и Книга за българите на Петър Мутафчиев. Както и предишните книги на Азиз Таш, така и Небе на 33 не е просто сбор от писани в някакъв период стихотворения. Тази е пълна със стихотворения, ... |
|
Книгата включва 2 новели - Чуй песента на вятъра и Пинбол. ... През историята за съзряването на двама млади мъже - анонимния разказвач и неговия приятел Плъха - двете ранни новели представят необичайно реалистичен за творчеството на писателя разказ за самота, натрапчива маниакалност и спонтанна еротика, но вече съдържат и особеностите на неговия по-късен стил. Дистанцираният и безстрастен повествовател нерядко е в ярък контраст с поведението на другите герои, а силно интроспективният разказ е изпъстрен със сюрреалистични елементи, които създават характерната атмосфера на литературния свят на чародея Мураками. През ... |
|
Дългоочаквана дебютна стихосбирка на Ана Цанкова, която събира в повече от 80 страници интересна, фина и разпознаваема поезия и пленява читателя с деликатност и мекота на изказа. "Сърцето ми е самоделна бомба внимавай с разките движения подхлъзващите думи разлюляващите удари нежно че току виж сме отпътували и двамата" Ана Цанкова ... |
|
Неизлечимо болна млада жена и малкият ѝ син пристигат в Стария Созопол. Тук се запознават с няколко души, които скоро стават тяхно семейство: Михаил - бивш популярен актьор и настоящ пияница, Демир - мъдър и благ старец, Луиза - борбена и импулсивна арменка, и баба Настасия - ясновидка и гадателка. От този миг животът на всички се преобръща, а съдбите им се преплитат необратимо в любов, раздяла, смърт, прошка, мистика и усещане за предопределеност. Драматичната история на ръба между философията и притчата провокира читателя да си задава въпроси, да открива своите лични отговори и да изживее цяла палитра от човешки ... |
|
Една невероятна история, която няма да можете да оставите. ... Ако вярваш само на нещата, видими за очите, но въпреки това в главата ти често звучи песен, недостъпна за другите, това означава, че или си специален, или нещо много специално ще ти се случи. Или пък че грубата реалност, която всички ние обитаваме, трябва да има и изход към мистичното, към свръхреалното, за да придаде основание на случващото се. Защото всяко съществуване се нуждае от метафизичност, за да бъде осмислено като правило. Особено разположено във време, когато добро и лошо дотолкова си приличат, че е само въпрос на избор как да бъдат наречени. ... |
|
"Всеки има своите терзания в синьо". За всеки любовта преминава под различни цветове. За едни е розови сърца и червени рози. За други - черен мрак и тъмнина. Но тази стихосбирка пази една любов в синьо. Всеки стих крие чувства и емоции, които са способни да се отразят в душата на читателя и да паснат на всяка любов - към морето, към синьото небе, към нечии очи. Четейки всеки ред, пред вас се разкрива пълният образ на Другия с цялата му красота, любов и недостатъци. Потапяйки се в тази книга, всеки разбира колко много означава синият цвят. Любомира Емилова е само на двайсет години, но това е вече нейна трета ... |
|
Кои са дните за обичане? Намерили ли сме пътя си? Имаме ли вяра в живота и в себе си? Живее ли в нас надеждата? Разпознаваме ли любовта в очите на другите? Можем ли да я изкажем, дадем, получим... На тези въпроси дава свой искрен отговор Симеон Аспарухов в дебютната си стихосбирка Дни за обичане, естествено продължение на онлайн пространството на неговия Разхвърлян ум. Потърсете и вие вашите отговори сред нейните страници. А може би в думите му ще откриете път към себе си. ... |
|
Публикуван за пръв път през 1847 г., "Още десет години по-късно" описва двора на Луи XIV и предлага една романтична версия за загадката около Желязната маска. Героите от "Тримата мускетари" са остарели, но се впускат в последната си битка за справедливост. След 35 години вярна служба, д'Артанян подава оставка като лейтенант на мускетарите, която той приема от младия крал-слънце Луи XIV. Заедно със своите стари приятели е въвлечен в новия дворцов свят - свят на интриги, шпионаж, ревност, коварство. Мускетарите се намесват в легендарната история за двойника на краля-слънце - мистериозния човек зад ... |