Сезоните, които не прощават. Стихосбирка

Ако (се) забравя някой ден...

Аз искам да запомниш
най-доброто в мен.
Да съм завинаги такава -
посрещаща с усмивка
всеки ден.
Безкрайно вдъхновена, до забрава.
Аз искам да запомниш
най-доброто в мен -
момиче, в красотата на живота
лудо влюбено,
което всеки миг на нежност,
подарен от теб,
в сърцето си е сбрало,
някога изгубено.

Заедно

Кафето сутрин, ако искаш - с мляко.
И кратката раздяла с Хубав ден!
Разкошеството някой да те чака.
И този някой да очаква мен.

Следобеди със сладки аромати,
въздишките по повод филм любим.
И всякакви вълнения крилати,
с които нощем можем да летим.

И нежността на тънкото ми кỳтре.
И ласката на моята коса.
Не мога да ти обещая утре,
но мога днес да ти го подаря.
Елена Стоянова

"Сезоните може и да не прощават, но лирическата героиня на Елена Стоянова е всеопрощаваща. Защото е пристрастена към красивото. А когато прошката и красотата заживеят между две корици, болката, разочарованието, раздялата, започват да... светят в тъмното. Детството е с ореол, а любовта побеждава омразата."
Камелия Кондова, редактор