Развитието на неоконцептуализма като художествен метод е обвързано с разгръщането на хипермодернизма като ментална нагласа, така както и постмодернизмът като „умонастроение" (Еко) е свързан с художествения метод на концептуализма. Периодът между 80-те и 90-те години на XX век условно би могъл да се приеме за начало на хипермодернизма в Европа и САЩ. Тъй като развитието на дадена страна не би могло да протича изолирано, хипермодернизмът като ментални нагласи и манталитет, всмуква и България. Процеси, характерни за постмодерната, а някои от тях и за хипермодерната ситуация, като „разомагьосване" на света, ... |
|
|
Със своя критически метод Кант изследва човешкия разум, от една страна, като теоретически разум, за да установи принципите на метафизическото познание на природата, а, от друга страна, като практически разум, за да определи основните положения на метафизическото познание на морала като ръководство на човешкото поведение. Критиката на практическия разум е предварително изследване, в което Кант дава строга научна разработка на принципите на етиката, от успешното завършване на което според него зависи и съдбата на етиката като наука. Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който ... |
|
|
Монографията разглежда две понятия, които са изпълнени с дълбок смисъл за зрелия в чувствата и в съзнанието си човек. Всеки познава страданието, а почти всички - и състраданието. Но може би именно поради тяхната познатост тези понятия сравнително рядко стават предмет на научен анализ. Авторът разглежда удоволствието и страданието като антиподи на психичния живот, но разкрива и тяхната асиметричност. Страданието е по-силно откроено и релефно състояние от удоволствието. Това нюансира по съответен начин и проблемите на етиката. Минимизирането на страданието се оказва по-важен морален приоритет от максимизирането на ... |
|
|
Гергана Динева (София, 1982) завършва бакалавърска степен по философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 2005 г. и магистърската програма Средновековна философия и култура през 2007 г. От 2010 г. е асистент по История на философията към Философски факултет на СУ с фокус върху средновековна философия. Защитава докторска дисертация на тема "Метафизика на границата (границата като методологически ключ в интерпретацията на елементи от средновековната философия и култура)" под ръководството на проф. д.ф.н. Цочо Бояджиев. Работи интензивно с автори като Джон Дънс Скот и Николай от Куза, ... |
|
|
"Ние работим отдавна, отдавна работим заедно и все оттогава се въздържаме да говорим за своята парадигма, за методологическата си програма, за смисъла от академичната ни насоченост. Винаги сме били убедени и пребиваваме в убедеността си, че нуждата от заявяване на методология следва от криза на подхода. Предлаганите тук статии не са такива следвания. Всяка от тях е писана по външна подбуда. Стана така, че при различни въпроси и по разни поводи всеки от нас е заговорил за начина на работене в сферата на историята на философията и за смисъла от тази работа. Размишленията на Цочо Бояджиев, предизвикани от конкретни ... |
|
|
Съставител: Георги Каприев. ... Сборник в чест на проф. д.ф.н. Олег Георгиев. ... |
|
|
Трето издание. ... Със своя критически метод Имануел Кант изследва човешкия разум, от една страна, като теоретически разум, за да установи принципите на метафизическото познание на природата, а, от друга страна, като практически разум, за да определи основните положения на метафизическото познание на морала като ръководство на човешкото поведение. Критиката на практическия разум е предварително изследване, в което Кант дава строга научна разработка на принципите на етиката, от успешното завършване на което според него зависи и съдбата на етиката като наука. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Философия за всеки" на издателство "Милениум". ... Дванадесета книга от поредицата "Философия за всеки". Демостен (384-322 г. пр.н.е.) е атински оратор, държавник и мислител, единодушно признат за "съвършен оратор" (Цицерон) и за "стандарт на ораторското изкуство" (Квинтилиан). Роден е в заможно семейство, но отрано е принуден да се самообразова с трудовете на Платон, Аристотел и Сократ, за да може лично да отстоява правата си според нормите на тогавашното законодателство. На младини работи като съдебен оратор (логограф), а в политиката ... |
|
|
Обявеният за философ на песимизма Артур Шопенхауер е роден в Полша на 22 февруари 1788 г. в семейство на заможен търговец. Очакванията да наследи семейния бизнес отрано са попарени заради отявления интерес на младежа към философията и хуманитарните дисциплини. Честите конфликти на тази тема с амбициозните родители са прекратени с внезапната смърт на влиятелния търговец и младият Шопенхауер се посвещава изцяло на философията. Слуша лекции в Гьотинген при изтъкнатия по това време философ скептик Готлоб Шулце, възхищава се на Платон и Имануел Кант. В университета в Берлин пък Гьоте и Фридрих Майер го запознават с ... |
|
|
Книгата е том 3 от поредицата "История на западната философия" на издателство "Skyprint". ... В третия том на това несравнимо по своята всеобхватност, яснота, елегантност и духовитост произведение, е разгледано развитието на философията от Ренесанса до наши дни и нейните най-бележити представители през този период: Макиавели, Еразъм, Мор, Бейкън, Декарт, Спиноза, Лайбниц, Лок, Бъркли, Хюм, Русо, Кант, Хегел, Байрон, Шопенхауер, Ницше, утилитаристите, Маркс, Бергсон, Джеймс, Дюи. ... |
|
|
Сборник с есета и писма на Алберт Айнщайн. ... В края на най-тежката икономическа криза в съвременната история и в навечерието на най-голямата катастрофа, сполетявала човечеството, през 1934 г. Алберт Айнщайн отправя зов за мир, солидарност и обединение. Първото издание на книгата "Как виждам света" се появява само година, след като великият учен е напуснал своята родина, за да спаси живота си от режима на Хитлер. Айнщайн е потресен от жестокостта на нацистите, но дори те не успяват да сломят неговата огромна вяра в човешкия род и в това, че той рано или късно ще открие начин да живее в мир. Големият физик и ... |
|
|
"Какъв е смисълът на света?" и "Какъв е смисълът на живота ми?" са двата най-основни въпроса, които всеки човек си задава. Макар и по различен начин, те се коренят в развитието на философията, науката, религията и психологията. Тези от нас, израснали на Запад, могат твърде лесно да се плъзнат в клопката на обичайното становище, че философията се занимава само с истинността на аргументите, науката - с фактите, религията - с личните възгледи и посвещаването, а психологията - с вътрешната работа на съзнанието. Но подобно разделение никога не е задоволително, всъщност разбираме, че как се чувстваме, на ... |
