Книга шеста от поредицата "Дамска детективска агенция №1" ... Веселата и жизнерадостна Прешъс Рамотсве, шефка на частна детективска агенция и дама с "традиционно телосложение", вече е омъжена за автомонтьора господин Дж.Л.Б. Матекони. Животът й в столицата на Ботсуана Габороне върви прекрасно, но изведнъж бедите започват да валят една след друга - всички дирения по последния важен случай удрят на камък, маа Рамотсве едва не блъска велосипедист с микробустчето си, а накрая избухва кавга между помощничката й маа Макутси и един от чираците в сервиза. Същият този чирак си е намерил крайно неподходяща ... |
|
|
"Написах "Адамова ябълка" лесно, като на шега. Сякаш бях поел въздух с пълни гърди, и когато изплувах на повърхността - вече всичко беше готово. Може да се каже, че това е книга за бащите и синовете. За страшната любов. За ужаса на празнотата. За легалната употреба на лудостта. За деня, който ще отмине. За онзи миг, когато хората няма да има какво повече да си кажат един на друг. В действителност "Адамова ябълка" лесно би могла да бъде нонфикшън трилър. Ако посмъртната маска вече не е литературен жанр. Цяло щастие е, че избрах да пиша само за живота. Нали?" Ласло Блашкович ... |
|
|
Нощ. Буря. Катастрофирала кола. В колата - сама жена. В главата на жената - целият живот, който е водила досега и който я е довел дотук. Мисли, чувства, събития, врязали се в колективната памет, дребни случки, врязали се в нейната памет, сивият, често жесток делник, попарените надежди, премълчани семейни тайни, провалени съдби се нижат в гаснещото ѝ съзнание като на филм, в лабиринт от образи, асоциации, непрекъснато преплитане между минало и настояще. Това е книга за смъртта, всички видове смърт, не само физическата - смърт на времето, смърт на идеите, смърт на мечтите. Но това е и книга за живота, който може да ... |
|
|
Едно лице, съществуващо независимо в което и да било тяло, наблюдава собственика на къща, която преструктурира своите помещения както си иска. Един младеж получава в наследство от баща си малка кутия и като докосва съдържанието ѝ - безформена желатинова маса, не смогва да я отлепи от ръката си през остатъка от живота си. Ситуации като тези са точки на тръгване или на пристигане в разказите от настоящата книга. В тях необичайното прогресивно се разпростира върху обстановката, персонажите и самото писане, което изглежда възприема като естествена логиката на тези преобърнати светове. Нищо не е сигурно или предвидимо. ... |
|
|
Всеки знае какво са троловете - огромни, тромави и ръмжащи създания в страховити приказки от далечни земи. Но в една чудна поредица от книги фантазията на писателката Туве Янсон рисува свят, където троловете са мънички, неуморни пътешественици и толкова добросърдечни, че при тях постоянно живеят, пристигат или просто наминават най-различни по вид и нрав приятели. С тази история ще се включим в първото увличащо - всъщност направо заливащо! - приключение на Муминтрол и майка му. Докато вървят по следите на татко Мумин и търсят идеалното място да си построят идеалната къщурка, те бродят през гори и планини и оцеляват в ... |
|
|
Всяка глава от романа на нашумялата мексиканска писателка Лаура Ескивел започва с готварска рецепта и в това няма нищо изненадващо, тъй като голяма част от действието е съсредоточена в кухнята - сърцето и душата на традиционното мексиканско семейство. Тита, най-малката дъщеря на богат скотовъдец, отрано знае каква съдба ѝ е предопределена - тя ще остане неомъжена, за да се грижи за майка си, докато е жива. Когато Тита се влюбва в Педро, майка ѝ бърза да попари любовта ѝ и тиранично урежда брак между по-голямата ѝ сестра Росаура и любимия на Тита. Но Тита има едно несъкрушимо оръжие - нейните ... |
|
|
Битката за града Душа. ... Джон Бъниан придобива широка популярност с "Пътешественикът". Четири години по-късно пише и друга велика алегория, в която разкрива драматичните борби на човешката душа - "Духовната война". Книгата е издадена за първи път през 1682 г."Духовната война" е алегорична повест, но за разлика от "Пътешественикът", която проследява житейския път на християнина, тя навлиза по-дълбоко - в душата на човека, представена като арена на духовна война. Градът Душа е атакуван и превзет от славните войски на цар Шадай и неговия син Емануил, но войната продължава, защото ... |
|
|
Вари се наежи като котка, изглежда, искаше да се бият. Сега и Мори се подразни, какво иска тази мижитурка, безгласно се запита, трябва да е петдесетина кила, ще го смажа като пешка на шахматната дъска, за какво му е? Хич не му трябваше. Защото Вари пак замахна с юмрук, Мори мълниеносно отби удара му с никога незаучавано кроше фрасна мъжа в челюстта. Тогава дотича плешивият охранител и докато се опомнят, ги заблъска на плаца, по средата на арената. Хайде, тук бъдете силни, рече с немалка доза ирония и ги заряза. На пустия терен слънцето ги заслепяваше, Мори се вторачи във Вари, сега какво, попита и се огледа, видя, че край ... |
|
|
В тази необикновена книга, притежаваща тематичната цялост и структура на роман, сръбският писател Радослав Петкович поема по житейските пътища на човешката история от първите християнски апостоли, през лишения от вяра и красота делник на съвременника, за да се върне отново към мъдреците от Изтока в търсене на границите между сън и реалност, фантастика и действителност, прозрение и самозаблуди. Повествованието черпи сила от непрекъснатия поток на времето, увличайки читателя към неизвестни светове, в които странните събития имат своя реална мотивация, а реалните случки добиват причудливи измерения. С вещина и искряща ... |
|
|
Странна е съдбата на този роман, който първоначално бил написан на испански през 1956 г, но не намерил очаквания отзвук в литературните среди и сред читателите. Едва след пренаписването му на каталонски и публикуването му през 60-те години на двадесети век бива оценен по достойнство. "Стаята с куклите на сеньор Беарн" съчетава в себе си елементи от романа, а заради постоянно присъстващите разсъждения на автора, се доближава до някои епични форми. Романът притежава изповедността на епистоларната проза, напомня за сагата, доколкото разказва за съдбата на няколко поколения от едно семейство. Езикът на Вилялонга е ... |
|
|
Христо Запрянов е отдавна признат у нас и по света (Германия, Холандия, Англия) млад прозаик, заради чиято книга „ Одраното куче ” (1992) немски критик зачерта символично в сп. „Щерн” творчеството на цяло едно поколение съвременни немски писатели. В сборника с три негови пиеси, издаден от ИК „Жанет 45”, читателите обаче несъмнено ще разпознаят и блестящия драматург, който успява да бъде едновременно интригуващ, забавен и психологически задълбочен. ... |
|
|
Романът "Заради дякона Игнатия" представя интересен поглед върху нашето мислене за Левски: животът и делото му като мяра в ежедневието. Интересно е самото хрумване на авторката – героят на книгата пише сценарий за тържество, посветено на Левски. Това насочва мислите му и разговорите с околните към Апостола. Използвани са много документални текстове, умело вплетени в размислите на героя и в диалозите. Но това не превръща романа в трактат или литературщина. Не е без значение и добре премереното чувство за хумор. Всеки сам търси истината и всеки има своя Левски. За едни – юнак и певец, за други – революционер, ... |
