Когато науката ти е поднесена в стихове, това е майсторлък. А семейството съдържа винаги нещо непремерено. Как ли изглежда в мерената реч? Настройва ни за изненади. "Семейноправна поема" на проф. Огнян Герджиков е нова творческа реалност, вълнуващо предизвикателство в полза на голяма, стойностна кауза - правно утвърждаване и уважение на изконни принципи и ценности, зачитане на семейственост и родство, които българите в своя нелек исторически път са следвали. ... |
|
|
Героите на Фин-Оле Хайнрих са негови връстници, младият писател описва свят, който много добре познава и очевидно усеща и с кожата си. Младежите Самуел и Яник са свързани с дълбоко и искрено приятелство, макар че на пръв поглед са абсолютно противоположни по характер и семеен произход. Те предприемат пътуване в Истанбул, за да търсят отдавна изгубения баща на Самуел, но по улиците на мегаполиса всеки от тях губи и отново намира себе си. Авторът не спестява нищо на читателите - нито грубия жаргон на своите герои, нито моментите им на слабост и унижение, нито нелицеприятните им помисли. С кратки експресивни изречения, с ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Съвременна европейска проза" на издателство "Колибри". ... Виждаш. Спомняш си. Разбираш. С тези думи Лин Улман открехва вратата на читателите към своето минало и към живота на прочутите си родители. Тя започва да интервюира баща си с цел да напише книга за остаряването и записва разговорите им на диктофон. Години след смъртта на бащата съпругът на Лин открива отдавна забравените записи в един кашон на тавана. Тогава Улман се връща към спомените си за своето отминало детство, за живота си като тийнейджър в САЩ и за последните дни на баща си. "Неспокойните" е роман ... |
|
|
Съставител: Иван Цанев. ... "Трайните неща" от поетическото наследство на един голям български поет на ХХ век, "стихотворенията без дата", стихотворенията, които живеят извън времето на създаването си. Избрани според афинитета, проницателността и естетическия критерий на наш съвременник със съизмерима творческа биография и представени ни в книга, в своя книга на другия, която да продължи да расте срещу забравата и в която поетът за поета е както за себе си, за повече от себе си. Заради онези поетически образци от родната ни литература, непълна без тях, както непълен би бил народът без техните автори. ... |
|
|
Съставител: Александър Шурбанов. ... "Струва ми се, че между моите връстници Иван Радоев има най-живо присъствие в българската култура. Минал през всички възторзи, униния, съпротиви и ярости, които се паднаха на моя набор, той успя да направи от тях изкуство. При това най-често високо каратово - от 14 карата нагоре. И с лириката, и с драматургията, дори в разговорите на маса, изказвания на "високи форуми", той говореше само със свои думи, едновременно прости, многолики и разнозначещи... Взети сами по себе си, всяка от неговите мисли беше като гатанка. Събрани, съчетани заедно, тия гатанки се опитваха да ... |
|
|
Спомени от един европеец. ... "Светът от вчера" (1942) е последната творба, която Стефан Цвайг (1881 - 1942) държи в ръце преди самоубийството си в Петрополис, недалеч от Рио де Жанейро. Това е мемоарът на живота му. Той събира половинвековната история на автора и на половин Европа, превръщайки се в културна карта на епохата между XIX и XX век. Първо на Европа: през витрината от столици - Виена, Париж, Берлин, Лондон, постепенно разширена до световна - чрез пътешествията на космополита Цвайг до Индия, Русия и двете Америки. На длан е цялата Belle Epoque - с техническите чудеса, нравите, модата и артистичните &# ... |
|
|
"Седмият път Слънцето е спряло високо в юлското небе над Краино. Изгубило е посоката към залеза, върти се ядно и жари в гнева си напуканата земя на селото. Тук-там по нивите още стоят бали слама, изсъхнали като барут. Всичко живо се е изпокрило след жътвата. В Зимника - селската кръчма, седят кметът Мачев, даскал Иван и поп Стефан, кротко си пийват и сладко си приказват. – Отче, да ме прощаваш, ама аз в тия вашите приказки за предопределението не вярвам! Суеверие е това - подхваща даскалът. – Суеверие, казваш - усмихва се отчето и отпива ценителска глътка ракийка. – Вие не сте кореняци и не го помните, ама ... |
|
|
Книгата е част от колекцията "Детски шедьоври от велики писатели" на издателство "Лист". "Тича, без да сяда, носи, без да спре! Ах, реки хиляда сливат се в море!" Из книгата Йохан Волфганг Гьоте (1749 - 1832) е писател, поет, драматург, хуманист, учен, философ и политик. Вдъхновява Чарлз Дарвин с антропологичните си изследвания. Най-известното му произведение е "Фауст". Пише поемата "Чиракът магьосник" през 1797 г., която след това е пресъздавана многократно от различни артисти - в музиката, киното, видеоигрите, литературата, дори в Комунистическия манифест на Маркс и ... |
|
|
Разкази, размисли, фрагменти. ... Книгата предлага специално подбрани разкази на антиутописта и неореалист Евгений Замятин - поетични и хумористични, смесица от фантазия и действителност: за красотата и демоничното в човека, за любовта и братоубийството, за света на безнаказаната власт. В нея има и публицистични творби, писмо до Сталин и бележки от творческата лаборатория на писателя. Вечни творби, звучащи съвременно. "Човекът е като роман: до последната страница не знаеш как ще свърши. Иначе не би имало смисъл да го четем." Евгений Замятин Евгений Замятин (1884 - 1937), наричан новия Гогол, е фантаст и ... |
|
|
Публикуваните тук спомени в своята съвкупност създават прекрасна възможност отново да извървим пътя на Йордан Радичков и да усетим пулса на сърцето му, което винаги е било за хората, оставяйки по душата му драскотини и рани, които той пропускаше с рядката си способност за всеотзивчивост и всеразбиране, проявявайки мъдрост към случващото се с човека и със света. При подобни издания най-често се използва хронологичният принцип на подредба, но в този случай той се оказа неудобен, защото голяма част от спомените застъпват едновременно различните моменти от съдбата на Радичков. Поради тази причина авторите са подредени по ... |
|
|
Творчеството е единствената връзка на човека с Бога. "Клоуните са тъжни по трудова характеристика. Иван Кулеков е най-характерният. Гледа със скръб света и човека, ала не ги съди. Защото ги е разбрал. Горчат му такива, каквито са, но не е ни носталгик, ни утопист. Не гради проекти. Само плаче от болка за другите. Оттам извират и неговото "смешно", и неговото "парадоксално". Някога писа: "В детската градина играхме на война; завърнах се вкъщи ранен, изтощен и брадясал". И всяка сутрин влиза във все тази война. Няма как, Иван ще си тръгне от тук преди да порасне. Защото предпочита да умре, ... |
|
|
Подбор и коментари Буел Вестин и Хелен Свенсон. ... Писмата на Туве Янсон разказват за самата нея. Те варират между описания на живота и работата ѝ, хора и места и в тях се сменят чувства от надежда до отчаяние, от копнеж до щастие. Разказват за любов и приятелство, самота и близост или за политиката, изкуството, литературата и обществото. Но в писмата се документира също така ситуацията, спира се времето и се разказва за неща, които иначе ще бъдат забравени или ще избледнеят в паметта. В писмата на Туве Янсон е описана епохата чрез изрази, събития и размисли и те може да се четат като смесица от автобиография и ... |
