Истинските портали към Ада се намират в човешките души. Те са винаги открехнати - в очакване тъмните ни страсти да надделеят над задръжките и морала. Човешко е да се греши... и в своите седем диаболични истории майсторите на шока Благой Д. Иванов и Петър Станимиров показват макабреното очарование на грехопадението. Похот, чревоугодие, алчност, леност, гняв, завист и горделивост - това са истинските изкушения, които хилядолетия наред въвеждат човешкия род в екстаз и агония. В съвремието наивно очакваме те да са последвани от изкупление или поне от прошка. Колко сме заблудени само... Благой Д. Иванов от ученик се ... |
|
Героите на Фин-Оле Хайнрих са негови връстници, младият писател описва свят, който много добре познава и очевидно усеща и с кожата си. Младежите Самуел и Яник са свързани с дълбоко и искрено приятелство, макар че на пръв поглед са абсолютно противоположни по характер и семеен произход. Те предприемат пътуване в Истанбул, за да търсят отдавна изгубения баща на Самуел, но по улиците на мегаполиса всеки от тях губи и отново намира себе си. Авторът не спестява нищо на читателите - нито грубия жаргон на своите герои, нито моментите им на слабост и унижение, нито нелицеприятните им помисли. С кратки експресивни изречения, с ... |
|
Птици в нощта Моите спомени, птици в нощта, скитат бездомни, скитат унесени вън от света. Моите песни, сенки без път, блесват нечути в скръбната есен - и пак завълчат. Моята лютня, писък в нощта, стене прокудена и безприютна вън от света. Николай Лилиев ... |
|
"Език свещен на нашите деди език на мъки, стонове вековни, език на тая дето ни роди за радост не - за ядове вековни." Иван Вазов ... Пролетен вятър Скърцат тъмни скали, скърцат мрачни и зли лесове, и на черните кладенци скърцат зловещо синджирите, гневна буря шуми и Балканът огромен расте в небесата, разбутал небесните облачни вирове. Той расте и шуми, ветровете по него плющят като бичове зли по снагата му яка и каменна, и разбит, и строшен лей небесния черен съсед черни маси вода посред гръм и светкавици пламнали. Тая нощ той ще пей, тая нощ той гигантски люлей нашта черна земя, наште черни души, и, ... |
|
Адаптирани разкази на немски език ниво B1 - C1. ... "Поредицата "Adaptierte Erzahlungen" на издателство "Веси" е предназначена за читатели, които са средно напреднали или напреднали (III - VI ниво) в обучението си по немски език. Тук оригиналният текст не е адаптиран в общия смисъл на понятието. Вместо да бъдат извадени (както е при обикновената адаптация) относително сложните думи и изрази - което, според нас, до голяма степен осакатява текста - те са допълнително обяснени. По-сложните изрази, съдържащи идиоматични, фразеологични или някои особено лексикални форми, са преведени дословно под ... |
|
20 години по-късно. Най-превежданият български роман след 1989-а с думи от автора, послеслов от Бойко Пенчев, български и световни отзиви, чернови, преводи... ... "Естествен роман" навършва 20 години и от излизането си през 1999 не е преставал да вълнува различни поколения читатели. В този смисъл той е "щастлива книга", както пише в послеслова си Бойко Пенчев. Преведен е по цял свят на повече от 20 езика, с отзиви в Ню Йоркър, Таймс, Гардиън и други световни издания. Част от тях публикуваме в края на книгата като свидетелство за отзвука, който един български дебютен роман може да предизвика у нас и по ... |
|
Казват, че: Възрастта не е порок; Талантът е продължително търпение, искра божия, дарба, която властва над човека; Мъдростта не е във възрастта, а в главата и се проявява чрез верността на мислите и лекотата на изразяване; Знанието е блаженство за ума... Доказателство за всичко това е настоящата книга "Облигационноправна поема" на утвърдилия се напоследък майстор на мерената правна реч и още по-отдавна утвърден университетски учен-юрист проф. Огнян Герджиков. ... |
|
След "Гражданскоправна поема" и "Облигационноправна поема" авторът Огнян Герджиков продължава необикновения си творчески експеримент с "Вещноправна поема". Но след "възпятото" от тази книга, ние, читателите, понесени върху закачливите стихове - все по-умело и плътно съчетали съдържание, рима и ритъм - разбиране, че професорът-поет плавно и неусетно разказва грандиозния си замисъл: да "преведе" суховатата правна материя на поетичен език. ... |
|
Книгата е от поредицата "Съчинения в 7 тома". ... "Макар и огромно, епистоларното наследство на Пейо К. Яворов все още не е напълно познато и проучено. То обхваща 20 години от неговия живот, като води началото си от 1895 и достига до самата му смърт през 1914 г. Неговата кореспонденция стана базата в творчеството на учени, писатели, драматурзи и кино и телевизионни дейци. И до днес най-популярен е двутомният роман на Михаил Кремен - "Романът на Яворов", но от кореспонденцията му става ясно, че очарователният чирпанлия, любимец на музите, заслужава поне тритомен роман, а защо не и по-обемист.& ... |
|
Един баща разказва на сина си голямото пътешествие из живота. ... Един дзен монах седи в тишината на своята килия. Взема четка и много съсредоточено рисува кръг, който го затваря. Това е последният жест на ръката му на тази земя. В края на дните си Тициано Терцани разказва на сина си Фолко за своето голямо житейско пътешествие и за това - какво е животът. Така в Орсиня, под едно дърво на две крачки от гомпата, неговата къщичка в тибетски стил, в прекрасно състояние на духа той говори за живота, преминал в пътуване из света в откриване на истината. И търсейки смисъла на толкова неща, които е направил, и на толкова хора, в ... |
|
Второ допълнено издание. ... "Забравата е по-страшна от смъртта Все по-малко утешителни думи за бъдещето на Отечеството ни мога да ти кажа, мила моя Яна, защото все по-безутешно разбирам, че нещастията ни не се дължат само на бедността. Престъпността, алчността, лицемерието, безмилостният егоизъм, всеобщата корупция, дребното мошеничество, ментетата, нитратните зеленчуци, трошенето на уличните лампи, на пейките из градинките, мръсотията, грубостта, неуважението ни един към друг - всичко, всичко това не е следствие на материалната ни нищета. По-вярно ще излезе, че бедността ни се дължи на всички тези наши недостатъци. ... |
|
Големият американски поет Уолт Уитман (1819 - 1892) е роден в Хънтингтън, Лонг Айланд, в семейство на квакери - религиозната общност на пацифисти и борци против робството. Нарича себе си Космос и поезията му е стихия, която помита читателя. Хуманните принципи на сексуална и религиозна търпимост в поезията му надхвърлят границите на неговото време. Трийсет и шестгодишен, издава една-единствена стихосбирка, която преработва и допълва до самата си смърт: "Листа със стихове" (Leaves of Grass). Десетки години превеждано буквално, това заглавие всъщност е тъкмо с този смисъл - оказа се, че Уитман нарича leaves ... |