"В епохата на Просвещението чувствата, в това число и моралните, привличат вниманието на мнозина проникновени наблюдатели на човешката природа, което позволява спецификата им да изпъкне на фона на традиционното недоверие към страстите и да получат подобаващо признание наред с упованието в разума. Именно Адам Смит обаче е онзи, който се осмелява да обясни - по модела на естествознанието - общите принципи, управляващи тези чувства, да изведе с тях моралните съждения, с които преценяваме поведението и характера на другите и на самите нас. Това прави "Теория на моралните чувства" бестселър не само в Шотландия ... |
|
|
"Характери" на Теофраст няма концепция за живота, външна на самия живот. Опорната точка е съществуването в подробностите на всекидневието. Теофраст го е уловил, понеже не е преиначил нито една подробност. Така той е създал един характер в повече: общият тип на епохата. Съвременният читател едва ли ще се разсмее на всички смешни места. Може би "Характери" биха ни разсмели повече, ако умеехме да се смеем и исторически. Но историческият смях изисква усилие и способност за метаморфоза. Бъде ли постигнат, той би доставил по-дълбока наслада от обикновения смях - човек би се усетил реално безсмъртен. " ... |
|
|
Архетипове и колективно несъзнавано са централни понятия в аналитичния проект на К. Г. Юнг. Настоящият том (ІX / І от Събраните съчинения) се състои от работи, написани между 1933 и 1955 г., които очертават и разработват тези две понятия. При това първите три съчинения могат да се разглеждат като теоретично основополагане, а именно За архетиповете на колективното несъзнавано, после Понятието за колективно несъзнавано и най-накрая - За архетипа с особено внимание върху понятието анима. Следват публикации, в центъра на които са специфични архетипове, а именно на майката, прераждането, детето-бог, респективно божествено ... |
|
|
Цар Соломон, син на цар Давид, е третият цар на евреите. Периодът на властването му (около 967 - 928 г. пр. Хр.) се смята за времето на най-голям разцвет за Израел. Известно е, че е бил добър дипломат, строител и търговец, успял е да превърне земеделската страна, която наследява от баща си, в силна, икономически развита държава. Голяма част от сведенията за него идват от Библията, като по-късно му е приписвано авторството на няколко от нейните книги, а именно Еклесиаст, Песен на песните и Притчи Соломонови. В историята Соломон остава предимно заради мъдрите си съдийски решения и будния си ум, а също и заради ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Тезаурус" на издателство "Изток - запад". ... Франсоа-Мари Аруе, известен повече под псевдонима си Волтер, е един от символите на епохата на Просвещението. Превърнал се в европейска знаменитост още приживе и ползващ се с голямо влияние сред европейския интелектуален елит на епохата, той е един от прототипите на интелектуалеца, отдаден на служба на истината, справедливостта и свободата на мисълта. Във "Философски новели" Волтер на фона на приключения и пътешествия разглежда теми като взаимовръзката между случайност и предопределеност, низостта и величието на ... |
|
|
Съчинения. ... В настоящото издание българският читател ще се запознае с някои от най-значимите студии на Ортега, както и с издаваните за първи път негови изследвания за Кант, Хегел, Платон, Лайбниц и др. Тук представяме "Бунтът на масите" (1930) - съчинението, квинтесенция на социологията на Ортега, с което той придобива световна популярност. Тук излизат преведените за първи път на български език студии "Мирабо или политикът", "Кант", "В столетието на Хегел" и "Самовглъбяване и алтерация". Хосе Ортега и Гасет (1883 - 1955) е бележит испански философ, социолог и ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Извори" на издателство "Изток - Запад". ... Читателят на тази книга вероятно ще се учуди колко много недостатъци вижда в държавната уредба на демократична Атина критичният поглед на Стария олигарх и какво възхищение буди у Ксенофонт Ликурговото законодателство и строгата държавна машина на Спарта. Но дали олигархически настроеният Ксенофонт греши? Или всяка човешка общност трябва сама да извърви пътя на своята зрелост, докато намери най-доброто държавно управление за себе си, без да се доверява на готови предписания? ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Извори" на издателство "Изток-Запад". ... "По традиция съчиненията на Аристотел се разделят на две групи: по-малко на брой, които още приживе на философа са били публикувани под формата на папирусни свитъци (това са т.нар. екзотерични съчинения); и повече на брой, във вид на записки, архиви и чернови, които са подпомагали образованието и изследванията, провеждани в Ликейона (това са т.нар. езотерични съчинения). От тези последните една голяма част вероятно не са творения на самия Аристотел, а компилации от лекции, беседи и проучвания, записани от негови ученици. ... |
|
|
Речта, в която е разгърнато учението на Пико за достойнството на човека и неговото място в универсума, е може би най-добре познатият философски документ от епохата на ранния Ренесанс. В много издания съчинението носи заглавието "Реч за достойнството на човека". Оригиналното заглавие е било просто Oratio ("Реч"). Допълнението "за достойнството на човека" било прибавено в по-късни времена към заглавието, понеже читателите били особено впечатлени от съдържащата се в първата част на речта идея. Мирандола поставя акцента не толкова върху универсалността на човека, колкото върху неговата свобода: ... |
|
|
Изданието е двуезично, на български и италиански език. ... "Владетелят" е най- известното произведение на ренесансовия мислител, философ и дипломат Николо Макиавели Създадена през 1513 г., книгата е публикувана посмъртно през 1532 г. Авторът я посвещава на влиятелното флорентинско семейство Медичи, чието благоволение Макиавели по този начин се опитва да спечели. Смята се за едно от първите - ако не и първото изобщо - произведения на политическата философия. В книгата с неприкрита яснота, граничеща с цинизъм, са анализирани механизмите на власт (завладяване, укрепване, задържане на властта и т.н.). Едно от ... |
|
|
"Първото, което трябва да направи философията, е да дефинира тази даденост - да дефинира какво значи мой живот и наш живот, какво е животът на всеки отделен човек. Живеенето е радикален начин на съществуване: всяко друго нещо и друг начин на съществуване ги намирам в своя живот - вътре в него, като щрих от него и спрямо него." Хосе Ортега и Гасет Книгата е част от университетската философска поредица "Какво значи това?". ... |
|
|
"Реториката" принадлежи към езотеричните съчинения на Аристотел. Това означава, че тя е била използвана от философа при преподаванията му в сравнително тясната среда на перипатетическата школа, докато до широката публика били адресирани т.нар. екзотерични съчинения. Следователно "Реториката" има съществена близост до "Поетиката" (или, за да предадем с по-голяма точност заглавието на оригинала, до трактата "За поетическото изкуство"). Самата проблематика на "Реториката" предполага кръг от читатели и тълкуватели на идеите ѝ, по-тесен от онзи на "Поетиката". ... |
