Унискорп Ви представя поредица си „Капризи на съдбата”. Ще Ви напомним за непредвидимостта на живота и за хилядите неочаквани обрати, които често водят до трансформации и също за това, че щастието, а и нещастието са променливи величини. Представяме Ви Олег Рой - модерен руски автор, който знае всичко за капризите на съдбата, а героите му са личности, които често се намират на истински житейски кръстопът или се втурват в живота, за да търсят своя късмет и пътя към щастието. „Свят над пропаст” е модерен психологически роман за любовта, раздялата, търсенето и надеждата. Както и другите книги на Рой, „Свят над пропаст” е ... |
|
В богатото и многообразно творчество на Унамуно "Дневникът" заема уникално, значимо и твърде специфично място. Неговата особеност се дължи на жанровата му разнолика неповторимост, а също така и на тематичната особеност на текста. Успоредно с чисто персоналните елементи, впрочем твърде оскъдни на брой, напомнящи за автобиографчно-мемоаристичния жанр, "Дневника" изобилства от библейски цитати, откъси от религиозни текстове, препратки към теолози и философи... Всъщност истински личното в този дневник са разсъжденията на автора върху основните теми, които го вълнуват като човек и които са залегнали в ... |
|
Основана на дълги проучвания и огромен документален материал, книгата „Ти вярваш” предлага на читателите гледната точка на Леа Коен върху темата за Холокоста и свързаните с него събития в Царство България и в съседните му страни през периода 1940 – 1944 година. Тук става дума за спасението на едни евреи и не-спасението на други, за безмилостни преследвания, но също и за онази „спасителна съпротива“, оказана от различни кръгове на гражданското общество и от самите евреи, благодарение на която 48 000 български евреи не са депортирани в лагерите на смъртта в Полша. За първи път се анализират и публикуват документи от ... |
|
Капризните коне Покрай пропастта дълбока, по ръба на стръмнината своите коне с нагайка аз подканяща налагам!... Задушавам се и пия вятър, гълтайки мъглата... И дочувам, и дочувам с гибелен възторг: пропадам! Успокойте се, коне! Защо се вслушвате на камшиците в гъвкавостта. Придирчиви сте, коне, като вихрушки сте... Ще ме стигне смъртта, недопял песента. Ще допея куплета, ще ви напоя - нека само за миг на ръба постоя... ... |
|
Емил Верхарн израства сред просторите на Фландрия с нейното буйно пролетно цъфтене, с проливните дъждове и дебели снегове, с грубите делници на отрудените хора - и нищо чудно, че ранните му стихове са по-скоро картинни с тежката сочна четка на старите фламандски майстор, славословещи битието с грижите и простите човешки радости. И по-късно, когато се обръща към града, този истински октопод, който изсмуква силите на живота, Верхарн запазва свежестта на своите възприятия, мечтата си за един по-хармоничен свят. Наричат го поет на стихиите, на величественото и това иде от сътресенията и тътена на епохата, които неговото сърце ... |
|
"Единственото, което никога няма да е достатъчно на света, е скандалното.""Политиката е вицът на историята.""Уважаеми всякакви убеждения и най-вече онези, които са в противоречия с моите.""Чуждото мнение ми е безразлично. Единственото, което ме вълнува, е да се говори за Дали. Та дори и хубави неща.""Има една единствена разлика между луд и мен. Лудият си мисли, че е нормален. Аз знам, че съм луд."Салвадор Дали Салвадор Дали е испански художник, водеща фигура в сюрреализма. Създател е на знаменити произведения в живописта, бижутерията и сценографията, автор е на филми и ... |
|
"В този роман преплетох реалността с фикцията, своята лична биография с измислицата, самоиронията със сериозния тон... В началото исках да засягам темата за културните "фантазми", видения или въображаеми образи. Не и любовните (за които са изписани планини от книги!), не за политическите, нито за професионалните... Всъщност от двадесет години живея в един град, в Париж, който е град на виденията, на фантазмите... Всеки който пристигне в Париж за първи път, вече си има "план за емоционалните приоритети". Едни хукват към Айфеловата кула, други към Нотр Дам, трети по стъпките на импресионистите от ... |
|
Почти всички японски поетични антологии след Майношо са създадени по императорски укази. Едно от малкото изключения е антологията "100 стихотворения от 100 поети". Всъщност има няколко антологии с такова заглавие, но сред тях най-представителна е тази на Фудживера но Тейка, известен като Фудживера но Садаие (1162 - 1241). Именно за нея става въпрос тук. Тя се изучава от каноничните (императорски) антологии преди всичко по това, че стиховете в нея са подредени хронологично, а не по тематични цикли. По този начин в нея е представена историята на японската поезия от древността до началото на XIII век. ... |
|
В Ирландски легенди, митове и суеверия лейди Уайлд описва емоционално, богато и вълнуващо една непозната за нас Ирландия - с нейните древни светилища, интригуващи култове и затрогвайщи вярвания. Ирландия на древни раси и родове, страна, преживяла големи възходи и падове, но най-вече, населена с хора с уникална сила и характер. Страница след страница пред нас се разкриват красивите келтски легенди, колоритни заклинания и суеверия, запомнящи се случаи от ирландския фолклор. С много любов и вдъхновение лейди Уайлд ни превежда през историята на децата на Ерин - от древната им родина на Изток, през борбите с множеството ... |
|
"Драматична и поетична история за безсмъртната природа на любовта и за жестоката красота, която понякога се крие в човешката съдба. Роман, който всеки трябва да прочете!". Ню Йорк Таймс ... Ребека е млада, красива и много объркана. Талантлив художник, тя търси утеха и вдъхновение под жаркото слънце на Средиземноморието – в Атина, докато се опитва да разбере себе си и да се научи да обича без страх. Джордж е дошъл в Атина да учи древни езици, след като е завършил скъпо частно училище и университет от Бръшляновата лига. Той е самотник без никакви контакти и прекарва времето си над книгите или в скитане из града в ... |
|
Легендите са нашата мъгла. Мъглата, от която всички ние, жителите на тази планета, имаме толкова голяма нужда. Тирани и роби, добри и лоши, щастливи и угрижени, свободни или оковани и унижени, банкери и нехранимайковци, благородници, проститутки и убийци. Тази мъгла ни е необходима, защото гледките и събитията в света са твърде ужасяващи за нашите очи и съзнание. Те се нуждаят от един воал, така че истината да достига до нас пречупена като през призма. В противен случай тя ще разруши крехкото скеле на нашите души и тела. ... |
|
В цъфналата ръж Идейки си запъхтяна вечерта веднъж, Джени вир-водица стана в цъфналата ръж. Джени зъзне цяла, Джени пламва изведнъж. Бърза, мокра да колене, в цъфналата ръж. Ако някой срещне някой в цъфналата ръж и целуне този някой някого веднъж, то нима ще знае всякой де, кога веднъж някога целувал някой в цъфналата ръж? ... |