Майката на Жабката знае как да подобри настроението на дъщеря си - нежна и лъчезарна усмивка, която превръща тъгата в радост и стопля сърцето. Тази мила и трогателна история за Жабка, нейните горски приятели и голямата сила на усмивката искрено ще ви развесели. Проверете сами! Пшемислав Вехтерович е писател, автор на картинни книги. Досега е публикувал над четиридесет книги, преведени на над двадесет езика. Емилия Джиубак е завършила графичния факултет на Академията за изящни изкуства в Познан. Любовта ѝ към природата я води предимно към илюстриране на книги свързани с нея. ... |
|
|
Пип и Поузи обичат да играят в снега, но мишчицата Поузи иска да направят снежно мишле, а зайчето Пип държи непременно да направят снежен заек. Спорът им завършва с люта снежна битка! Ще успеят ли приятелите да се разберат и отново да играят заедно? Книжката е с твърди картонени страници. Тя е част от поредицата Пип и Поузи от Аксел Шефлер. ... |
|
|
Ана е почти на 10 и повече от всичко обича да чете, а една от най-добрите ѝ приятелки е библиотекарката госпожа Монсен. Един ден тя споделя с Ана колко тъжна съдба имат книгите, които никой не заема. Те изчезват. И Ана се замисля - тогава какво се случва с всички, които живеят в тях? Дали те също изчезват? Момичето знае - трябва да намери начин да ги спаси! А когато открива една сякаш омагьосана книга, започва истинско приключение! Момичето, което искаше да спаси книгите е вълшебна приказка за любовта към книгите, написана от норвежкия писател Клаус Хагерюп и илюстрирана неподражаемо от прекрасната художничка ... |
|
|
"Някой да не се e страхувал, ама честно, от тъмното? О, един такъв някой живееше в хралупата на улучената от мълния бука. И о-бо-жаваше тъмното! Не защото беше кой знае какъв куражлия, смелчага и юначага. А защото Бухала, като всяка нощна птица, ненавиждаше светлината. Или по-точно - недовиждаше в светлината." Из книгата Илюстрации - Невена Ангелова. ... |
|
|
Когато училището на Грег Хефли затваря врати заради снежната обстановка, кварталът му се превръща в зимно бойно поле. Враждуващи групи си съперничат за територии, строят масивни снежни крепости и водят епични битки със снежни топки. А под техния кръстосан огън попадат Грег и неговият верен приятел - Раули Джеферсън. Грег и Раули се борят да оцелеят в кварталния хаос сред съюзи, предателства и воюващи банди. А дали ще се окажат герои, когато снегоядът стопи снега? И изобщо ще доживеят ли до следващото утро? Джеф Кини е най-продаван автор на Ню Йорк Таймс и шесткратен носител на наградата за любима детска книга на ... |
|
|
Три весели истории за Мечо и Тигърчо. ... Добре дошли в света на немския художник и писател Янош. Мечо и Тигърчо са добри приятели, които живеят в малка уютна къщичка край реката. И тъй като са заедно и не се страхуват от нищо, те се впускат в смели приключения - пътешестват до Панама, която ухае на банани, търсят съкровище, пишат писма и дори измислят въздушна поща и телефон. Историите на Янош за "Тигърчо и Мечо" по пътя към страната на мечтите радва малки и големи читатели повече от 40 години. Неостаряващата мъдрост и изтънченият хумор ги превръщат в класика на детската литература, която е актуална и днес. ... |
|
|
Още три весели истории за Мечо и Тигъра. ... Добре дошли в света на немския художник и писател Янош. Животът си тече весел и безгрижен в малката уютна къщичка на Тигърчо и Мечо. Докато един ден край тях минава малкото прасенце и предлага на Тигърчо да си играят заедно. Какво се случва, когато се появи съперник в приятелството, как се помага на болен приятел и как малките герои се справят с много други изпитания ще научите от веселите приказки в тази втора част на книгата "О, колко красива е Панама". Историите на Янош за "Тигърчо и Мечо" по пътя към страната на мечтите радва малки и големи читатели ... |
|
|
Детето ще научи да пише срички и думи чрез страниците за повтаряне на буквите от типа "Напиши и изтрий". На тях с флумастер може многократно да се пише и трие (с леко влажно памуче или парцалче). Така детето се упражнява няколко пъти, докато постигне добър резултат. Книжката е част от поредицата "Уроци по писане" на издателство "Ина" и е с включени отговори. ... |
|
|
Книжката е с подвижни капачета, издърпващи се елементи и въртящи се дискове. ... Петсън е обещал на Финдъс да му направи количка. Тази работа не е лесна, двамата коват, режат, търсят гвоздеи, дъски, колела. Ако искате да им помогнете, търсете и вие под капачетата, въртете магическите колела, издърпвайте подвижните елементи! ... |
|
|
Имаше едно време Къща. Всички я наричаха Къща №8 на улица "Мармаладена". Тя можеше да бъде най-щастливата къща на света, ако нямаше някои проблеми: боята по стените беше олющена, покривът течеше, на первазите не се виждаше нито едно цветенце... А обитателите ѝ от сутрин до вечер не спираха да вдигат шум. И ето че Къщата не издържа, реши, че повече не може да продължава така, и... Какво стана след това, ще разберете, когато тази книжка прочетете! Елена Фелдман е талантлива поетеса, писателка и преводачка от пет езика. Тя с лекота и в движение римува всичко, което съзира, и съчинява истории за най-малките, ... |
|
|
В книгата Същност и външност ще умуваме над един труден въпрос за домашно. Ще се чудим какво му е лошото на един мираж. Какво ще стане, когато бабата отвори шкаф в подредената стая. Дали може някой да те бие, но всъщност да е добър. Ще станем детективи, за да видим зад привидностите на едно престъпление. И ще се запитаме какво ли би станало, ако Снежанка беше изчакала малко, преди да приеме подаръка на бабичката. И как може човек да разбере каква е неговата същност? В поредицата Философски закуски големите въпроси на общуването, себепознанието, обществото, събитията от новините и важните събития от нашия собствен свят ... |
|
|
Коварният план на господин Кривич. ... "Обичах приказките, които баща ми ми разказваше, преди да заспя. Помня, че беше като сериал - с едни и същи двама герои, които живееха под големия камък в гората до нас: Съселът - отдолу, а Горностая - на горния етаж, откъдето идва и името му. Бях много малка и явно бързо съм потъвала в сън, защото си спомням само това. Но помня добре колко обичах да ме хване за ръка и да ме поведе на разходка - през мостчето над дерето, по пътечката между дърветата, та до камъка. В детските ми очи той наистина изглеждаше много голям - ей такъв, покрит с мъх и наполовина заровен в земята. ... |
