Ерик-Еманюел Шмит, автор на романи и пиеси, собственик на театър и сам той актьор, има усмивка на Буда, излъчва хармония и естествена сила... Минават двайсет и пет години, преди да направи най-личното си признание. През 1989 година, в пустинята Сахара, където отива във връзка с един филм, философът се отклонява от групата и оставайки сам през нощта, преживява нещо изключително, открива вярата, приветствайки своето "второ раждане". "Нощта на огъня", чието заглавие е взето от Паскал, преживял подобно откровение, е разказ за този разтърсващ духовен епизод от живота му. "След тази нощ преживях ... |
|
|
Тя би могла да остане в паметта на съвременниците си просто като жена на Мережковски, но изминава пътя си като Зинаида Гипиус - писателка, критичка, поетеса, провъзгласила веднъж епатиращото: "Обичам себе си като бога...". И в Петербург, където живее почти трийсет години, и по-късно, в емиграция, тя заема особено място, оставайки постоянно в центъра на литературния живот. Наричат я декадентска Мадона, сатанеса, вещица, силфида, жива легенда. В емиграция тя написва книга за своите съвременници, събратя по занаят; книга за миналото, което за нея никога няма да е приключило. Тъй като в паметта ѝ всичко ... |
|
|
"И всеки човек - каза Манольос възторжено – може да спаси целия свят. Много пъти си мисля за това, отче, и треперя, такава голяма отговорност ли носим? Какво трябва да направим, преди да умрем? Кой е пътят? Замълча. Нощта се беше спуснала вече, стариците бяха наклали огньове и готвеха, децата бяха наклякали около тях, гладни, и чакаха. Манольос протегна ръка, докосна коляното на поп Фотис, който беше потънал в размисъл и мълчеше. – Как трябва да обичаме бога, отче? - запита той. – Като обичаме хората, чедо мое. – А как трябва да обичаме хората? – Като се стремим да ги вкараме в правия път. – Ами кой е правият път? – ... |
|
|
"Илиев е враг на литературното говорене, лъжепоетичното изразяване. Но той не се уеднаквява и с последните тенденции за разбиване на словесния лъжебарок с нарочната употреба на жаргон и всекидневен говор. При него този процес е органичен. Той притежава изострен усет за лъжа и фалш. Неговата реч е лаконична, доведена до почти кодово звучене. Тя не се разбира лесно, нужен е ключ, а това е драматическият усет, трябва да бъдеш театрал, за да я разбереш." Любен Гройс "Константин Илиев не е съдник. Повтарям - за мен той е летописец. Най-близко е до Чехов. Както тоя велик доктор, той следи симптомите, ... |
|
|
Там, където угасва надеждата, се ражда любовта... ... Снежна буря затваря летището на Солт Лейк Сити. Ортопедът Бен Пейн, който има насрочени операции за следващия ден, успява да убеди пилота на малък частен самолет да го закара до Денвър въпреки бурята. Запознава се с харизматичната журналистка Ашли Нокс, която е на път да пропусне собствената си сватба, и ѝ предлага спасителния вариант да лети с него. Но когато съдбата реши да си играе, последствията са непредвидими. Пилотът получава инфаркт, докато самолетът се рее високо над заснежените планини. Катастрофата е неизбежна и безнадеждна, защото, въпреки че оцеляват, ... |
|
|
"Понякога, не зная защо, чувствам все повече, че сме шутове на невидими сили. Артисти, играем комедията на живота и ги забавляваме. Чувствам, че е време да строшим оковите си, да смъкнем завесата и да провъзгласим мъката, проклятието и голямата анатема. Радостта, любовта и вярата, привидения от нощта на ума, угаснаха при първата кървава усмивка на зората. И вече не ни остава нищо друго освен умората, проклятието, изтощението на ума и мъката на Истината. Орелът на Прометей не е мъртъв, защото е вечен, но усмивката, цъфтяща по всичкия мрамор и в целия живот на наивните ни предшественици, днес е станала ужасната ... |
|
|
Една от малко познатите творби на Казандзакис, "Братоубийците" описва трагедиите и кръвопролитията на Гръцката гражданска война в края на 40-те години на ХХ век. Без да заема страна и без да издава присъди, авторът потапя читателите в ужаса на войната, представен от гледната точка на един дълбоко вярващ свещеник, който всячески се опитва да следва заветите на Спасителя, да прощава и да обръща другата буза, докато светът се срива около него. В "Братоубийците" авторът ни отвежда във времето на Гражданската война в Гърция - малко след Втората световна война. Партизани и националисти се бият в планините, ... |
|
|
Прозрения за смисъла, за вярата и надеждата, за любовта и избора, за вътрешната хармония на човек, намерил себе си и своето поприще. "Пепел от мислеща тръстика" е есеистична книга, която обхваща целия житейски и творчески опит на Неда Антонова. Нейните размисли за литературата, любовта, изкуството, смисъла на живота, Бог, книгите и още много теми, събрани в красиво луксозно издание."Животът на всеки от нас се побира в десетина изречения. Има дни, дори години, минали, без да ни оставят спомен. Като че друг ги е живял вместо нас. Човек невинаги знае, че е жив. И идва ден, когато - за да се увери! - той си ... |
|
|
Съдбата на Франсоа Вийон (1432 - 1463?) е бурна, престъпна и кратка. Той неведнъж попада в затвора, неведнъж се докосва до смъртта. Поет гениален и модерен, изпреварил времето си, той пише за земните удоволствия, за парижките кръчми, за леките момичета, за приятелите и съучастниците, за враговете и силните на деня, за целия тръпчив, сладостен и опасен живот. Стиховете му, шеговити или драматични, остроумни или покъртителни, са образец за виртуозна игра със словото. Франсоа Вийон остава почти непознат за своето време и е преоткрит през XVI век, когато произведенията му са публикувани от Клеман Маро. Роден през 1431 г. в ... |
|
|
Авторът на Планината помежду ни ни представя вълнуващата история за един мъж с болезнено минало, за едно малко момиченце с неясно бъдеще и за общия път към изцелението на сърцата им. Този път започва на площада в едно заспало южняшко градче. Седемгодишно момиченце продава лимонада на минувачите, но хубавата жълта рокля не успява да скрие грозния белег на гърдите му. Последният му клиент, непознат с брада и нахлупена бейзболна шапка, изпива лимонадата си и си тръгва, зает с мисли за лодката, която ремонтира край близкото езеро. И за белега, който му е до болка познат. А пикапът за доставки, който завива на скорост по ... |
|
|
"Гео Милев е най-многостранната творческа личност в българската култура. Той е не само литератор, а и художник, и театрал. А като литератор е и поет, и публицист, и критик, и преводач, и редактор, и автор на поезия за деца..."Светлозар Игов ... |
|
|
Хроника от краткото столетие ... "Константин Илиев не е съдник. Повтарям - за мен той е летописец. Най-близко е до Чехов. Като тоя велик доктор, той следи симптомите, регистрира процесите на болестта, търси съпротивителните сили и... може би... се старае да им помогне с някоя от противоотворите на изкуството."Леон Даниел ... |
