Това бе името, което италианката ми бе казала на излизане от гората през онзи ден, който сега ми изглеждаше толкова далечен. Беше като заклинание, подшушнато ми за по-нататъшна употреба. Чак сега езикът ми се развърза да го произнесе. Тя се приближи, седна в другия край на леглото и двамата останахме вторачени един в друг. Не си спомням някога да съм гледал друг човек по този начин - когато поглъщаш отсрещното лице с очи, то става част от твоето. Усещах я физически, но това не беше плътско желание, а по-скоро имаше нещо общо с времето, едно разтеглено до безкрайност усещане за настоящето. Не се усмихна, но строгата и ... |
|
Трето издание. ... Може ли заради една книга да бъде извършено убийство? Известен издател, замогнал се от продажбата на готварски книги, е открит обесен в собствения си кабинет. Преди смъртта си той е възнамерявал да продаде оригинален ръкопис на Александър Дюма-баща. Под краката на обесения се търкаля отворен екземпляр на "Виконт дьо Бражелон". Лукас Корсо - самотен и просмукан от джин - е наемен "ловец" на редки издания. Нает да издирва съществуващите екземпляри на една тайнствена книга, забранена през XVІІ век от Инквизицията, той решава да докаже и автентичността на стария ръкопис, за да помогне ... |
|
Най-амбициозната и оригинална творба на Джефри Арчър от "Каин и Авел" насам! ... Началото - Ленинград, Русия, 1968 г. Александър Карпенко не е обикновено дете и от ранна възраст ясно се вижда, че му е писано да води сънародниците си. Но когато баща му бива убит от КГБ заради опълчване срещу режима, Александър и майка му са принудени да избягат от Русия, за да оцелеят. На пристанището те са изправени пред избор, от който няма връщане назад - да се качат в контейнер за Америка, или за Великобритания? Александър оставя избора на шанса и хвърля монета. Само за един миг хвърлянето решава бъдещето на Александър. В ... |
|
Сборник с притчи, есета, размисли по пътя - познато и непознато. ... На всяка книга, която е добро художествено творение, би могло да пише: Изтръгнато от живота - моя и вашия. Съдби човешки (Чаша):... Тази земя е бедна и клета, тясна и мрачна, в нея не е лесно да бъдеш и валия, а камо ли рая и монах. В тази земя и една чаша се вижда, та боде очите повече и от най-високата кула. Който е искал зенгин и рахат да бъде, не е трябвало да се ражда, нито да се замонаши в нея. Тук и драм радост с душата се плаща.... Съдби от камък (Мостът на Жепа, Върху камънака на Почител): Почител. На една нога изправен, с едно стъпало и то не ... |