Изтръгнато от живота - моя и вашия

Изтръгнато от живота - моя и вашия Иво Андрич Времетраене: 1:33 мин. Мостът на Дрина Иво Андрич Времетраене: 1:26 мин. Унесът и страданието на Тома Галус Иво Андрич Времетраене: 1:42 мин. Джералд Даръл Времетраене: 0:56 мин. Моето семейство и други животни Джералд Даръл Времетраене: 0:52 мин. Живот в скалите Мария Лалева Времетраене: 0:55 мин. Жажда Захари Карабашлиев Времетраене: 1:16 мин. Тютюн - том 1 и том 2 Димитър Димов Времетраене: 0:59 мин.

Сборник с притчи, есета, размисли по пътя - познато и непознато. На всяка книга, която е добро художествено творение, би могло да пише: Изтръгнато от живота - моя и вашия.

Съдби човешки (Чаша):
... Тази земя е бедна и клета, тясна и мрачна, в нея не е лесно да бъдеш и валия, а камо ли рая и монах. В тази земя и една чаша се вижда, та боде очите повече и от най-високата кула. Който е искал зенгин и рахат да бъде, не е трябвало да се ражда, нито да се замонаши в нея. Тук и драм радост с душата се плаща.

... Съдби от камък (Мостът на Жепа, Върху камънака на Почител):
Почител. На една нога изправен, с едно стъпало и то не цяло, за земята се държи. Нито лека, нито удобна поза. Също както не е могла да бъде весела историята на това странно укрепено селище, чийто единствен смисъл е бил да бъде крепост, а селище - само между другото и ако потрябва.

... Малко философия (Виното):
Единствената му храна е заседналият от детството в гърлото горчив и твърд, недояден докрай залък, който само от виното може за миг да омекне и да изчезне. Има ли някой, който да не е намерил тогава утеха и подкрепа във виното? Кой може да каже, че не му дължи нищо?

... Лека ирония или смях от все сърце (Джерзелез на път):
Дърпа се, надига се, разперва ръце и тръгва към Земка, която стои до люлката между циганките и лиже червени арнаутски захарни петлета. Разпасал се е, потурите му се смъкват и набират, а и без това късите му нозе изглеждат по-къси и по-дебели; от пасва се вишневият му пояс и се влече след него, залят с ракия и посипан с пепел. Едва се държи на краката си, криволичи и върви ту наляво, ту надясно.

Иво Андрич - сръбски писател и дипломат, роден на 9 октомври 1892 г. Романът му Мостът на Дрина е неговият Magnum opus. За епическата сила, с която е оформил мотивите и съдбите от историята на своята страна, през 1961 г. получава Нобелова награда за литература в конкуренцията на Толкин, Лоурънс Дюрел, Греъм Грийн и Робърт Фрост. Дарява паричната премия на националната библиотека на Босна и Херцеговина. Умира на 13 март 1975 г.

Книгата е от част от поредицата Библиотека Модерна класика на издателство Унискорп.

ИК Унискорп ЕООД
София 1345
жк Захарна фабрика бл. 19 вх. Б ет. 1
uniscorp@gmail.com

Просто предговор
Притчи

• Жената
• Байрон в Синтра
• Пътят на Алия Джерзелез
• Князът с тъжните очи
• Съкровищницата на фратрите
• Чаша
• Живият труп
• Пътища. Предели
• Върху камънака на почител
• Мостът на жепа
• Летуване на юг
• Край светлото охридско езеро

Есета

• И с глас тих място малко търси
• Мостове
• Ликове
• Гоя
• Разговор с Гоя
• Виното
• Пътеки

По пътя

• Мимолетни срещи
• Импресии и размисли