Историята на едно семейство, въвлечено в поредица от конфликти, тайни, обрати, мистерии и суеверия. Главната героиня минава през множество изпитания, срещи и раздели, преди да създаде семейство и да осинови две момичета. Съдбата ѝ е отредила дарбата да разгадава стъпките на човека, редейки пасианс с тесте старинни странни карти, и да разкрива отклоненията на хората от предначертания план на душите им. Животът я сблъсква с рождената майка на двете ѝ осиновени дъщери, на която тя разкрива тайните си, преди да умре. Конфликтът между двете сестри, оплетени в любовен триъгълник, и съдбата на извънбрачното дете, ... |
|
|
Село по време на любов. В Северозапада всичко е възможно - да се изгубиш, да се намериш и дори да откриеш голямата любов! Когато фотографката Изабел попада случайно в Наше село - поредното занемарено, изоставено и почти забравено село в Северозапада - очаква да направи няколко артистични кадъра в черно-бяло, да се качи на колата си и да се прибере обратно в столицата, където я очакват обичайните проблеми и хаотичния ѝ личен живот. Със сигурност обаче не е очаквала да бъде непреодолимо привлечена към красива, но изоставена къща, легендата за която мълви, че е пазена от смок с особен нрав. Ала Бела е разумна, зряла ... |
|
|
На човешката природа са необходими повече уроци отколкото може да предаде една седмична проповед... Фани Прайс е бедно момиче, израснало при богатите си чичо и леля - господари на имението Мансфийлд Парк. Наясно е със скромния си ранг и смирено приема високомерието на околните. Единствената ѝ утеха и приятел е братовчед ѝ Едмънд, в когото е тайно влюбена. Той се подготвя за пастор и всичко тече спокойно, но един ден в околността пристигат шармантните брат и сестра Крофорд. Двамата разпръскват искри от блясъка и порока на лондонския живот и слагат край на селската тишина. Ще се стигне ли до изневяра? Ще победи ... |
|
|
"Как да живеем с другите? Различни. Вярващи. Безпътни. Възможно ли е да изпитаме емпатия, да се опитаме да ги разберем? Да им помогнем по Пътя. Романът на Мария Лалева Пътища от огън навлиза във взривоопасната зона на човешките взаимоотношения. Зона на търпимост и вглеждане в другия. Роман, който говори за нас днес - кои сме? Човеци ли сме? Във време на разделение и омраза романът е опит да ни събере заедно, да ни успокои, че можем да живеем с другите. Бежанци тръгват по Пътя на личното спасение, за да преминат през Ада на човешкото отхвърляне, но и да намерят смисъл в приятелството с непознати. След успеха на ... |
|
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
|
Кити Ъндърхей отново е тук, за да се заеме с поредния случай на убийство. Зимата на 1933 година. Кити Ъндърхей почти се е възстановила след събитията в Ендърли Хол и като че ли емоционалният ѝ хоризонт се очертава безоблачен. Помрачава го само едно - ако не броим натрапчивото чувство, че някой я следи - припламващите искри между Матю Брайънт и някогашната му приятелка, очарователната Джулиет Вандерщрафен. Ето защо, когато старата дама - госпожица Плендерлийт, е открита мъртва пред прага на дома си, уж жертва на фатално подхлъзване, Кити се заема с разследването на обстоятелствата около смъртта ѝ, за да не ... |
|
|
"Тази книга е дело на едно щателно оглеждане на стиховете ми. Беше редно да го направя. Променял съм отделни думи или цели пасажи, а на някои от тях съм ползвал само идеите и са станали съвсем нови, различни стихове. Отношението ми към езика винаги ме е държало нащрек. Някои от променените стихове публикувах в Литературен вестник и в списанията Съвременник, Култура и Страница. Но пръснати така един ден ще се окаже, че ги няма. Та и това е един от поводите да ги събера в книга. Прибавих в нея и други, предимно невключвани с десетилетия в книгите си стихове." Иван Теофилов Крехък шум Четях в леглото си. От ... |
|
|
На 26-годишния Емил, поразен от ранен Алцхаймер, му остават две години живот. Емил решава да избяга от болницата и от съчувствието на семейството и приятелите си, и да предприеме едно последно пътуване. Пуска обява, с която търси спътник, готов да сподели приключението му, и за свое учудване не след дълго получава положителен отговор. Три дни по-късно пред тайно закупения от него кемпер се запознава с Жоан, млада жена с голяма черна шапка и с раница на гръб, която не дава никакво обяснение за присъствието си. Така започва едно изумително красиво пътешествие. В срещата между двамата и в срещата им с други хора по пътя се ... |
|
|
Смело ли е заглавието на тази книга? Със сигурност. А скандално ли е? Съвсем не. Съзнавайки дързостта си, Лиз Бурбо избира това изненадващо заглавие на своята автобиография, за да покаже чрез житейското и професионалното си развитие божественото, което носи в себе си. В тези редове тя се разкрива изцяло. Доверява се на интуицията си, оставя се да бъде водена от своя вътрешен Бог и поема големи рискове. Показва много аспекти от семейния и емоционалния си живот, от интимните и сексуалните си връзки, от следването и кариерата си, не забравя и финансовите си успехи и провали. А какво по-обогатяващо от това да опознаеш ... |
|
|
"Марш на концлагеристите Концлагерът Белене - 1949 - 1989 Сгрешили пред народа ний дойдохме във Те Ве О духа да обновим и устрема на новата епоха социализъм светъл да строим. припев Прелом, прелом в душите и сърцата, Със тоз лозунг създаваме блага В рудници дълбоко във земята, В стопанствата, сред житните нивя. С труд корав вината ще изкупим, С просвета своя дух ще възродим И като нови граждани ще встъпим В пътя на народа ни любим. И когато ний отново пак свободни Спечелиме народната любов, С устрем ще градим страната родна, Предвождана от вожда Димитров!""Всичко, което ви говорихме за социализма, все ... |
|
|
"Моля, всички злополуки да се явят на гише номер 13, с валидна лична карта за регистриране." Виолета Златарева "Животът е низ от злополуки и нашите дълбоки вдишвания отмерват разстоянието между тях. В тази книга границата между щастието и меланхолията е толкова неосезаема, че имаме нужда нужда от регистър, за да не изгубим посоката. А може би и в живота е точно така Поезия, която определено си заслужава! Александър Иванов Виолета Златарева е родена в град Велинград през 1992 г. Автор е на сборника с разкази Академия за китове (изд. АРС, 2021 г.), адаптиран и посветен на сцена от театър Виа Верде. ... |
|
|
Аманда е изгубила съпруга си и детето, което очаква. Изолирана в една уединена къща в провинцията, тя живее на спуснати капаци и без връзка с околния свят, неспособна да преодолее мъката си от сполетялото я нещастие. Там попада на календарите и бележниците, в които бившата собственичка е споделяла опита си в градинарството. Аманда се зачита и решава отново да вдъхне живот на изоставената градина. С течение на времето тя влиза в контакт с цветята, зеленчуците, дърветата, със земята, от която черпи силата, необходима ѝ, за да се върне самата тя към живота и да отправи поглед към утрешния ден. Утрешният ден не е ... |
