Село по време на любов. В Северозапада всичко е възможно - да се изгубиш, да се намериш и дори да откриеш голямата любов! Когато фотографката Изабел попада случайно в Наше село - поредното занемарено, изоставено и почти забравено село в Северозапада - очаква да направи няколко артистични кадъра в черно-бяло, да се качи на колата си и да се прибере обратно в столицата, където я очакват обичайните проблеми и хаотичния ѝ личен живот. Със сигурност обаче не е очаквала да бъде непреодолимо привлечена към красива, но изоставена къща, легендата за която мълви, че е пазена от смок с особен нрав. Ала Бела е разумна, зряла ... |
|
|
На човешката природа са необходими повече уроци отколкото може да предаде една седмична проповед... Фани Прайс е бедно момиче, израснало при богатите си чичо и леля - господари на имението Мансфийлд Парк. Наясно е със скромния си ранг и смирено приема високомерието на околните. Единствената ѝ утеха и приятел е братовчед ѝ Едмънд, в когото е тайно влюбена. Той се подготвя за пастор и всичко тече спокойно, но един ден в околността пристигат шармантните брат и сестра Крофорд. Двамата разпръскват искри от блясъка и порока на лондонския живот и слагат край на селската тишина. Ще се стигне ли до изневяра? Ще победи ... |
|
|
"Как да живеем с другите? Различни. Вярващи. Безпътни. Възможно ли е да изпитаме емпатия, да се опитаме да ги разберем? Да им помогнем по Пътя. Романът на Мария Лалева Пътища от огън навлиза във взривоопасната зона на човешките взаимоотношения. Зона на търпимост и вглеждане в другия. Роман, който говори за нас днес - кои сме? Човеци ли сме? Във време на разделение и омраза романът е опит да ни събере заедно, да ни успокои, че можем да живеем с другите. Бежанци тръгват по Пътя на личното спасение, за да преминат през Ада на човешкото отхвърляне, но и да намерят смисъл в приятелството с непознати. След успеха на ... |
|
|
Бляскавият свят на Елизабет се срива, когато приятелят ѝ я изоставя дванайсет дни преди Коледа, слагайки край на седемгодишната им връзка. Загърбила своите мечти заради него, сега тя не знае какво да прави с живота си. Решава да се завърне в родното си градче Мейсънс Ридж, за да прекара празниците в семейната ферма. Още с пристигането си Елизабет се запознава с привлекателния, но загадъчен Пол, който е в градчето по работа. Сините му очи и топла усмивка поставят на изпитание решимостта ѝ да разбере коя е всъщност и какво иска от живота без мъж до себе си. Елизабет осъзнава, че мястото и хората не са се ... |
|
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
|
Кити Ъндърхей отново е тук, за да се заеме с поредния случай на убийство. Зимата на 1933 година. Кити Ъндърхей почти се е възстановила след събитията в Ендърли Хол и като че ли емоционалният ѝ хоризонт се очертава безоблачен. Помрачава го само едно - ако не броим натрапчивото чувство, че някой я следи - припламващите искри между Матю Брайънт и някогашната му приятелка, очарователната Джулиет Вандерщрафен. Ето защо, когато старата дама - госпожица Плендерлийт, е открита мъртва пред прага на дома си, уж жертва на фатално подхлъзване, Кити се заема с разследването на обстоятелствата около смъртта ѝ, за да не ... |
|
|
"Тази книга е дело на едно щателно оглеждане на стиховете ми. Беше редно да го направя. Променял съм отделни думи или цели пасажи, а на някои от тях съм ползвал само идеите и са станали съвсем нови, различни стихове. Отношението ми към езика винаги ме е държало нащрек. Някои от променените стихове публикувах в Литературен вестник и в списанията Съвременник, Култура и Страница. Но пръснати така един ден ще се окаже, че ги няма. Та и това е един от поводите да ги събера в книга. Прибавих в нея и други, предимно невключвани с десетилетия в книгите си стихове." Иван Теофилов Крехък шум Четях в леглото си. От ... |
|
|
На 26-годишния Емил, поразен от ранен Алцхаймер, му остават две години живот. Емил решава да избяга от болницата и от съчувствието на семейството и приятелите си, и да предприеме едно последно пътуване. Пуска обява, с която търси спътник, готов да сподели приключението му, и за свое учудване не след дълго получава положителен отговор. Три дни по-късно пред тайно закупения от него кемпер се запознава с Жоан, млада жена с голяма черна шапка и с раница на гръб, която не дава никакво обяснение за присъствието си. Така започва едно изумително красиво пътешествие. В срещата между двамата и в срещата им с други хора по пътя се ... |
|
|
Смело ли е заглавието на тази книга? Със сигурност. А скандално ли е? Съвсем не. Съзнавайки дързостта си, Лиз Бурбо избира това изненадващо заглавие на своята автобиография, за да покаже чрез житейското и професионалното си развитие божественото, което носи в себе си. В тези редове тя се разкрива изцяло. Доверява се на интуицията си, оставя се да бъде водена от своя вътрешен Бог и поема големи рискове. Показва много аспекти от семейния и емоционалния си живот, от интимните и сексуалните си връзки, от следването и кариерата си, не забравя и финансовите си успехи и провали. А какво по-обогатяващо от това да опознаеш ... |
|
|
"Марш на концлагеристите Концлагерът Белене - 1949 - 1989 Сгрешили пред народа ний дойдохме във Те Ве О духа да обновим и устрема на новата епоха социализъм светъл да строим. припев Прелом, прелом в душите и сърцата, Със тоз лозунг създаваме блага В рудници дълбоко във земята, В стопанствата, сред житните нивя. С труд корав вината ще изкупим, С просвета своя дух ще възродим И като нови граждани ще встъпим В пътя на народа ни любим. И когато ний отново пак свободни Спечелиме народната любов, С устрем ще градим страната родна, Предвождана от вожда Димитров!""Всичко, което ви говорихме за социализма, все ... |
|
|
"Моля, всички злополуки да се явят на гише номер 13, с валидна лична карта за регистриране." Виолета Златарева "Животът е низ от злополуки и нашите дълбоки вдишвания отмерват разстоянието между тях. В тази книга границата между щастието и меланхолията е толкова неосезаема, че имаме нужда нужда от регистър, за да не изгубим посоката. А може би и в живота е точно така Поезия, която определено си заслужава! Александър Иванов Виолета Златарева е родена в град Велинград през 1992 г. Автор е на сборника с разкази Академия за китове (изд. АРС, 2021 г.), адаптиран и посветен на сцена от театър Виа Верде. ... |
|
|
"Докато чукне 50, мъжът мисли, че има само един орган. После започват да се обаждат и останалите. Колкото и да младее, човек се връща към спомените. И колкото по-навреме, по-добре, че да не му е нужен езиков памперс. Предпочитам сам да си избера разказа за миналото, отколкото наивно да разчитам на наследниците или да пази Бог, на доброжелатели. Всъщност никой не се интересува от ближния искрено, но от прочетеното поне може да му остане едно приятно изживяване. Благодаря и на толкоз." Петър Стоянович В един мемоар винаги има пикантерия, никога жълто. Трябва да присъстват епоха, рисунък. Характери! Винаги има ... |
