"Разхождам се. Из теб. Не се учудвай, ако ти се причуе нещо. Аз съм онзи шум в сърцето ти." Петър Петров ... |
|
|
"Неуморно чета книгите и публикациите ви. Толкова различни чувства събуждате, че причинявате истинска вихрушка във вътрешния свят на всеки от нас... Невероятно е. Благодаря. Поезията ви създава градивните частици на друго измерение. Изгубваш се и се намираш в него. Прекрасно е. Скоро бих искала да имам и новата ви книга." Читателско мнение Петър Петров е роден на 6 декември 1978 г. в град Враца. Възпитаник на ПМГ "Акад. Иван Ценов", профил - физика. Завършва специалностите предучилищна и начална педагогика и връзки с обществеността в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Учи ... |
|
|
Петър Петров е роден на 6 декември 1978 г. във Враца. Завършил е специалностите предучилищна и начална педагогика и връзки с обществеността в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Учил е магистратура по публична реч в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Бил е телевизионен водещ, новинар, редактор и репортер в различни електронни и печатни медии. Автор е на стихосбирките "Пин код: Лукчета" (2004), "Без упойка" (2013), "Твърде лично" (2015), "Вдъх" (2017), "Сърцебиене" (2017), "По теб" (2018), "Помни ми думата" (2018), "Свидно& ... |
|
|
Петър Петров е роден на 6 декември 1978 г. във Враца. Завършил е специалностите предучилищна и начална педагогика и връзки с обществеността в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Учил е магистратура по публична реч в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Бил е телевизионен водещ, новинар, редактор и репортер в различни електронни и печатни медии. Автор е на стихосбирките "Пин код: Лукчета", "Без упойка", "Твърде лично", "Вдъх", "Сърцебиене", "По теб", "Помни ми думата", "Свидно", "Ще ти го кажа на ухо", " ... |
|
|
"Сега когато вече нямам думи и думите ме нямат имам право да мълча имам право да спра да пиша за дни за месеци за години напред казах всичко каквото имаше да кажа казах всичко каквото имаше да кажа и всичкото през мен се преразказа." Петър Петров Петър Петров е роден на 6 декември 1978 г. в град Враца. Възпитаник на ПМГ "Акад. Иван Ценов", профил - физика. Завършва специалностите предучилищна и начална педагогика и връзки с обществеността в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Учи публична реч в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". По професия журналист. Телевизионен водещ, ... |
|
|
Лилия Йовнова е родена 1999 г. и е още твърде млада, за да се нагърбва с определението "поет", затова предпочита Линдгреновото "нещотърсач". На 15-годишна възраст печели изданието "Малки поетики". Преди дебютната си стихосбирка "Моментът преди порастване" има публикации в множество издания, сред които са "Кръстопът", "Литературен клуб" и "Ах, Мария". Поддържа виртуалната платформа "Неразбирателства". Надява се някой ден да намери правилните думи за това, което има да каже, но знае, че има много време дотогава. "Стихотворенията на Лилия ... |
|
|
Новата поетична на книга на Петър Петров - "един постмодерен Дон Кихот", който "няма сили да не обича". Петър Петров е роден на 6 декември 1978 г. в град Враца. Възпитаник на ПМГ "Акад. Иван Ценов", профил - физика. Завършва специалностите предучилищна и начална педагогика и връзки с обществеността в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Учи публична реч в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". По професия журналист. Тв водещ, новинар, редактор и репортер в различни електронни и печатни медии. Автор на "Пин код: Лукчета" (2004), "Без упойка" (2013)," ... |
|
|
"Тихо е. по-тихо и от падаща снежинка върху устните ѝ, които така и не доближих." Петър Петров Петър Петров е роден на 6 декември 1978 г. в град Враца. Възпитаник на ПМГ "Акад. Иван Ценов", профил - физика. Завършва специалностите предучилищна и начална педагогика и връзки с обществеността в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Учи публична реч в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". По професия журналист. Тв водещ, новинар, редактор и репортер в различни електронни и печатни медии. Автор на "Пин код: Лукчета" (2004), "Без упойка" (2013),"Твърде лично& ... |
|
|
Фотографии: Александра Петрова. ... Таван Той живееше на последния етаж на някаква стара сграда. С едно протягане на ръката можеше да хване облак. Или да си опитоми изгубена птица. Събираше парчета небе. За идеята. Имаше какво ли не по джобовете му. Петър Петров ... |
|
|
Стихотин Искаш ли да си дръпнеш от това стихотворение, което ти свих? Кажи ми, нуждаеш ли се още сега от една бърза доза стихотин, от вдигане нивото на допамин? Хайде, какво чакаш, доближи устни и си дръпни... Петър Петров ... |
|
|
"Ще си подадем ръка и ще се запознаем. Без да разменим и невидима дума. Ще оставим да говорят вместо нас врабчетата в короните на разсъблечените от есента все още недоизсечени дървета. Ще оставим приказките на мухите. Те винаги имат какво да кажат. И мравките по паважа не остават по-назад. Не е като да няма кой да си отвори голямата уста. Ще се срещнем на ъгъла, за да не произнесем и едно изречение. И стъпките ни ще са непоносимо тихи. Ще заживеем без думи, а подслушвателните от агенцията по сигурността ще са безполезни. Няма да си разменяме и бележки. Няма да има словесни грешки. Жестовете ще забравим. Дори и езика ... |
